Решение № 13331 от 6.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15801/2013 г.

Решение № 13331 от 6.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15801/2013 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община Бургас, подадена чрез процесуалния му представител - юрисконсулт Марев, срещу решение № 1858 от 17.10.2013 г. по адм. дело № 1107/2013 г. по описа на Административен съд (АС) - Бургас, в частта, в която е отменен ревизионен акт № 47/05.02.2013 г., издаден от главен експерт "Ревизии" в Дирекция "МПДТР" в община Бургас, потвърден с решение № 833/27.03.2013 г. на кмета на община Бургас, по отношение на определените на Янчо Динев Банев задължения за данък върху недвижимите имоти за периода от 01.01.2007 г. до 30.09.2010 г., ведно с начислената върху тях лихва за просрочие; за такса за битови отпадъци за периода от 01.01.2007 г. до 30.09.2010 г., ведно с начислената върху тях лихва за просрочие и за данък върху превозните средства за периода от 01.01.2007 г. до 31.12.2011 г. По поддържаните оплаквания за неправилност на решението в обжалваната му част, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, се иска отмяната му и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - Янчо Динев Банев от гр. Бургас, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като провери правилността на обжалваното решение в рамките на правомощията си по чл. 218 АПК и съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, намира касационната жалба за частично основателна по следните съображения: С решението по делото АС - гр. Бургас е отменил процесния ревизионен акт в частта, в която на Янчо Динев Банев, като собственик на имоти, находящи се в гр. Бургас, ул. "Иван Шишман" № 30, са определени задължения за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци за периода от 01.01.2007 г. до 30.09.2010 г., и за данък върху превозните средства (ДПС) за периода от 01.01.2007 г. до 31.12.2011 г., ведно с начислената върху тях лихва за просрочие. Със същото решение съдът е отхвърлил жалбата против ревизионния акт, в частта, в която на жалбоподателя са определени задължения за данък върху недвижими имоти и за такса за битови отпадъци за един от имотите в посочената сграда (ап. № 6, ет. 3) в периода от 01.10.2010 г. до 31.12.2011 г., съответно в размер на 37,81 лева (за ДНИ) и на 52,11 лева (за ТБО), ведно с начислената лихва за просрочие, като е осъдил страните да заплатят разноски съобразно изхода на спора. Съдебното решение в отхвърлителната му част е влязло в сила като необжалвано от страните. За да постанови този резултат съдът е обосновал извод, че оспореният акт в частта, в която са начислени ДНИ и ТБО за периода от 01.01.2007 г. до 30.09.2010 г. и за ДПС за периода от 01.01.2007 г. до 31.12.2011 г., е издаден в противоречие с материалноправните разпоредби на закона. От фактическа страна по делото е безспорно установено, че по силата на нотариален акт № 138, том. III, рег. № 1956, дело № 478 от 2005 г., жалбоподателят се легитимира като собственик на имоти - три жилища, два офиса и едно ателие, в новопостроена сграда, находяща се в гр. Бургас, ул. "Иван Шишман" № 30. Същите са декларирани през 2012 г. с декларации по чл. 14 ЗМДТ. При проверка на законосъобразността на ревизионния акт досежно начислените в тежест на Банев задължения за ДНИ и ТБО, съдът е приел, че същият е издаден при неправилно приложение на разпоредбата на чл. 15 ЗМДТ, която предвижда в условие на алтернативност две хипотези, при наличието на които е дължим данъка за новопостроените сгради или части от сгради - да са завършени или да е започнало използването им. Съдът е счел, че през процесните периоди сградата, в която се намират притежаваните от жалбоподателя недвижими имоти, не е завършена и въведена в експлоатация, т. к. не са представени констативен акт по чл. 176, ал. 1 ЗУТ, нито удостоверение за въвеждане в експлоатация по чл. 177, ал. 3 ЗУТ. Позовал се е и на липса на доказателства за реално ползване на имотите за 2007 г., 2008 г., 2009 г., 2010 г. и 2011 г. Посочил е, че от представените удостоверения и справки от "ВиК" ЕАД и "EVN Bulgaria" ЕАД е видно, че на името на Янчо Банев