Решение № 4523 от 11.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11965/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Попов от гр. Варна, [улица], чрез адвокат С. Христова като процесуален представител, против Решение 1187 от 18.09.2023г., постановено по административно дело 2605/2021г. по описа на Административен съд Варна. Касационният жалбоподател твърди, че решението е неправилно, поради необоснованост, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита за доказани предпоставките по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответната община. Поддържа, че събраните доказателства установяват настъпването на имуществени вреди в пряка причинно-следствена връзка с незаконосъобразните действия, бездействия и административни актове на длъжностни лица на община Варна. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се уважи изцяло предявеният иск. Претендира присъждане на деловодни разноски. В съдебно заседание, касаторът поддържа доводите и исканията в жалбата, като представя писмено становище. Ответникът Община Варна, чрез пълномощника си юрк. Д. Кискинов, в представен писмен отговор, изразява становище за неоснователност на жалбата. Прави искане за оставяне в сила на оспореното решение. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения: Първоинстанционният съд е сезиран от С. Попов с иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, срещу Община Варна, предявен като частичен за сумата в размер на 30 000,00лв., от обща сума в размер на 900 000,00лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от наеми на обекти, които би получил, ако е имал възможност да ползва собствения си имот, в периода 26.06.2016г. - 26.07.2021г., които вреди сочи, че са му причинени от незаконосъобразни действия и бездействия на служители на Община Варна, както и от нищожни административни актове на главния архитект на община Варна и на Общински съвет - Варна, във връзка с процедура за одобряване на ПУП-ПРЗ за имот, представляващ 743 кв.м. ид.ч. от имот пл. сн. 2641, в 19 подрайон, кв. Чайка на гр. Варна, правото на собственост по отношение на който му е възстановено на осн. чл.1, ал.2 от ЗВСВНОИ с решение Р-129/03.07.1998г. на кмета на община Варна. В исковата молба и в уточнителни молби от 13.12.2021г. и 28.02.2021г., ищецът е конкретизирал незаконосъобразните действия, бездействия и административни актове на ответника, във връзка с които претендира присъждане на обезщетение за вреди. Съдът е събрал писмени доказателства и е приел заключения на вещи лица по съдебно-техническа и съдебно-оценителна експертизи, а ищецът е направил искане с писмена молба, представена в с.з. на 13.06.2023г. за изменение на предявения иск относно неговия размер, който да бъде увеличен от 30 000лв. на 100 000лв. С оспореното решение, съдът е отхвърлил изцяло предявения иск по съображения за неоснователност. За да постанови този правен резултат, първата инстанция приема, че е налице първата предпоставка по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а именно прогласени за нищожни от съда, административни актове отказ на главния архитект на община Варна за одобряване на ПУП-ПРЗ за УПИ V-2635, УПИ VІ-2635 и УПИ VІІ-2635 в кв.3, ж.к. Чайка на гр. Варна, обективиран в писмо РД-4-94-С/57 от 11.10.2011г. и решение 2218-2 от 05-06.08.2015г. на Общински съвет Варна, с което е отменено решение 2106-14/40 от 30.03.2015г., с което е одобрен проект за ПУП-ПРЗ за ж.к. Чайка, но ищецът не е доказал по безспорен и категоричен начин твърдяните пропуснати ползи, както и че същите са пряка и непосредствена последица от нищожните административни актове. Сочи се, че Попов е обосновал претенцията си единствено със сключения предварителен договор за учредяване право на строеж срещу задължение за построяване на жилищна сграда с Комфорт Варна ООД и Комфорт ООД от 13.03.2020г., който договор обаче е загубил действието си съгласно клаузата на р.ХІ, т.8.5, а и предвиденото строителство не е започнало, с оглед на което вредите от пропуснати ползи от нереализирани приходи от наеми за обектите в проектираната сграда са само хипотетични, а не реални. В решението е обсъдено и посоченото в допълнителната молба от 28.02.2022г., фактическо основание, квалифицирано от ищеца като бездействие на общинската администрация по молбата му с вх. АУ071693ВН/23.07.2019г. за одобряване на РУП за процесния имот, по отношение на което съдът правилно е приел, че представлява мълчалив отказ по см. на чл.58, а.1 от АПК, който не е отменен, с оглед на което не е налице предвидената в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ предпоставка за присъждане на обезщетение. Настоящият състав на касационната инстанция счита обжалваното решение за неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели и до противоречието му с материални закон. Съгласно разпоредбите на чл. 172а, ал. 2 АПК, съдът излага към решението си мотиви, които следва да съдържат становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъде даден отговор на важните и съществени въпроси поставени за решаване на делото. В тях следва да са изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи. Обжалваното решение не отговаря на посочените процесуални изисквания за постановяването