Решение № 2671 от 17.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7708/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОДМВР/-Стара Загора, чрез юриск. Алексиев, срещу Решение 1975/11.06.2024г., постановено по адм. дело 117/2024г. по описа на Административен съд Стара Загора. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано, както и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Оспорва изводите на съда за недоказаност на дисциплинарното обвинение и иска отмяна на съдебното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Ж. Г. С., чрез адв. Петков, в писмен отговор взима становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноските за касационната инстанция по представен списък. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отменил, по жалба на Ж. Г. С. Заповед 349з-403/29.01.2024г на Директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи град Стара Загора с наложено на жалбоподателя дисциплинарно наказание уволнение на държавен служител старши полицай в група Патрулно-постова дейност на сектор Охранителна полиция към Първо РУ Стара Загора на основание чл.203 ал.1 т.13 вр. с 194 ал.2 т.4 от ЗМВР. За да постанови този резултат, съдът е приел, че от заключението на вещото лице се опровергава, посоченото в Обобщената справка и в Заповедта, че на 2.45минути от началото на запис на файл VID 20231230 210612 С., държейки полицейски палка нанася два удара с крак в областта на главата или горната част на гърдите на пострадалото лице, след което негови колеги го издърпват настрани и преустановяват действията му. С. е преминал през острова от дясно към ляво платно, но придържане откъм гърба от полицейски служител със светлоотразителна жилетка, като при преминаването му през острова между него и задържаното лице е имало друг полицейски служител и С. не е извършил движения с крак, наподобяващи ритане. Ако в този момент е отправил описаните в заповедта реплики, то те са в разговор между негови колеги, а общо известно е, че записите, разпространени в медиите не съдържат цитираните в заповедта заплахи за убийство към задържаното лице. Прието е още, че освен това от записа се вижда, че С. към този момент и в нито един от другите не държи полицейска палка в ръцете си, нито има брада на лицето си, както в сведенията си е посочил свидетеля А., че е чул репликите от полицейски служител с брада. Административният съд е приел още, че записите разкриват задържането в цялост при това са извършени от различни ъгли и позволяват да се установи, посредством и последователните и потвърдени от тях показания на Ч., че всъщност С. няма досег със задържаното лице. Той е дал и достоверни писмени обяснения, които се подкрепят от записите и от свидетеля Ч., но са останали напълно игнорирани от ДРО и съответно ДНО е повторил същото, което е написано в справката без да съобрази, че в нея избирателно се цитират сведения само на лица, които са чули, които казват, че са видели, но тяхната заинтересованост не е преценена, защото не са обсъдени съвместно със записите. Това е нарушение на правилата за проверка на постъпилите данни, още повече, че и С. палка не носи в нито един момент. Такава държи друг униформен, който е със светлоотразителна жилетка. Изведен е извод, че неразкриването на обективната истина отрича да е вярно вмененото деяние и съответно заповедта като постановена в противоречие са материалния закон подлежи на отмяна. Така постановеното решение е правилно и обосновано, като мотивите на първоинстанционния съд се споделят изцяло от настоящия касационен състав по реда на чл.221, ал.2, предл. второ от АПК. Обосновано е прието от съда, че от заключението на вещото лице се опровергава, посоченото в Обобщената справка и в Заповедта, че на 2.45минути от началото на запис на файл VID 20231230 210612 С., държейки полицейски палка нанася два удара с крак в областта на главата или горната част на гърдите на пострадалото лице, след което негови колеги го издърпват настрани и преустановяват действията му. С. е преминал през острова от дясно към ляво платно, но придържане откъм гърба от полицейски служител със светлоотразителна жилетка, като при преминаването му през острова между него и задържаното лице е имало друг полицейски служител и С. не е извършил движения с крак, наподобяващи ритане. Ако в този момент е отправил описаните в заповедта реплики, то те са в разговор между негови колеги, а общо известно е, че записите, разпространени в медиите не съдържат цитираните в заповедта заплахи за убийство към задържаното лице. Освен това, както правилно е приел съда, от записа се вижда, че С. към този момент и в нито един от другите не държи полицейска палка в ръцете си, нито има брада на лицето си, както в сведенията си е посочил свидетеля А., че е чул репликите от полицейски служител с брада. Правилно е прието от съда, че показанията на полицаите, дали сведения в хода на производството и пред съда са в противоречие с тези на свидетелката полицай Ч. относно извършените от С. действия, а тази свидетелка, видно и от записите, е възприела изцяло ареста на задържания и не е чула С. да крещи по него, нито да му нанася удари с крак. Нейните показания са последователни и логични, дадени и от не заинтересован участник в задържането, като кореспондират на записите и потвърждават обясненията на С.. В хода на производството противоречивите показания не са обсъдени от ДРО, нито съвместно с посочените записи. Установява се, че действително на два пъти са поставяни белезници на ръцете на задържания с участие на униформени със светлоотразителни жилетки, при това непосредствено във времето, при които са нанасяни и вменените на С. удари с крак, но видимо не от лице без светлоотразителна жилетка, а и С. не държи палка в нито един момент. Обоснован е изводът на съда, че ДРО не е извършил разследване на обективната истина, а е побързал да се позове на показания, които не са проверени, без да обсъди противоречията между тях, като са цитирани избирателно в обобщената справка само тези сведения, които сочат С. за автор на деянието. Записите разкриват задържането в цялост при това са извършени от различни ъгли и позволяват да се установи, посредством и последователните и потвърдени от тях показания на Ч., че всъщност С. няма досег със задържаното лице. Той е дал и достоверни писмени обяснения, които се подкрепят от записите и от свидетеля Ч., но са останали напълно игнорирани от ДРО и съответно ДНО е повторил същото, което е написано в справката без да съобрази, че в нея избирателно се цитират сведения само на лица, които са чули, които казват, че са видели, но тяхната заинтересованост не е преценена, защото не са обсъдени съвместно със записите. Ето защо е правилен изводът на първоинстанционния съд, че неразкриването на обективната истина отрича да е вярно вмененото деяние и съответно заповедта като постановена в противоречие са материалния закон подлежи на отмяна. С оглед горното, неоснователни са всички доводи наведени в касационната жалба. Обжалваното решение, като постановено при липса на сочените основания за отмяна по чл.209, т.3 от АПК, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото, своевременно направената и доказана от ответника претенция за присъждане на разноски за заплатен адвокатски хонорар, касаторът дължи такива в касационното производство в размер на 500 /петстотин/ лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,