са открити съответните партиди, по които се отчита потреблението на питейна вода и на електрическа енергия за цялата сграда. Преценил е, че в сградата са изпълнени общо 12 обекта и 2 изби, поради което ангажираните от административния орган доказателства не установяват безспорно, че отчетените количества са разходвани само от жалбоподателя в резултат на пребиваването му в сградата. Приел е за доказано единствено ползването на апартамент № 6 на трети жилищен етаж, което обуславя дължимост на ДНИ и ТБО за този имот, но не за целия ревизиран период, а считано от 16.09.2010 г., с оглед удостоверение с изх. № 9401-6538/28.02.2013 г. за регистриран постоянен и настоящ адрес на лицето на тази дата. Въз основа на приетата и неоспорена съдебно-счетоводна експертиза съдът е заключил, че за този обект задълженията на жалбоподателя възлизат на 89,92 лева, от които 37,81 лева - ДНИ (7,58 лева за последното тримесечие на 2010 г. + 30,23 лева за 2011 г.) и 52,11 лева - ТБО (10,42 лева за последното тримесечие на 2010 г. + 41,69 лева за 2011 г.), с размер на лихвата за просрочие върху тези суми, изчислен към 31.12.2011 г. - 10,09 лева. В останалата му част относно определените на Банев задължения за ДНИ и ТБО периода 01.01.2007 г. -30.09.2010 г., ревизионният акт е отменен като незаконосъобразен поради липса на предпоставките по чл. 15, ал. 1 ЗМДТ. Според съда, органът по приходите в община Бургас е следвало да установи фактите, на които основава своето вземане, в това число и обстоятелството, че жалбоподателят е собственик на описаните в акта две превозни средства и е задължен за данъка върху тях, което не е сторил. С мотив, че проведеното от ответника в съдебното производство доказване не установява фактическите основания на ревизионния акт относно облагането на ревизираното лице с ДПС, първоинстанционният съд е навел извод за неговата незаконосъобразност, налагаща отмяна му и в тази част. Решението в обжалваната му част относно отмяната на ревизионния акт за установените в тежест на Янчо Банев задължения за данък върху превозните средства за периода от 01.01.2007 г. до 31.12.2011 г. е неправилно. Жалбоподателят в първоинстанционното производство не твърди наличие на пороци на ревизионния акт по отношение начисления му с него ДПС, нито ангажира доказателства в тази насока. Съгласно разпоредбата на чл. 52, т. 1 ЗМДТ с данък върху превозните средства се облагат превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Република България, като данъчното задължение се заплаща от собствениците им - чл. 53 с. з. В случая преценката на съда за недоказаност на собствеността на Банев върху превозните средства, обект на ревизия, не съответства на доказателствения материал по делото. Видно от констатациите в ревизионния доклад за процесния период, жалбоподателят притежава два леки автомобила, придобити през 2006 г. - марка "Форд", модел "Транзит", с рег. № А5662ВМ и марка "Опел", модел "Астра", с рег. № А7069ВМ, с година на производство на двата автомобила - 1993 г., с рама, двигател и мощност, описани в доклада. За двете превозни средства Банев е подал декларации по чл. 54 ЗМДТ съответно с вх. № 4462 и № 4461 от 02.03.2006 г., като по отношение на втория автомобил е декларирал, че същият притежава двигател, отговарящ на екологичен стандарт. Тези фактически установявания, освен че не се оспорват от ревизираното лице, се подкрепят и от данните, получени от ОД на МВР - Бургас. В приложеното по делото писмо изх. № РК-20093/16.11.2012 г., издадено от началник сектор "ПП" при ОД на МВР - Бургас, е обективирана справка за притежаваните от лицето за периода 01.01.2005 г. - 31.12.2011 г. превозни средства, видно от която в собственост на Банев са регистрирани процесните два автомобила, за които са му определени местните данъчни задължения. Въз основа на декларираното от жалбоподателя органът по приходите е изчислил размера на дължимия данък съобразно разпоредбите на чл. 55 и чл. 59 ЗМДТ, ведно с лихвата върху тях. Определената в акта обща сума за плащане за периода от 01.01.2007 г. до 31.12.2011 г. възлиза на 217, 11 лева, от които 157 лв. - ДПС (5 г. х 31, 40 лв.) и 60, 11 лв. - лихви (20, 65 лв. за 