му. Съдържанието му не съответства на изведените от закона изисквания. Видно от мотивите на съдебния акт, в същия са описани данните, съдържащи се в документите към преписките, представени от ответника в административните производства по реституиране на процесния имот и по изработване и одобряване на ПУП-ПРЗ за имота, както и констатациите на вещите лица. Липсва обаче анализ на събраните доказателствени средства, както и изложение на фактите и обстоятелствата, които се приемат за установени по делото. От друга страна, във връзка с предпоставките на иска по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, съдът е обсъждал и формирал изводи само за административните актове, наведени от ищеца като основания за претендираните вреди. Обсъждано е и посоченото в допълнителната молба от 28.02.2022г., фактическо основание, прието от ищеца като бездействие на общинската администрация по молбата му с вх. АУ071693ВН/23.07.2019г. за одобряване на РУП за процесния имот. Извън предмета на проверка и анализ са останали всички други описани в исковата молба и в уточнителните молби основания на предявената искова претенция, както следва: заповед Р-67822.03.2001г. на кмета на община Варна, с която е одобрено попълване на кадастралната основа на имоти с пл. 2635=2641/4/ по плана на кв. Чайка, която се счита за нищожен административен акт, както и приетите от ищеца за незаконосъобразни фактически действия и бездействия, а именно: бездействие от страна на ответника във връзка с неизпълнението на предписание, обективирано в Писмо 08-В-67/27.11.1997г. на зам. министъра на МРРБ за изработване и одобряване на нов ЗРП на кв.2 и кв.2А в 19-ти микрорайон на гр. Варна; бездействие във връзка с проекта за ПУП-ПРЗ, внесен от Попов на 25.05.2005г. с оглед искане за съгласуване на същия със съсобственика на имота държавата, чиито права се упражняват от областния управител, последвано от действие по прекратяване на процедурата по приемането на проекта за ПУП-ПРЗ под претекст за съгласуване с областния управител, обективирано в Протокол 13/05-06.04.2005г. на ЕСУТ; действие по прекратяване на процедурата по проекта за ПУП-ПРЗ от главния архитект на община Варна с писмо РД-4-94-С/57/21.03.2006г. на основание решение 0005/12.08.2005г. на кмета на общината за откриване на процедура за изработване на цялостен ПРЗ на ж.к. Чайка; бездействие, продължило 6 години, като ответникът не е давал ход на преписката по проекта на ищеца за ПУП-ПРЗ за имота; действие на главния архитект по спиране прилагането на действащия устройствен план, обективирано в предписание 0362/11.06.2004г. за допускане изработването на ПУП в обхват ПИ 2641=2635.; бездействие на кмета и главния архитект на Община Варна във връзка с изпълнението на указанията в писмо изх. V8-592/11.04.2006г. на зам. министъра на МРРБ да се прецени възможността за допускане изработването на план-извадка от проекта за ПУП на ж.к. Чайка за имота на ищеца по реда и при условията на чл.133, ал.1 и ал.2 от ЗУТ; бездействие в процедурата по издаване на ПУП-ПРЗ, подновена по молба на ищеца от 11.07.2011г., мотивирано с издадена от кмета Заповед 3192/01.09.2011г. за строителна забрана; бездействие на служителите на ответника за служебно изпращане на преписката по приемане на ПУП-ПРЗ за имота в район Приморски, за процедиране в съответствие със Заповед 1042/15.04.2010г. на кмета на Община Варна, според която проектите и заявленията за издаване на ПУП, вкл. план-извадка по чл.133, ал.1 и 2 от ЗУТ и КПИИ по чл. 150,ал.1 от ЗУТ, да се приемат в администрацията на района, където се намира имота; бездействие на кмета на общината Варна, на служителите в администрацията и на гл. архитект, за изпълнение на указанията на съда, дадени в мотивите на Решение 543/02.03.2012г. по адм. д. 3881/2011г. по описа на АдмС-Варна, с което е обявен за нищожен отказът на гл. архитект на Община Варна за одобряване на ПУП-ПРЗ УПИ V-2635=2641, УПИ VI-2635=2641 и УПИ VI-2635=2641 в кв.3, ж.к. "Чайка, гр. Варна, обективиран в писмо РД-4-94-С/57/11.10.2011г.; действия на кмета на Община Варна, изразяващи се във внасяне в Общинския съвет на незаконосъобразни документи, които са довели до приемане на Решение 2218-2 от 05-06.08.2015г. за отмяна на Решение 2106-14/40/от 30.03.2015г. на Общинския съвет, с което е одобрен проект за ПУП-ПРЗ за ж.к. Чайка, във връзка с Решение 2504/25.11.2015г. на АдмС-Варна, с което е обявено за нищожно Решение 2218-2 по протокол 42 от 05-06.08.2015 година на Общински съвет-Варна; бездействие на служители на администрацията на ответника, продължило две години, за издаване на Заповед 1/14.01.2019г. на Кмета на Община Варна по чл.16, ал.6 от ЗУТ относно реституирания имот; бездействие на служителите на район Приморски по подадена от ищеца молба вх. АУ071693ВН/23.07.2019г. за одобряване на РУП за имот 10135.2562.268; бездействие на зам. кмета на Община Варна по повторно искане с вх. АУ071693ВН от 13.10.2020г. на ищеца за одобряване на РУП за имота. Видно е, че в случая съдът се е произнесъл по основателността на иска с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, който е отхвърлил изцяло, без да обсъди всички правопораждащи отговорността факти и връзките между тях, които обуславят претенцията по