Решение № 9913 от 20.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7407/2019 г.

Решение № 9913 от 20.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7407/2019 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на М. Петев, чрез адвокат Томов, против Решение № 2627 от 16.04.2019 г. постановено по адм. дело № 5831/2018 г. по описа на Административен съд София-град с доводи за негова неправилност, като постановено в нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора, с което се отмени оспореното от него решение на Комисията за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Ответникът Комисия за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (Комисията) в писмен отговор и в съдебно заседание чрез юрисконсулт Мутафчийска взема подробно становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение.. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд София-град се е развило по жалбата на М. Петев против решение № 2-1301 от 10.05.2018 г. на Комисията, с което е установена принадлежността му към органите по чл. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия /ЗДРДОПБГДСРСБНА, Закона/. В обжалваното решение като документи, въз основа на които е установена принадлежността, са посочени: документи от ръководил го щатен служител, регистрационна бланка, съдържащи се в лично и работно дело и картон обр. 1. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата като е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административно-производствените правила и правилно приложение на закона. Прието е от съда, че в хода на съдебното производство не е оборена доказателствената сила на документите, установяващи принадлежност на Петев към органите на Държавна сигурност, основан на показанията на разпитан по делото свидетел. Решението е валидно и допустимо, но неправилно, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. След постъпване на административната преписка по делото жалбоподателят Петев, чрез процесуалния си представител е оспорил истинността на писмени документи, под опис, на база на които Комисията е обявила принадлежността му към органите по чл. 1 от Закона, като е поискал на основание чл. 193, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) съдът да открие производство по оспорването им. В противоречие с разпоредбата на чл. 193, ал. 3 ГПК приложим на основание чл. 144 АПК съдът в открито съдебно заседание е открил производство по оспорване на "процесните документи", като е разпределил доказателствената тежест "по реда на чл. 193, ал. 3 ГПК", без да ги окачестви. Само след като формира извод относно характера на документите, въз основа на които е издадено оспореното решение на комисията и след провеждане на производството по реда на чл. 193 ГПК при указване на тежестта на доказване с оглед възприетия такъв, съдът следва да се произнесе относно тяхната доказателствена стойност. Това нарушение на съдопроизводствените правила е намерило пряко отражение и в мотивите на обжалваното решение, които не съответстват на изискванията на чл. 172а, ал. 2 АПК. В тях е налице кратко посочване на представените по делото писмени доказателства, без извеждане на тяхното съдържание, като съдът е посочил, че тези доказателства не се оспорват от страните и на основание чл. 171, ал. 1, изр. 1 от АПК имат сила и пред него и следва да бъдат съобразени при обосноваването на решението. В противоречие с това при излагане на правните си съображения същият съд приема, че е направено оспорване на документи, посочени в молба по делото и за които е открито производство по оспорването им в съдебно заседание, но съдът намира оспорването за недоказано, тъй като от разпита на свидетеля и наличните по делото други документи не се установява невярното им съдържание, без въобще да обсъди доводите на жалбоподателя спрямо всеки един от оспорените документи, съдържащи се в представената своевременно писмена защита. Допуснатите от първоинстанционния съд процесуални нарушения са съществени, защото препятстват проверката относно приложението на материалния закон и обосноваността на решението, като решаването на спора по същество от касационния съд би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. Това налага решението да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, при спазване на указанията в настоящото решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,