2007 г. + 15, 59 лв. за 2008 г. + 11, 45 лв. за 2009 г. + 8, 03 лв. за 2010 г. + 4, 39 лв. за 2011 г.), като по въпроса за размера на данъка между страните няма спор. По изложените съображения настоящата инстанция намира, че по делото са налице достатъчно доказателства, обуславящи извод за законосъобразно определен данък върху притежаваните от Банев леки автомобили. Органът е обосновал основанието и размера на задължението на ревизираното лице, докато жалбоподателят не навежда твърдения, нито сочи доказателства, които да разколебават или да опровергават фактическите основания на ревизионния акт относно облагането с ДПС. Поради това решението на съда в тази му част следва да бъде отменено като необосновано и в нарушение на материалния закон. Спорът следва да бъде решен по същество, като се отхвърли жалбата на Янчо Банев срещу ревизионния акт в частта, с която са му определени задължения за данък върху превозните средства за периода от 01.01.2007 г. до 31.12.2011 г. В останалата обжалвана част решението е правилно. Първоинстанционният съд е установил точно и съобразно доказателствата релевантните за предмета на спора факти и настоящата инстанция ги възприема така, както са изложени в проверяваното решение. В съответствие с релевантната правна уредба съдът е направил верен извод за незаконосъобразност на процесния акт, в частта относно определените на жалбоподателя задължения за ДНИ и ТБО за периода от 01.01.2007 г. до 30.09.2010 г., ведно с начислената върху тях лихва за просрочие, като изложените в решението му мотиви се споделят от настоящия съдебен състав. Предпоставките за възникване на задължението за внасяне на ДНИ са регламентирани в чл. 11 и чл. 15 ЗМДТ. Първата от тях е лицето да е собственик на конкретен недвижим имот, ползвател или концесионер. По делото няма спор, че обложените с данъци и такси имоти са собственост на жалбоподателя. Началният момент на дължимостта на данъка е уреден в чл. 15 ЗМДТ. За новопостроените сгради или части от сгради такъв се дължи от началото на месеца, следващ месеца, през който са завършени или е започнало използването им - чл. 15, ал. 1 ЗМДТ. Следователно, за да се дължи данък за сградата или за част от нея, е необходимо същата да е завършена или да е започнало използването й, като двете условия са предвидени алтернативно, т. е. достатъчно е да е налице едно от тях, за да се дължи данъкът. По делото е безспорно установено, че строежът не е приет и въведен в експлоатация, съответно няма издадено разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация по реда на ЗУТ, поради което съдът е направил обоснован извод за отсъствие на първата алтернативна предпоставка по чл. 15, ал. 1 ЗМДТ. Правилна е преценката му, че събраните доказателства не установяват по категоричен и несъмнен начин наличие на второто условие на разпоредбата - ползване на притежаваните от жалбоподателя недвижими имоти за релевантния период, за който са начислени задълженията. За да е налице посочената хипотеза не е достатъчно сградата или част от нея да са годни за ползване (за обитаване), а е необходимо реално да е започнало използването, като доказването на този факт е в тежест на административния орган. Ревизираното лице е собственик на няколко имота, находящи се в сградата на ул. "Иван Шишман" № 30 - три жилища (ап. 5 и ап. 6 на третия етаж, както и апартамент на четвъртия етаж), два офиса и едно ателие, за всеки от които е подало декларация по чл. 14 ЗМДТ през 2012 г. Следва да се посочи, че на доказване подлежи ползването на всеки един от имотите. Според данните за постоянен и настоящ адрес на жалбоподателя същият е регистрирал такъв на ул. "Иван Шишман" № 30, ет. 3, ап. 6 на 16.09.2010 г., т. е. налице са убедителни доказателства за ползване само на един имот, собственост на Банев, считано от датата на регистрацията -16.09.2010 г., като по аргумент от чл. 15, ал. 1 ЗМДТ данъкът за този имот се дължи от 01.10.2010 г. За останалите притежавани от него обекти в сградата, както и за ап. 6 за периода 01.01.2007 г. - 16.09.2010 г., ползването по смисъла на чл. 15, ал. 1, предл. 