Решение № 3703 от 8.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 219/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/, чрез процесуален представител, срещу решение 3036/09.10.2024 г. по адм. дело 304/2024 г. на Административен съд - Стара Загора, с което е отменено негово уведомително писмо /УП/ с изх. 02 -240-6500/2724#3/ 05.04.2022 г. в частта му, с която е отказано финансово подпомагане по подмярка 13.1 "Компенсационни плащания в планински райони" в размер на 18412,1 лв. и по подмярка 13.2 "Компенсационни плащания за други райони, засегнати от значителни природни ограничения" в размер на 1189, 89 лв. и е върната преписката по заявлението за постановяване на УП за оторизация и изплащане на финансово подпомагане по мярка 13 от ПРСР 2014 - 2020 г. Касационният жалбоподател поддържа в касационната жалба, че решението е неправилно - постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано, иска отмяната му, отхвърляне на жалбата срещу УП, присъждане на разноски за всички съдебни инстанции, като при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Ответникът по касационна жалба - М. С. Д., със съдебен адрес в гр. Бургас, не взима становище. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й съдът взе предвид следното: С решение 4265/ 09.04.2024 г. по адм. дело 6092/2023 г. на Върховен административен съд /ВАС/, пето отделение е отменено решение 125/18.04.2023 г., постановено по адм.дело 278/2022 г. на АС - Стара Загора и е върнато делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. В мотивите са дадени задължителни указания за установяване на релевантните факти за преценка дали са налице или не на изкуствено създадени условия по смисъла на цитираните в УП правни основания за издаването му. АС при новото разглеждане на делото, за да отмени оспорената част от УП, е изложил мотиви, че същото е издадено от компетентен орган, комуто надлежно са делегирани правомощия, в писмена форма, спазени са и изискванията за съдържание - посочени са фактите, въз основа на които административният орган е направил фактически и правен извод за изкуствено създадени условия, подведени под основанието на чл.13, ал.1, т.8 от Наредба 6/24.02.2015 г. за прилагане на мярка 13 "Плащания за райони с природни или други специфични ограничения" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. Произнасянето на административния орган извън сроковете за изплащането на подпомагането няма характер на съществено процесуално нарушение, нито се отразява на компетентността на издателя на акта. УП е издадено при неправилно приложение на материалния закон, тъй като отказът за финансово подпомагане в спорния размер е на основание чл.60 от Регламент /ЕС/ 1306/2013 г. Съдът е посочил, че наличието на роднинска връзка между жалбоподателя и други земеделски производители и обстоятелството, че същият е заявил площи, които в предходни години са били заявявани от родителите му, не обосновават извода за изкуствено създадени условия по смисъла на този текст. Този си извод АС мотивира с обстоятелството, че имотите не са пренаемани между земеделските производители с родствени връзки, а в различните са били отдавани под наем от собственика на различен земеделски производител. Посочено е, че площите на свързаните лица през 2014 и 2015 са всичките под 50 ха и прехвърлянето не помага да останат в този размер с най - висока ставка на хектар. През 2016 и 2017 г. търговските дружества на майката на Д. заявяват подпомагане, но тези дружества не заявяват площи, които преди това да са били заявени от М. Д.. Изпълнителният директор на ДФЗ не е изследвал в пълнота основанията за ползване на площите и размерите на стопанствата. Само защото са в семейна връзка, на земеделските производители не може да бъде отказвано подпомагане. Отделно от това сборът от заявени площи от Д. и родителите му през 2016 г. е под 100 ха, поради което не се установява през 2017 г. стопанството на Д. да е изкуствено намалено под 100 ха, както се твърди в УП. Решението е правилно. Обоснован е изводът на АС, че в УП не са изложени факти обосноваващи, направения в него извод, че промяната в заявените площи на Д. спрямо предходната година е с цел да се създадат изкуствено условия, заявените площи да са под 100 ха, за да се ползва по - високата ставка за подпомагане на единица площ, спрямо стопанствата със заявена площ над 100 ха. Обстоятелството, че родителите на Д. също са земеделски производители и са кандидатствали през годините по различни мерки за подпомагане, като в някои случаи за предходни кампании са кандидатствали с площи, които географски се застъпват със заявените в последващи кампании от Д., не обосновават сами по себе си този извод. Обоснован е изводът на АС, че административният орган не е анализирал основанията за ползване на площите през отделните години, не е отчел, че заявителите са договаряли със собствениците, а не помежду си. В УП не е отчетен и общия размер на отделните стопанства, промените на заявените площи по години, както и не е посочен вариант, в който заявяването на определена площ от Д. или някое от свързаните му лица да е довело до размер на стопанството под 100 ха, което би представлявало изкуствено създадено условия за получаване на подпомагане в по- висок размер на единица площ по мярка 13, предвид разпоредбата на чл.7, ал.1 от Наредба 6/24.02.2015 г. Настоящият съдебен състав споделя изложеното от АС, че само поради семейната връзка на отделни земеделски производители не може да им бъде отказано подпомагане, още повече, че се касае за необлагодетелствани райони, в които единственото препитание е земеделска дейност и целта на мярката е именно тази - да не бъдат обезлюдени тези райони и земята да не се изоставя. Предвид изложеното законосъобразен е изводът на АС, че административният орган не е обосновал и доказал предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл. чл.60 от Регламент /ЕС/ 1306/2013 г. относно изкуствено създадените условия за получаване на предимство при финансовото подпомагане по процесната мярка 13, поради което е постановил административен акт в нарушение на приложимото материално право. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. Воден от горното и на основание чл. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение