Решение № 15502 от 14.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6348/2020 г.

Решение № 15502 от 14.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6348/2020 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. Иванов, чрез адв. Михайлов като процесуален представител, против решение № 404 от 20.01.2020 г., постановено по адм. дело № 10275/2019 г. по описа на Административен съд София - град. Касаторът излага доводи за недопустимост и неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Прави искане за обезсилването, съответно за отмяната му и постановяване на друга, с което оспорването срещу разрешението за строеж да се отхвърли или делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав, както и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – главният архитект на район "Банкя" - Столична община, чрез пълномощника си адв. Панайотова, поддържа становище за основателност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски. Ответникът - К. Стоянова, в писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Ответникът - Г. Стоименов не взема становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София - град отменя по жалба на К. Стоянова разрешение за строеж (РС) № 29/16.04.2019 г. на главния архитект на район "Банкя", Столична община за строеж: "Укрепване на 6 бр. колони в сутерена на жилищна сграда с подземни гаражи, помещения за магазини и складове към тях", в УПИ III-2138, 1160, кв. 104 д по плана на [населено място], адм. адрес: [населено място], [улица]. За да постанови този резултат, съдът приема подадената жалба за допустима, а по същество - за основателна, тъй като разрешението за строеж е издадено в нарушение на материалния закон. Обосновава извод за липса на валидно решение на общото събрание на етажната собственост в съответствие с разпоредбите на чл. 15, ал. 1 във вр. с чл. 17, ал. 2, т. 5 от Закона за управление на етажната собственост (ЗУЕС). Сочи, че взетото от общото събрание решение от 27.11.2018 г. е за укрепване на една колона, а не за шест, за колкото е издадено оспореното РС. Излага съображения, че административното производство започва по искане на П. Иванов и в нарушение на чл. 161 ЗУТ РС е издадено на негово име, а не в полза на етажната собственост в качеството й на възложител, без да е съобразено от административния орган, че искането се отнася за укрепване на обща част от сградата в режим на етажна собственост. Решението е валидно, допустимо и правилно по следните съображения: Неоснователно е направеното от касатора възражение за произнасяне от съда по недопустима жалба, като подадена от лице без правен интерес и извън срока по чл. 215, ал. 4 ЗУТ. Оспорващата в първоинстанционното производство е собственик на самостоятелен обект - апартамент в сградата ведно със съответните идеални части от общите й части, по отношение на която сграда е издадено разрешението за строеж. С него е предвидено укрепване на шест бр. колони, разположени в сутерена на тази сграда, в режим на етажна собственост с два входа. Не се спори, че колоните представляват обща част по смисъла на чл. 38 от Закона за собствеността. Независимо от обстоятелството, че РС е издадено по искане и в полза на настоящия касатор, а не на името на етажната собственост като възложител, то за К. Стоянова като носител на вещни права върху разрешения строеж, е налице пряк и непосредствен правен интерес да го оспори. Предмет на административния акт са именно общи части и разпоредителната му част безспорно има обвързващ характер, като създава задължения за нея. Правилно съдът приема, че оспорването не е просрочено поради липса на данни за надлежното съобщаване на РС на всички заинтересовани лица. В случая то е връчено единствено на заявителя П. Иванов, на когото е издадено като физическо лице, а не в качеството му на управител на етажната собственост. Затова не може да се приеме, че чрез извършеното съобщаване до него е спазен реда по § 4, ал. 3, изр. 1 ДР ЗУТ, според която разпоредба, когато заинтересовани лица са всички собственици и носители на ограничени вещни права в сгради с режим на етажна собственост, съобщенията до тях се връчват чрез председателите на управителните съвети (управители). Доколкото оспореното РС касае укрепване на общи части, то заинтересовани лица се явяват собствениците на обекти, притежаващи и идеални части от общите части на сградата, поради което съобщаването предвид адресата на акта, е следвало да се извърши по реда на чл. 149, ал. 1 (изм. и доп. - ДВ, бр. 25/2019 г., ) ЗУТ при условията и по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В случая РС не е съобщено на жалбоподателката, поради което срокът за оспорването му съгласно чл. 215, ал. 4 ЗУТ не е започнал да тече по отношение на нея. Правилно при тези данни жалбата е приета от съда за допустима и е разгледана по същество. Възражението на касатора за липса на правен интерес за К. Стоянова да оспори РС, основано на твърденията му за извършване в конкретната хипотеза на неотложен ремонт съгласно чл. 49, ал. 3 ЗУЕС, е неоснователно. След като същата попада в кръга на заинтересованите лица, които могат да обжалват издадено РС, то правото й на жалба не може да бъде ограничавано независимо от характера на предвиденото строителство, в какъвто смисъл са доводите на касатора. С оглед изложеното възражението за недопустимост на обжалваното решение е неоснователно. Дори и да се приеме, че действията по одобряване на инвестиционните проекти и издаване на РС за укрепване на 6 бр. колони в сутерена на сградата, са предприети от П. Иванов в качеството му на управител на етажната собственост поради необходимостта от извършване на неотложен ремонт по смисъла на § 1, т. 9 ДР ЗУЕС, то по делото не е представена влязла в сила заповед на кмета на района или оправомощено от него длъжностно лице, издадена на основание чл. 49, ал. 4 във вр. с ал. 3 ЗУЕС, с която да задължава собствениците в сградата да осъществят такъв ремонт в определен обем и срок. Приложената с административната преписка кореспонденция между касатора като домоуправител, кмета на района и директора на дирекция "ОСК" сочи на дадени предписания за извършване на ремонт на повредената колона и възстановяване на нарушена хидроизолация във връзка с провеждането на процедура по чл. 196 във вр. с чл. 195, ал. 4 ЗУТ. Доказателства за издадена заповед на това основание, с която собствениците в етажната собственост да са задължени да извършат конкретни ремонтни дейности, съответстващи на тези, за които е издадено оспореното РС, също не са представени по делото. Законосъобразен е изводът на съда, че РС е издадено на лице, което не притежава качеството на възложител по смисъла на чл. 161 ЗУТ. В хипотезата на предвидено с одобрените проекти укрепване на общи части на сградата възложител се явява етажната собственост и по арг. от 148, ал. 4 ЗУТ, РС следва да се издаде на всички собственици в нея или на самата етажна собственост, а не на конкретно физическо лице. Данните по делото сочат, че касаторът е домоуправител на етажната собственост, но липсват данни за упълномощаването му от общото събрание да заяви пред административния орган одобряване на инвестиционни проекти и издаване на РС с обхват укрепване на 6 бр. колони. Правилно преценката относно материалната законосъобразност на оспорения акт е извършена от съда въз основа на изложените в него фактически и правни основания. Съдът не може да допълва мотивите на органа с въвеждане на нови фактически основания. На проверка подлежат само фактите, които са послужили като основания за издаване на акта. В случая РС е издадено съгласно одобрените на 12.04.2019 г. инвестиционни проекти и по повод заявления от 2.01.2019 г., 25.02.2019 г. и 12.04.2019 г. Като правно основание е посочена разпоредбата на чл. 148, ал. 2 ЗУТ, според която разрешение за строеж се издава от главния архитект на общината. Като фактически основания са посочени протокол от общо събрание на етажната собственост от 27.11.2018 г., договор с "Контпас" ЕООД за оценяване на съответствието на инвестиционни проект от 25.10.2018 г., комплексен доклад на основание чл. 142 ЗУТ от 31.10.2018 г. и инженерно-консултантска експертиза. От административния орган не са изложени мотиви за издаване на акта в хипотезата на неотложен ремонт или в резултат на разпоредено със заповед по чл. 195, ал. 4 ЗУТ извършване на съответни възстановителни или укрепителни дейности. Съгласно правилото на чл. 48, ал. 1 ЗУЕС ремонт, основно обновяване, реконструкция и преустройство на общите части или подмяна на общи инсталации и оборудване се извършва по решение на общото събрание на собствениците. Видно от протокол от 27.11.2018 г., на който именно се позовава главният архитект в оспорения акт, от общото събрание на етажната собственост е взето решение за укрепване само на напуканата колона, без да се уточнява начина на укрепването й. Постъпилото предложение за укрепване на останалите 5 колони не е прието. При тези данни правилно е заключението на съда за липса на надлежно взето решение от собствениците в етажната собственост в обхвата на разрешеното строителство. В тази връзка не е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила като е отхвърлено искането на касатора за приобщаване към доказателствата по делото на цялата кореспонденция с други административни органи. Споровете относно взетите решения на общото събрание на собствениците в етажната собственост, свързани с необходимостта от извършване на ремонтни дейности в общите части на сградата подлежат на разрешаване по друг процесуален ред - чл. 40 ЗУЕС. Предвид изложеното, като отменя оспореното разрешение за строеж, административният съд постановява съответно на материалния закон решение. Не са налице сочените в касационната жалба основания за неговата отмяна, поради което същото като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,