Решение № 9267 от 3.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10189/2013 г.

Решение № 9267 от 3.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10189/2013 г., II о., докладчик председателят Георги Чолаков Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Стоян Тодоров Търнев, от гр. Пловдив, депозирана чрез процесуалният му представител адв. Красимир Михайлов, против решение № 1368 от 14.06.2013 г., постановено по адм. дело № 3628/2012 г. по описа на Административен съд - Пловдив. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - началникът на РДНСК - Южен централен район, не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема, че касационната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея, и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, е неоснователна. Съдебното производство по настоящото дело е втора по ред касация. Предмет на контрол от първоинстанционния съд е заповед № ДК-02-ЮЦР-42 от 8.02.2012 г. на началника на РДНСК - ЮЦР, с която на основание чл. 225, ал. 1 от ЗУТ е разпоредено премахване на незаконен строеж: "Пристройка към жилищна сграда", находящ се в УПИ ХI-90, кв. 8 по действащия план на с. Калековец, община "Марица", област Пловдивска, извършен без необходимите строителни книжа. С оспореното в настоящото производство решение съдът е отхвърлил жалбата на Стоян Тодоров Търнев против посочената по-горе заповед на началника на РДНСК - ЮЦР. Решението е постановено при ново разглеждане на спора след отменително решение № 14568 от 20.11.2012 г. постановено по адм. дело № 10325/2012 г. по описа на Върховния административен съд, второ отделение, с което е прието, че не е изяснен въпросът за търпимостта на строежа и делото е върнато на същия съд за ново разглеждане. За да отхвърли оспорването, административният съд е приел, че заповедта е законосъобразна като издадена от компетентен орган, при спазване на предвидената в закона писмена форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Прието е, че извършеният строеж не представлява търпим строеж съгласно § 16 от ПР на ЗУТ, а разпоредбата на § 127 ЗИД ЗУТ не е приложима в конкретния случай, тъй като оспорената заповед е издадена преди влизането на разпоредбата в сила. Като извършен без строително разрешение и одобрен инвестиционен проект, процесният строеж е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ; не е търпим по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ и затова подлежи на премахване по реда на чл. 222, ал. 1, т. 10 от ЗУТ. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, постановено при липса на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. От направените констатации в констативните актове, съставени при извършване на проверката от административния орган, по безспорен начин е установено, че процесният строеж, изпълнен като пристройка към жилищна сграда, изграден в УПИ ХI-90, кв. 8 по действащия план на с. Калековец, с тухлени стени върху бетонови основи и с две бетонови колони, представлява "строеж" по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Безспорно е установено по делото обстоятелството, че се касае за незаконен строеж, съставляващ "Пристройка към жилищна сграда", осъществен без строително разрешение и одобрен инвестиционен проект. Липсата на изискуемите строителни книжа не се оспорва от жалбоподателя, както пред първата съдебна инстанция, така и в настоящото производство. Необосновано се твърди от касатора, че процесната пристройка е била узаконена с акт за узаконяване № 16 от 27.11.1990 г. заедно с жилищната сграда, към която е пристроена, а съдът в нарушение на закона не бил разгледал този въпрос. Правилно съставът на Административен съд - Пловдив е посочил, че този въпрос е бил изяснен още с първоначалното разглеждане на делото с приетата СТЕ, в която изрично се посочва, че предмет на акта за узаконяване от 1990 г. е била жилищната сграда, не и процесната пристройка. Правилно съдът е приел, че процесният незаконен строеж не попада в изключителната хипотеза по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, макар и изграден преди 7.04.1987 г., тъй като е недопустим по действащия към момента на изграждането му и по сега действащия ПУП от 1997 г., както и по правилата и нормативите на застрояване, действали и по време на извършването му - ЗТСУ, и по сега действащия закон - ЗУТ. Безспорно е установено по делото, че процесната пристройка е разположена на вътрешната регулационна линия със съседния имот, без да има съгласие на неговите собственици и без да е предвидено свързано застрояване между двата имота, а такова съгласие се изисква и по правилата на ЗТСУ, и по правилата на ЗУТ за установяването на начин на застрояване като свързано/сключено на страничната регулационна линия на двата имота. Липсата му води до недопустимост на строежа по правилата, действали по време на извършването му и съгласно ЗУТ, следователно същият не представлява търпим строеж по смисъла на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ. Неотносимо е възражението на касатора, че изпълнението на процесната заповед би довела до премахване и на законно построен обект - тераса, която представлява таван на незаконната пристройка. Начинът на премахване на незаконния строеж е въпрос на изпълнение на оспорения административен акт, предвиждащ премахването, а не на неговата законосъобразност. С оглед на горното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Разноски по делото се претендират само от касатора. С оглед изхода от спора, такива не му се дължат. Ръководен от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,