Решение № 7615 от 07.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4370/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), чрез процесуалния му представител юрисконсулт М. Панчева, срещу решение № 2612 от 02.03.2026 г., постановено по адм. дело № 3180/2025 г., по описа на Административен съд – Варна, с което е отменено Решение № 01-0800/1156#2 от 07.08.2024 г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ за налагане на финансова корекция. Релевирани са доводи за неправилност на оспорения съдебен акт, като необоснован и постановен в противоречие с приложимия материален закон. Претендира се отмяната на решението на първоинстанционния административен съд и постановяване на нов акт по съществото на спора, с който да се отхвърли жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство, както и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Ответникът – Община Девня, чрез процесуалния си представител адвoкат Т. Рачински, в писмен отговор по касационната жалба, изразява становище за неоснователността й. Изразява искане оспореното решение да бъде оставено в сила, както и за присъждане на разноски, съгласно представен списък. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на четвърто отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема касационната жалба, като подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, за допустима, а разгледана по същество – за неоснователна, по следните съображения: Настоящото производство е повторно. С Решение № 13044 от 16.12.2025 г. по адм. дело № 4183/2025 г. тричленен състав на четвърто отделение на ВАС е отменил първоначално постановеното по спора Решение № 396/13.01.2025 г. по адм. дело № 2159/2024 г. на Административен съд – Варна (с което актът е бил отменен по съображения за несъответствие между фактически и правни основания) и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав, с указания съдът да провери законосъобразността на акта на останалите основания по чл. 146 АПК. При новото разглеждане Административен съд – Варна, с обжалваното Решение № 2612 от 02.03.2026 г., е отменил административния акт. От фактическа страна е приел, че между ДФ „Земеделие“ – Разплащателна агенция и Община Девня е сключен административен договор № BG06RDNP001-7.008-0011-С01 от 21.11.2019 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 7.2 от ПРСР 2014–2020 г. В изпълнение на договора общината е провела обществена поръчка с предмет „Извършване на строително-монтажни работи по проект „Въвеждане на енергоефективни мерки на сграда на общинска собственост – Младежки дом в кв. Повеляново в гр. Девня“, с избран изпълнител „Солей 06“ ООД. След одит на ИА „Сертификационен одит на средствата от Европейските земеделски фондове“ и въз основа на годишен доклад до Европейската комисия от 15.02.2023 г., от ДФ „Земеделие“ е открито производство по чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ и с Решение № 01-0800/1156#2 от 07.08.2024 г. на Община Девня е наложена финансова корекция в размер на 25 % от стойността на финансовата помощ от 508 834,99 лв. с ДДС. Като нарушение е прието незаконосъобразно отстраняване на участник в процедурата по чл. 107, т. 2, б. „а“ ЗОП, квалифицирано като нередност по т. 14 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности. Съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в предписаната форма и при спазване на процесуалните правила, но е незаконосъобразен по същество поради липса на материалноправните предпоставки на чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ. По-конкретно първоинстанционният съд е приел, че правилно, с оглед принципа на равнопоставеност и предвид чл. 107, т. 2, б. „а“ и чл. 101, ал. 5 ЗОП, възложителят е отстранил участника „Балкански“ ООД, тъй като в образеца на техническото предложение е дадена неясна и неконкретна формулировка („опит като технически ръководител на подобни поръчки – 10 години“, съответно „опит като лице, осъществяващо контрол върху качеството на СМР на подобни поръчки – 5 години“), която не съответства на изискванията на методиката за оценка, а приложените писмени доказателства не установяват декларираната продължителност на специфичния опит. Оттук съдът е извел, че не е налице нарушение на ЗОП, респективно не е осъществен фактическият състав на нередността, тъй като липсва вреда или възможност за вреда върху бюджета на Съюза, поради което финансовата корекция е незаконосъобразна. Решението е валидно, допустимо и правилно по изложените в него законосъобразни съображения, които, възприети от касационния състав, не е необходимо да бъдат възпроизвеждани в текста на настоящото решение, на основание чл. 221, ал. 2, изречение второ АПК. Не са налице сочените от касатора пороци на съдебния акт, налагащи неговата отмяна. Правните изводи на първоинстанционния съд са обусловени от данните от приобщените по делото доказателства, спрямо които относимите материалноправни норми са правилно приложени. Правилен е изводът на първата инстанция, че в разглеждания случай при възлагане на обществената поръчка не са допуснати нарушения по смисъла на чл. 107, т. 2, б. „а“ ЗОП, а оттам – че липсва основание по чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ за отмяната на част от