делото. Както се посочи, съдебната преценка е ограничена само до административните актове на главния архитект на община Варна и на общинския съвет Варна, обявени за нищожни с влезли в сила съдебни решения, както и до бездействията във връзка с искането за одобряване на РУП за процесния имот. Макар и правилни по същество формираните правни изводи на съда по горните основания на исковата претенция, не го освобождават от задължението да се произнесе по всички, наведени с исковата молба фактически твърдения, на които се основава предявеният иск. Очевидно е, че в решението по делото, няма правни съображения, липсват констатации и изводи във връзка с приложението на закона към изложената фактическа обстановка. Допуснати са съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които обуславят неправилност на оспореното съдебно решение. Налице е неизпълнение на задължението да бъдат обсъдени всички, събрани по делото доказателства - поотделно и в тяхната цялост, както и за произнасяне по всички форми на твърдените от ищците фактически действия и бездействия на длъжностните лица при ответника, от които се претендират вредите, вкл. да се даде правна квалификация на същите /дали са фактически действия/бездействия или властнически волеизявления/ съобразно относмите разпоредби на ЗУТ, регламентиращи процедурите по изработване на проекти и одобряване на ПУП. Горните обстоятелства са останали извън преценката на съда, независимо от изложените от ищеца в този смисъл фактически основания на предявения иск. Извън горното, все в аспекта на процесуалните нарушения и в съответствие с правилото на чл.204, ал.3 от АПК, съдът е бил задължен в исковото производство да прецени и наведените от ищеца твърдения за нищожност на заповед Р-67822.03.2001г. на кмета на община Варна. Във връзка с мотивите в оспореното решение за недоказаност на претендираните вреди, констатациите на настоящия състав на касационната инстанция са следните: Правилни и съобразени с ТР 3/12.12.2012г. по т.д. 3/2012г. на ОСГТК на ВКС, са изводите на административния съд за това, че ищецът като е поискал обезщетение за пропуснати ползи, е следвало да установи, че със сигурност би получил увеличение на имуществото си ако не съществуваха пречките създадени от незаконосъобразните действия, бездействия и актове на ответника. Крайният извод обаче е формиран в несъответствие с фактическите твърдения в исковата молба. Неправилно съдът е приел, че доколкото ищецът обосновава претенцията си на база сключения предварителен договор за учредяване право на строеж от 13.03.2020г., който е загубил действието си към м.03.2021г. съгл. р.ХІ, т.8.5, то пропуснатите ползи от нереализирани приходи от наем на обектите по договора, които очевидно няма да бъдат изградени и предоставени за ползване, са само предполагаеми. Действително, в исковата молба се сочи горният договор, но препращането е във връзка с вида и площта на обектите, от които би могъл да реализира приходи, вкл. при отдаване под наем, ако проектът му за ПУП-ПРЗ за имота бе своевременно одобрен от общинската администрация, т.е. предварителният договор е послужил за ориентир и основа за определяне на обема на възможното строителство като източник на приходи от имота. За установяване на последните, респ. на пропуснатите ползи, ищецът разполага с всички допустими доказателствени средства, поради което съдът неправилно е ограничил преценката си само до предварителния договор за учредяване право на строеж. Няма пречка да бъдат представени доказателства за отправени и предприети инвестиционни предложения за имота, още повече, че в заключението на оценителната експертиза, има данни за съществуващите пазарни условия и цени на обекти, аналогични по вид, местоположение и характеристики на послужилите като база от ищеца според исковата молба. В тази връзка и след преценка на всички относими обстоятелства, съдът дължи преценка за това, дали при конкретните пазарни условия е съществувала реална възможност за ищеца да получава доходи чрез използването на имота, които възможности са били осуетени именно в резултат от незаконосъобразните действия, бездействия и актове на ответника. Предвид изложеното, настоящата инстанция приема, че при постановяване на съдебното решение е допуснато нарушение на съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 209, т. 3, пр. 2 от АПК. Същото препятства преценката относно наличието или отсъствието на предпоставките за ангажиране отговорността на ответника основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Липсата на мотиви в обжалваното решение по всички наведени от ищеца фактически основания на предявения иск, а и за наличие на причинна връзка на същите с претендираните вреди, съставлява пречка за решаване на спора по същество от касационния съд, тъй като това би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. Поради това оспореният съдебен акт следва да бъде отменен, а на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК делото следва да бъде върнато на Административен съд Варна за ново разглеждане от друг състав. Същият следва да се произнесе по претенцията за разноски съгласно правилото на чл.226, ал.3 от АПК. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на трето отделение