2-ро ЗМДТ се явява недоказано. Приложените от органа по приходите справка и информация от "ВиК" ЕАД, гр. Бургас и от "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД относно откриването на партиди на Янчо Банев и отчетено по тях потребление, не сочат автоматично на ползване на изброените в ревизионния акт имоти, т. к. касаят потребление общо за цялата сграда, а не индивидуално за всеки отделен обект в нея. Според информацията от електроразпределителното дружество на адрес ул. "Иван Шишман" № 30 е монтиран един електромер с титуляр по партидата Янчо Банев, за който се отнася справката за консумирана енергия. Видно от информацията и справката за потребление на питейна вода, предоставена от "ВиК" ЕАД, в сградата на същия адрес съществува партида за централен водомер, водеща се на името на Янчо Банев, по която е отчетена съответна консумация. Дружеството изрично е посочило, че поради липса на разрешение за ползване на сградата не са открити индивидуални вътрешни партиди. Независимо, че титуляр на партидите е Банев, монтираните водомер и електромер са за цялата сграда, поради което при наличие на други имоти - собственост на други лица в сградата, не може да се приеме за безспорно, че количествата са разходвани само от Банев във връзка с обитаване на имотите му. От обстоятелството, че по други правни спорове съдът е приел за недоказано ползването на имотите на другите собственици в същата сграда за същия данъчен период, не следва извод за ползване на процесните имоти. Сочените от органа доказателства, касаещи партиди общо за сградата, не установяват използване от страна на жалбоподателя на всички негови собствени обекти в същата. Що се отнася до отчетеното потребление жалбоподателят обосновава същото с извършването на довършителни строителни дейности. Представените писмени доказателства пред касационната инстанция - справка от "БТК" ЕАД, че жалбоподателят е ползвател на два фиксирани телефона на адрес: ул. "Иван Шишман" № 30, единия за времето от 12.09.2007 г. до 10.10.2013 г., а другия - от 12.09.2007 г. до 01.12.2009 г., не сочат на фактическа обстановка или на правни изводи, различни от приетите от административния съд такива, по съображенията изложени по-горе. Следователно не са налице доказателства, от които да може да се направи безспорно заключение за осъществяване на втората алтернативна предпоставка, регламентирана в разпоредбата на чл. 15, ал. 1 ЗМДТ, а именно - започнало ползване на три апартамента, два офиса и едно ателие - част от новопостроената постройка. Поради това, като е приел, че с ревизионния акт неправилно е начислен данък върху недвижими имоти и такса за битови отпадъци и е отменил същия в частта, с която са определени задължения на Янчо Банев за ДНИ и ТБО за периода от 01.01.2007 г. до 30.09.2010 г., ведно с начислената върху тях лихва за просрочие, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила в тази част. Извън предмета на касационната проверка настоящият състав констатира, че съдът е пропуснал да формира и да изрази воля в решението си по отношение на определените с ревизионния акт задължения за ДНИ и ТБО за периода от 01.10.2010 г. до 31.12.2011 г., ведно с лихвите за просрочие за имотите, освен този, за който се е произнесъл, отхвърляйки жалбата в тази част (ап. 6 на ет. 3 в сградата на ул. "Иван Шишман" № 30, гр. Бургас). Опущението не се отразява на правилността на постановеното решение, а редът за преодоляването му е регламентиран в чл. 176 АПК. При този изход на спора на касатора не се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение, т. к. на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК такива се присъждат общо за двете съдебни инстанции в размера до минималното възнаграждение за един адвокат, определено по реда Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В случая разноските на администрацията за цялото съдебно производство са присъдени от първонстанционния съд съобразно на отхвърлената част от жалбата, респ. - на материалния интерес на органа, който в настоящия казус попада в хипотезата - до 1000 лева. Резултатът от касационното обжалване не променя размера на интереса, поради което няма основания за корекция на присъденото от АС юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,