финансовата подкрепа, предоставена от ДФЗ на Община Девня по договор № BG06RDNP001-7.008-0011-С01 от 21.11.2019 г. чрез извършването на финансова корекция. Според чл. 107, т. 2, б. „а“ ЗОП, възложителят отстранява участник, който е представил оферта, която не отговаря на предварително обявените условия за изпълнение на поръчката. В случая е установено, че в образеца на техническото предложение на „Балкански“ ООД за двамата експерти е посочено единствено „опит като технически ръководител на подобни поръчки – 10 години“, съответно „опит като лице, осъществяващо контрол върху качеството на СМР на подобни поръчки – 5 години“. Тази формулировка правилно е преценена като несъответстваща на конкретните и ясно очертани изисквания на методиката, която изисква експертът да е „заемал позицията“ технически ръководител, съответно лице за контрол на качеството, на строежи за ново строителство, реконструкция, основен ремонт или рехабилитация по смисъла на § 5, т. 38–44 ЗУТ, на сгради по чл. 137, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗУТ, включващо изпълнение на мерки за енергийна ефективност. Липсва идентичност както между „опит като“ и „заемал позицията“ (последното предполага непрекъснато заемане на длъжността, докато първото е съвместимо с инцидентно и краткотрайно изпълнение), така и между неопределеното понятие „подобни поръчки“ и конкретно дефинирания в документацията предмет. Изискването за конкретика се свързва с принципа на равнопоставеност (чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОП) и възможността за обективно съпоставяне на офертите; възприемането на разнородни и субективно формулирани твърдения би наложило тълкуване от комисията в полза на редовността на офертата, каквото правомощие тя няма. Наред с това приложените към образеца писмени доказателства (трудови книжки, заповеди и референции от Община Белослав и Община Камено) не установяват декларираната продължителност на опита. От тях е видно, че за периодите, удостоверени с референции, лицата са заемали съответните позиции едва около четири месеца и петнадесет дни, съответно един месец и дванадесет дни, при това на длъжност „техник в строителството“, съответно „инженер ВиК“, а не на изискуемата длъжност. Така е налице и противоречие между декларираното в образеца и установимото от доказателствата, което съставлява самостоятелно основание за отстраняване по чл. 107, т. 2, б. „а“ ЗОП. Предвид така установеното отклонение настоящият състав приема, че съставът на Административен съд – Варна правилно е съобразил разпоредбите на чл. 101, ал. 5 ЗОП и чл. 39, ал. 1 ППЗОП, според които всеки участник трябва да се придържа точно към обявените от възложителя условия. Законосъобразно е заключението на съда, че противно на мотивите на административния орган в оспорения административен акт, констатираното от възложителя несъответствие на техническото предложение на този участник обосновава отстраняването му, което означава, че не е налице допуснато нарушение по чл. 107, т. 2, б. „а“ ЗОП при възлагането на обществената поръчка, нито фактическо основание за изпълнителния директор на ДФЗ да наложи финансовата корекция. Предвид изложеното, правилен е направеният от Административен съд – Варна извод, че липсва допуснато от възложителя нарушение при възлагане на обществена поръчка с предмет „Извършване на строително-монтажни работи по проект „Въвеждане на енергоефективни мерки на сграда на общинска собственост – Младежки дом в кв. Повеляново в гр. Девня“, както и че не е установено наличие на основанието по чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ, във вр. с чл. 27, ал. 6 ЗПЗП за определяне на финансова корекция на Община Девня. Неотносимо към предмета на спора е възражението на касационния жалбоподател относно твърдяната еднаквост на информацията, съдържаща се в техническите предложения на участниците. Такива констатации не са изложени в административния акт, а и соченото обстоятелство не обосновава различен извод относно законосъобразността на отстраняването на участника на основание чл. 107, т. 2, б. „а“ ЗОП. Неоснователно е и възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, присъдено от първоинстанционния съд. Извършеният обем процесуални действия от процесуалния представител на жалбоподателя пред първата инстанция, съобразен с фактическата и правната сложност на делото, включително, с оглед на повторното разглеждане на делото, съответства на размера на поисканите и присъдени разноски. По изложените съображения и по споделените мотиви на първоинстанционния съд, към които препраща, касационният съдебен състав счита, че обжалваното решение е правилно и при липсата на установени други негови пороци от кръга на предвидените в чл. 209 АПК, следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото неоснователна е претенцията на процесуалния представител на касатора за присъждане на разноски, а основателно – искането на процесуалния представител на ответника Община Девня за присъждане на изплатения за защита в настоящото производство адвокатски хонорар, установен по представените по делото договор за адвокатска защита, фактура и отчет по банкова сметка, в размер на 1 200 евро. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,