Решение № 10434 от 6.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8420/2015 г.

Решение № 10434 от 6.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8420/2015 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ЕТ"Мария Петрова" срещу решение № 337/10.06.2015 г. постановено по адм. дело № 169/2015 г. от Административен съд - Монтана (АС-Монтана), с което е отхвърлена жалбата й против заповед № РД-12-23/13.03.2015 г., издадена от директора на Регионална дирекция по горите - Берковица. Касаторката оспорва съдебното решение като твърди, че то е неправилно, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационната жалбоподателка иска отмяна на оспореното съдебно решение и постановяване на ново, с което заповедта да бъде отменена или да бъде върнато делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и искането си излага в касационната жалба. Не претендира разноски, а само "законните последици" от решението. Ответникът - директорът на Регионална дирекция по горите - Берковица (РДГ) в писмено възражение оспорва касационната жалба. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 337/10.06.2015 г. постановено по адм. дело № 169/2015 г. от АС-Монтана е отхвърлена жалбата ЕТ"Мария Петрова" против заповед № РД-12-23/13.03.2015 г., издадена от директора на РДГ - Берковица, с която на основание чл. 253, ал. 3, т. 5 от Закона за горите (ЗГ) и Заповед № 19/27.10.2009 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите София и във връзка с § 38 от ЗГ е спряна дейността в обект, в който постъпва, преработва и се експедира дървесина на ЕТ"Мария Петрова", находящ се в стопански двор № 1, регистриран в РДГ-Берковица под № 154 за срок от 2 (два) месеца. За да постанови този резултат, административният съд е приел за установено от събраните по делото доказателства, че заповедта, с която е наложена принудителната административна мярка (ПАМ) на дружеството е законосъобразна като издадена от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, при наличие на материалноправните предпоставки за налагане на ПАМ. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Административният съд правилно е установил фактическата обстановка по спора и в съответствие с нея е приложил правилно материалния закон. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че в случая се касае за административни нарушения по ЗГ, които се установяват и от събраните доказателства, поради което при наличие на годно фактическо и правно основание е издадена оспорената пред първата инстанция заповед, с която при правилно приложение на материалния закон, в кръга на неговата компетентността, директорът на РДГ - Берковица е наложил принудителната административна мярка. Основанията за налагането на ПАМ с обжалваната заповед е чл. 253, ал. 3, т. 5 от ЗГ, съгласно който при констатиране на нарушения по закона за горите или на подзаконовите актове по прилагането му в обектите, в които постъпва, преработва се или от които се експедира обла дървесина, фасонирана дървесина или преработени дърва за горене, се спира дейността от директорите на регионалните дирекции по горите за срок до 6 месеца (чл. 254, ал. 1 от ЗГ). С оглед описаните в констативния протокол и в АУАН нарушения тази предпоставка за издаване на ПАМ. Основните доводи в касационната жалба са обусловени от твърдението, че ЕТ"Мария Петрова" не е участвала в административното производство, както по констатиране на нарушението, така и при издаване на ПАМ. Видно от пълномощно с нотариална заверка на подписа от 23.05.2014 г. (л. 26 от адм. д. 169/2015 г.) М. Н. П. в качеството си на ЕТ"Мария Петрова" е упълномощила И. П. с изключително голям обем права, включително и да извършва всякакъв вид търговия и услуги на територията на Република България. Именно И. П. е присъствал при съставяне на констативния протокол серия ИАГ № 052015 (л. 10 от адм. д. 169/2015 г.), в който са описани констатираните нарушения, станали повод за налагане на оспорената пред АС-Монтана ПАМ. На същата дата е съставен и АУАН № 302/15, серия ИАГ № 051100 л. 9 от адм. д. 169/2015 г.), който е описан в оспорената пред АС-Монтана заповед. В АУАН като нарушител е посочен И. П. и с този факт са свързани останалите оплаквания на касационната жалбоподателка. Следва изрично да бъде посочено, че административнонаказателната отговорност се реализира в отделно производство, при което са приложими други процесуални норми и стандарти на доказване. Налагането на ПАМ се осъществява при спазване на различни процесуални правила, които са проверени от АС-Монтана. Правилно и в съответствие със закона решаващият съд е достигнал до обоснован правен извод, че при налагане на ПАМ не са допуснати нарушения на материалния и процесуални закон, защото са установени по категоричен начин извършени нарушения при постъпване, преработване и експедиране на дървесина в обект, регистриран в РДГ-Берковица под № 154 на името на ЕТ"Мария Петрова". Допуснатите нарушения са достатъчно ясно и точно индивидуализирани и на практика не се оспорват, а тяхната правна квалификация в различни по своя характер актове. В този смисъл е без правно значение обстоятелството, че наказателното постановление, издадено по същия повод е отменено поради допуснати процесуални нарушения в административнонаказателното производство. Касационната жалба не съдържа други конкретни оплаквания освен общото позоваване на касационните основания - неправилност поради нарушения на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост. При изпълнение на задължението си по чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав извърши служебно проверка на обжалваното съдебно решение и намира, че то е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, без допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и липсата на претенции за разноски от ответната страна, такива не следва да бъдат определяни. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение