Решение № 7866 от 25.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12199/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж" срещу решение 622 от 16.10.2023 г. по адм.д. 542/2023 г. по описа на Административен съд Монтана, с което отменено РД-02-36-564 от 24.07.2023 г. на ръководителя на УО на ОПРР 2014 - 2020 г, в частта по т. 2, с която са определени платени разходи в размер на 125952,12 лв. БФП за надплатена сума, която сума отчита като вземане от искане за плащане 1 /авансово/ от 16 04 2021 г. Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост.

Счита, че изводите на съда са неправилни, тъй като УО на ОПРР се е аргументирал относно фактите и обстоятелствата имащи значение за правилното решаване на административното дело. Налице е подробно и ясно изложение на фактите, които са взети предвид, изложени са подробни и недвусмислени мотиви от който е видно, че РУО на ОПРР правилно тълкува разпоредбите на ЗУСЕСФУ, Наредба - Н3/2018г/ и АДБФП. Съгласно разпоредбата на чл.64а от ЗУСЕФСУ след изм. ДВ бр.51/22 г. отказ за верификация се издава и за установяване на недължимо платени и надплатени суми по проекта вследствие на извършено верифициране. В тази връзка УО на ОПРР, правилно е установил публично вземане по искане за верифициране.

Общо верифицираните разходи, представляващи безвъзмездна финансова помощ по АДБФП на община Монтана са в размер на 1 037 817,16 лв. Платените суми по авансово и междинни искания за плащане са в размер на 992 181,45 лв. Подробни мотиви за всяка извършена верификация/неверификация, респективно плащане се съдържат в решенията за отказ от верификация и уведомленията по горепосочените плащания. Същите са качени в ИСУН 2020 към АДБФП BG16RFOP001-1.026-0004-C01, проект Развитие на културния живот в Община Монтана чрез инвестиции в културната инфраструктура с бенефициент Община Монтана и са влезли в сила. Общо платените средства към бенефициента по АДБФП на община Монтана (1 163 769,28 лв.) надвишават верифицираните разходи по междинно и окончателно искания за плащане, представляващи безвъзмездна финансова помощ по АДБФП (1 037 817,16 лв.) с 125 952,12 лв.

Констатираната сума по АДБФП на община Монтана, представляваща установената разлика между платени и верифицирани разходи в размер на 125 952,12 лв. (1 163 769,28 лв. 1 037 817,16 лв.) се установява като надплатена сума по проекта и на основание чл. 35, ал. 1, т. 2 от Наредба Н-3 от 22 май 2018 г. на Министерство на финансите следва да бъде възстановена от бенефициента. В тази връзка е установено публично вземане в размер на 125 952,12 лв. (надплатен аванс - искане за авансово плащане 1 от 16.04.2021 г., тъй като изплатеното авансово плащане в размер на 509 942,16 лв. не е покрито от верифицираната сума на окончателното плащане - 383 990,04 лв.) към бенефициента - община Монтана на основание извършена окончателна проверка от УО на ОПРР 2014-2020г. в изпълнение на чл. 19, ал. 3 и чл. 9, ал. 2 от Наредба Н-3 от 22 май 2018 г. при верификация на окончателно искане за плащане. Правилното изписване е Решение РД-02-36-864/24.07.2023 г., а не както е изписано в обстоятелствената част и диспозитива на AC-Монтана - Решение РД-02-36-564/24.07.2023 г.

Ответната страна е представила писмен отговор Заявява, че видно от мотивите към обжалвания административен акт и пояснителното уведомление към него, което е представено с молба на УО по делото от 12.09.2023 г., установеното публично вземане по т. 2 от обжалвания акт в размер на 125 952,12 лв. е свързано с предварителното изпълнение на Решение РД-02-36-210 от 20.02.2023 г. на РУО на ОПРР. Тоест, административният орган приспада сума, на основание наложената финансова корекция (сумите не съвпадат като размер), и така определя по-нисък сумарен израз към дължимия аванс в размер на 35% по чл. 17, т. 1 АДБФП. Чл. 35, ал. 3, на който административният орган се позовава, изисква издаване на акт за установяване на публично държавно вземане, който се издава с други реквизити и на правно основание - чл. 166, ал. 2 ДОПК. В рамките на същия проект е извършена финансова корекция по сигнал за нередност 2142, с Решение РД-02-36-210 от 20.02.2023 г., в размер на 25% от допустимите разходи по договор за обществена поръчка от 26.05.2020 г. с изпълнител Инекс Трейд ЕООД, с предмет Основен ремонт на Читалище Разум 1883, гр. Монтана. Размерът на финансовата корекция е 364 244,40 лв. с ДДС. Решението за извършване на финансова корекция е отменено с решение 371/01.06.2023 г., постановено по адм. д. 246/ 2023 г. по описа на Административен съд - Монтана. С решение 10029 от 24.10.2023 г. постановено по адм. д. 7304/2023 г. по описа на ВАС, VII отд., първоинстанционното решение е отменено и делото е върнато за ново разглеждане при съобразяване задължителните указания на съда. С решение 746 от 06.12.2023 г., постановено по адм. д. 660/2023 г. по описа на Административен съд - Монтана, решението за извършване на финансова корекция е отново отменено. Към датата на подаване на отговора, решение 746 от 06.12.2023 г. не е влязло в сила. Липсата на мотиви препятства бенефициера в упражняване на правото си на защита. В случая Община Монтана, едва при подробния анализ на заявените за верифициране разходи, стига до извод, че й е отказано финансиране в размер на 345 939,05 лв., част от които се прихващат с дължимото по окончателно плащане, а друга - 125 952,12 лв са , определени за връщане като надплатена сума. Надплатена, защото верифицираните плащания са намалени със сумата по финансова корекция и така се намалява сумарното изражение на дадения аванс. Дори обаче и при математическа проверка, сумите не съвпадат по размер, не е ясно какво и защо се дължи. Претендира разноски по делото.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК.

Разгледана по същество е неоснователна.

По т. 2 от административния акт са определени за надплатена сума, на основание чл. 35, ал. 1, т. 2 и ал. 3 от Наредба Н-3 от 22 май 2018 г., във връзка с чл. 62 от Закона за публичните финанси по реда на чл. 166, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, платени разходи в размер на 125 952,12 лв. БФП, към бенефициента - община Монтана. Прието е, че разходите стават дължими за възстановяване от бенефициента, с оглед на което отчита вземане към него в размер на 125 952,12 лв. от искане за плащане 1 (авансово) от 16.04.2021 г. по АДБФП за осъществяване на проверки на място по обособена позиция 8 Подпомагане на Управляващия орган на ОПРР при провеждане на проверки на място по договори за безвъзмездна финансова помощ, свързани с ремонт, обновяване, консервация и реставрация на обекти на културното наследство, туристически атракции и свързаната с тях инфраструктура.

Съгласно чл. 19, ал. 3 от Наредба Н-3 от 22 май 2018 г., УО на ОПРР 2014- 2020, при верификация на окончателно искане за плащане, извършва преглед за спазване на условията на АДБФП. В тази връзка УО на ОПРР 2014-2020 извършил проверка на разходи отчетени по АДБФП BG16RFOP001-1.026-0004-C01 на община Монтана и констатира следното:

При преглед на окончателно искане за плащане по АДБФП BG16RFOP001- 1.026-0004-С01 на община Монтана е установено, че общо верифицираните разходи по договора (1 037 817,16 лв.) са по-малко от платените суми по искания за авансово и междинно плащания (1 163 769,28 лв.) с 125 952,12 лв., представляващи надплатен аванс (по искане за авансово плащане 1 от 16.04.2021 г.). Размерът на установената разлика между платени и верифицирани разходи 125 952,12 лв. се установява като дължима сума по АДБФП.

Във връзка с изложеното е установено публично вземане в размер на 125 952,12 лв. (надплатен аванс - искане за авансово плащане 1 от 16.04.2021 г.) към бенефициента - община Монтана

Съгласно чл. 31 от АДБФП, платени на бенефициента разходи, които се установят като надплатени или недължимо платени, подлежат на възстановяване от бенефициента на Управляващия орган по реда, описан в Наредба Н-3 от 22 май 2018 г. за определяне на правилата за плащания, за верификация и сертификация на разходите, за възстановяване и отписване на неправомерни разходи и за осчетоводяване, както и сроковете и правилата за приключване на счетоводната година по оперативните програми и програмите за европейско териториално сътрудничество.

На основание чл. 35, ал. 1, т. 2 и ал. 3 от Наредба Н-3 от 22 май 2018 г. Управляващият орган на Оперативна програма Региони в растеж 2014-2020 (УО на ОПРР 2014-2020) отчита вземане в размер на 125 952,12 лв. и във връзка с изложеното на основание чл. 31 от АДБФП BG16RFOP001-1.026-0004-C01 на община Монтана и чл, 43, ал. 1, т. 2 от Наредба Н-3 от 22 май 2018 г., следва да възстанови дължимата сума в размер на 125 952,12 лв. в срок от 14 дни от влизането в сила на настоящия акт, с който е установено вземането.

За да отмени административния акт в обжалваната част, съдът е приел, че по отношение на т. 2 на оспореното решение се установява пълна липса на изложени фактически обстоятелства, липса на мотивирани съображения, които да обвързват определени фактически обстоятелства с посочените правни основания. Единствено отразеното, че общо верифицираните разходи по сключения договор, са по-малко от платените суми по искания за авансово и междинно плащания в размер на 126952,12 лв., която сума представлява надплатен аванс и за която е установено публично вземане, всъщност е правен извод и този извод не се подкрепя от доказателствата представени по делото.

Приел, че АО на практика в производството по разглеждане на искане за верифициране (и конкретно по т. 2) не постановил съответен на това производство правен резултат, а практически установява публично вземане, което е друго, различно по вид и характер производство. Приел, че случая не се твърди и не се представя влязъл в сила акт, с който да е установено определено публично вземане, надлежно издаден при условията на чл. 62 от Закона за публичните финанси и чл. 166, ал. 2 от ДОПК, на които се позовава административния орган, в тази част на издаденото решение. Обратно на цитираните правни норми, в Уведомителното писмо за приключване на процедура по одобрение на искане за плащане 3 - окончателно /л. 36/, се излагат съображения за наложена финансова корекция, цитира се решение РД-02-36-210/20 02 2023 г. на РУО, а това обстоятелство попада в другата правна хипотеза на чл. 35, ал. 1 от Наредба Н-3. Липсата на изложени фактически обстоятелства, липсата доказателства, единствено декларативното посочване, че е установен надплатен аванс, без да е ясно от какво произтича, не може да обуслови взетото по тази точка решение. Дали сумата по т. 2 на оспореното Решение следва да се свърже с посоченото в Уведомителното писмо и да се приеме, че е от наложена финансова корекция, не може да се предполага, тъй като в решението не са посочени съответните на тази хипотеза правни текстове, /нито от закона, нито от Наредба Н-3/2018 г,/, няма изложени фактически обстоятелства в тази насока.

Решението е правилно като резултат.

По т.1 от административния акт, който не е предмет на жалбата, УО е посочил, че приложимата редакция на ЗУСЕФСУ е (ред. ДВ бр.39 от 27 Май 2022 г., приложима на основание съгласно § 70 от ЗИД на ЗУСЕСИФ), а в касационната жалба относно т. 2 от акта твърди, че е приложима разпоредбата на чл.64а, от ЗУСЕФСУ(Нов ДВ, бр. 51 от 2022 г., ред. в сила от 1.07.2022 г.) Тази разпоредба не е посочена като правно основание за издаване на административния акт по т.2.

Независимо от това, административният акт по т.2 е издаден на основание чл. 35, ал. 1, т. 2 и ал. 3 от Наредба Н-3 от 22 май 2018 г. Управляващият орган на Оперативна програма Региони в растеж 2014-2020 (УО на ОПРР 2014-2020) отчита вземане в размер на 125 952,12 лв.

Съгласно чл. 35, ал. 1от Наредба Н-3/2018 г. бенефициентът възстановява предоставената с акта по чл. 2, ал. 1 финансова подкрепа, когато е:

1. определена индивидуална финансова корекция;

1. недължимо платена или надплатена, както и неправомерно получена или неправомерно усвоена сума по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 8 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс..

Съгласно чл. 35, ал. 3 Наредба Н-3/2018 г.в случаите по ал. 1, т. 2 управляващият орган отчита вземане въз основа на акт за установяване на публично вземане, издаден във връзка с чл. 62 от Закона за публичните финанси по реда на чл. 166, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Спори се дали актът за установяване на публично вземане следва да се издаде с различен акт наименован акт за установяване на публично вземане, различен от акта по т.1 отказ за верификация. В т. 2 от административния акт са определени платени разходи за надплатена сума, с което УО заявява, че е установено публично държавно вземане. По принцип няма пречка т. 2 от административния акт да е акт за установяване на публично държавно вземане. В случая диспозитивът на акта по т. 2 е / определям платени разходи в размер на 125 952,12 лв. за надплатена сума /, на основание чл. 35, ал. 1, т. 2 и ал. 3 от Наредба Н-3 от 22 май 2018 г., във връзка с чл. 62 от Закона за публичните финанси по реда на чл. 166, ал. 2 от ДОПК, но не е озаглавен акт за установяване на публично вземане, нито се сочи изрично в диспозитива, че определянето на платени разходи за надплатена сума представлява акт за публично държавно вземане, въпреки, че са посочени нормите на чл. 35, ал. 1, т. 2 и ал. 3 от Наредба Н-3 от 22 май 2018 г., във връзка с чл. 62 от Закона за публичните финанси по реда на чл. 166, ал. 2 от ДОПК. Видно е, че и на съда не е станало ясно, че т. 2 от административния акт е акт за установява на публично вземане, тъй като е приел, че не се представя акт за публично вземане. Актът за публично вземане следва да има съответната форма, освен правните разпоредби да е посочено и наименованието на акта.

Дори да се приеме, че в случая по т. 2 от административния акт е издаден акт за установяване на публично вземане и управляващият орган отчита вземане въз основа на акт за установяване на публично вземане, правилно е прието от съда, че не е установено дали част неверифицираните разходи са окончателно неверифицирани или има възможност да бъдат верифицирани при отмяна на акт за финансова корекция. В този смисъл съдът се е позовал на данните, че в Уведомителното писмо за приключване на процедура по одобрение на искане за плащане 3 - окончателно, се излагат съображения за наложена финансова корекция, цитира се Решение РД-02-36-210/20 02 2023 г. на РУО, с което е извършена финансова корекция в размер на 345939 лв. Правилно е прието от съда, че не може да се предполага дали сумата по т. 2 на оспорения акт следва да се свърже с посоченото в Уведомителното писмо и да се приеме, че е от наложена финансова корекция, няма изложени фактически обстоятелства в тази насока. При положение, че финансовата корекция е отменена това се отразявана отказа за верификация на суми по проекта, поради което не се установява сумата на верифицираните разходи да е окончателна., която е послужила като основание за определяне на надплатена сума. Не е посочено от УО, дали при определяне на верифицираните разходи, се има предвид сумата на неверифицираните разходи, вкл. във връзка с наложената финансова корекция, която е отменена с влязъл в сила съдебен акт. В този смисъл няма конкретни доводи в касационната жалба по тези изводи на съда. Посочено е, че подробни мотиви за всяка извършена верификация/неверификация, респективно плащане се съдържат в решенията за отказ от верификация, но не е посочено дали е отказана верификация на суми поради наложената финансова корекция, решението за която последствие е отменено с влязъл в сила съдебен акт. /адм. дело 1827/2024 г. по описа на ВАС/.

От становище на УО пред административния съд е видно, че е извършена финансова корекция в постъпилото искане за плащане по нередност с НИН ОПРР20/23/ЕФРР/1837 върху допустимите разходи с натрупване, тъй като разходите отказани за верификация по засегнатия договор в предходно междинно искане за плащане поради започната процедура по администриране на сигнал за нередност 2142, прераснал в нередност с НИН ОПРР20/23/ЕФРР/1837, са включени повторно в окончателното искане за плащане. След като решението за финансова корекция е отменено, това ще се отрази на размера на верифицираните разходи.

С оглед на това не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното съдебно решение, което като правилно следва да се остави в сила, а на ответната страна да се присъдят претендираните разноски за адвокатско възнаграждение по представения списък в размер на 9668,08 лв., 11 601, 70 лв. с ДДС. Възражението за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение е за размера по- голям от минималния и с оглед фактическата и правна сложност по делото и е неоснователно, тъй като не е над минималния размер по Наредба 1 от 9.07.2004 г., а е изчислено в този размер, в какъвто смисъл е възражението.

Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение