Решение № 1824 от 11.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6197/2009 г.

Решение № 1824 от 11.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6197/2009 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Васил Николов Кърджиев и Михаил Николов Кърджиев срещу Решение № 8 от 9.03.2009 г., постановено по адм. дело № 76/2008 г. от Административен съд - Русе. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК, като се иска отмяната на съдебния акт и решаване на спора по същество. Ответникът - Общината гр. Русе, в представени от юрк. И. Петрова писмени бележки, застъпва становище за неоснователност на касационната жалба. Заинтересованата страна - Териториална федерация на НТС, чрез пълномощника си адв. Янчева, пледира за неоснователност на касационната жалба. Процесуалният представител на ВАП дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното съдебно решение. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, на наведените с нея касационни основания, е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение съдът е отхвърлил оспорването по искова молба на Васил и Михаил Кърджиеви за обявяване на нищожност на Решение по протокол № 9 от 18.04.1958 г. на ИК на ГНС - Русе. За да постанови този резултат съдът е приел, че спорното решение е издадено от компетентен орган, с материална и териториална компетентност, в кръга на правомощията му и при спазване на материалния и процесуалния закон, актуални по време на издаването му. В тази част решението е правилно. Предмет на разглеждане пред решаващия съд е била искова молба на Васил и Михаил Кърджиеви, с която те са предявили частичен иск, с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ, против община гр. Русе за присъждане на сумата от 10 001 лева, като част от 2 500 000 лева, представляващи причинените им имуществени вреди - претърпени загуби от Решение по протокол № 9 от 18.04.1958 г. на ИК на ГНС - Русе. С иска е била обективно съединена и претенция за прогласяване нищожността на същото решение - по протокол № 9 от 18.04.1958 г. на ИК на ГНС - Русе. С разпореждане от 04.11.2008 г. съдът е разделил производството като е посочил в мотивите си, че иска за обезщетението ще затрудни разглеждането на делото. Ето защо след тази дата предмет на спора е останала единствено обективно съединената с исковата молба претенция на Кърджиеви за прогласяване нищожността на Решение по протокол № 9 от 18.04.1958 г. на ИК на ГНС - Русе, по която се е произнесъл решаващият съд. Законът, в чл. 203 и сл. от АПК, не предвижда такава процедура по разделяне на обективно съединени претенции, тъй като производството не е двуфазно, от една страна. От друга решението, с което е отхвърлена претенцията за прогласяване на нищожност на административния акт е правилно. Съдът не се е произнесъл обаче по цялото искане на ищците, т. е. по претенцията за присъждане на обезщетение по реда на чл. 1 от ЗОДОВ. Макар и логично да следва отхвърлянето й това е пропуск, който не може да се санира от настоящата инстанция. Няма и искане в тази посока, но дори и да имаше искане това би бил въпрос от компетентността на първоинстанционния съд по реда на чл. 176 от АПК. Безпредметна би била и отмяната на съдебния акт и връщането на делото на друг състав на същия съд, тъй като по същество в случая не може да се постанови друг резултат освен отхвърляне на оспорването на административния акт и въз основа на това - отхвърляне и на претенцията за обезщетяване по чл. 1 от ЗОДОВ. За настоящата инстанция остава да приеме, че допуснатия пропуск от съда не е съществено нарушение на процесуалните правила. С касационната жалба се твърди, че недвижим имот на Никола Кърджиев (наследодател на ищците), съставляващ 1/2 ид. част от дворно място от 439 кв. м с един магазин и канцелария, застроени на 90, 50 кв. м площ и един склад, застроен на 103 кв. м площ (останалото е незастроено) в гр. Сталин е останал негова собственост, не е преминавал в собственост на държавата при одържавяването по реда на ЗОЕГПНС, поради което решението за замяната в тази част е нищожно. В същност ищците претендират право на собственост върху 1/2 ид. част от имот на наследодателя им, за която твърдят, че никога не е била одържавявана. Твърдят още, че именно тази тяхна собственост е била неправомерно заменена с процесното решение на ИК на ГНС, поради което са били ощетени. Тези твърдения на ищците не могат да бъдат нито установени, нито оборени в настоящето административно производство. Това е така, тъй като правото си на собственост те следва да докажат по пътя на общото исково производство, а не в административния процес. Ето защо претенцията им за прогласяване на нищожност на Решение по протокол № 9 от 18.04.1958 г. на ИК на ГНС - Русе правилно е преценена като неоснователна и е била отхвърлена. Решението на съда е обжалвано и в частта за разноските. Касаторите считат, че не дължат такива, тъй като не се е стигнало до разглеждане на иска им за присъждане на обезщетение по реда на чл. 1 от ЗОДОВ. Възражението е неоснователно Съгласно чл. 143, ал. 4 от АПК когато съдът отхвърли оспорването на административния акт подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски. От приложените по делото доказателства е видно, че заинтересованата страна по делото - Териториална федерация на НТС Русе е ползвала услугите на адв. И. Янчева, която своевременно е представила пълномощно № 44669 от 14.03.2008 г., съгласно което са й били заплатени 600 лв. адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство по делото във всички инстанции. Ето защо съдът е процедирал правилно като е присъдил пълния размер на заплатеното адвокатско възнаграждение. По изложените съображения искането за заплащане допълнително на разноски за касационната инстанция, пред която са представени единствено писмени възражения срещу касационната жалба, се явява неоснователно и не следва да се уважи. Водим от изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 и чл. 222, ал. 1 от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение