Решение № 12632 от 25.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15309/2014 г.

Решение № 12632 от 25.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15309/2014 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 АПК, вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на ДД "ОДОП"-Варна против решение № 2322/16.10.2014 г. по адм. д. № 1898/2014 г. на Административен съд Варна, в частта, с която е обявен за нищожен РА № 181301853/6.02.2014 г. на ТД на НАП-Варна, поправен с РА № 1415973/18.03.2014 г., потвърден частично с решение № 180/10.05.2014 г. на ДД "ОДОП"-Варна за установени задължения по ЗДДС и ЗКПО за ревизирани периоди от 2009, 2010, 2011 и 2012 г. Изложени са доводи за неправилност на решението и се иска отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Корект 93" ЕООД, чрез адв. Минчев оспорва касационната жалба, желае решението да бъде оставено в сила и претендира разноски за касационната инстанция . Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: За да обяви нищожност на оспорения РА, първоинстанционният съд е приел, че е издаден от некомпетентен орган. Този извод е мотивиран с факта, че в случая ревизионното производство по издаване на оспорения ревизионен акт е започнало със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № 1203927/12.11.2012 г. и е образувано преди 1.01.2013 г., неприключило през 2012 г. и висящо към датата на изменението на ДОПК, ДВ, бр. 82/2012 г., в сила от 1.01.2013 г. Предвид настъпилите законодателни промени в нормата на чл. 119, ал. 2 ДОПК, съдът е приложил разпоредбата на § 35, ал. 1 ПЗР ЗИД ДОПК, като е приел, че в случая е налице образувано и висящо ревизионно производство, което следва да бъде приключено по стария ред. Този процесуален ред изисква издателят на РА да бъде определен по правилото на чл. 119, ал. 2 ДОПК до изменението му, чрез нарочна заповед за определяне на компетентен орган, издадена от органа, възложил ревизията, което в случая не е направено. РА е издаден от двама органи по приходите по реда на чл. 119, ал. 2 ДОПК: Богомил Стойков, възложител на ревизията и Албена Неделчева - ръководител на ревизията. Съгласно § 35, ал. 1 ПЗР ЗИД ДОПК, всички образувани и висящи ревизионни производства към деня на влизането в сила на този закон се довършват по досегашния ред. Под "досегашния ред" се има предвид както регламентираната преди изменението процедура по издаване на ревизионния акт, така и компетентният орган. Ревизионното производство по издаване на процесния ревизионен акт е висящо към момента на изменението на чл. 119, ал. 2 ДОПК и съгласно приложимият досегашен ред за довършването му компетентният орган по приходите, който следва да издаде ревизионния акт се определя с нарочна заповед на възложителя на ревизията. Обстоятелството, че оспореният РА е издаден от органи по приходите по смисъла на чл. 7, ал. 1 ДОПК, не обосновава извод за компетентност, след като тези органи не са определени по правилото на чл. 119, ал. 2 ДОПК в предходната му редакция. Ето защо, законосъобразно и обосновано Административен съд - Варна е приел, че ревизионният акт е издаден от лица, които не са имали материална компетентност за това, поради което е нищожен. Актът, издаден при липса на компетентност на издалия го орган е нищожен. РА е издаден от лицата Б. Стойков и А. Неделчева. Порокът на този акт не е отстранен и с РА за поправка на "очевидна фактическа грешка в издателя .......като вместо двама органи по приходите по реда на чл. 119, ал. 2 ДОПК Богомил Стойков, възложител на ревизията и Албена Неделчева - ръководител на ревизията, следва да се чете само Албена Неделчева - гл. инсп. по приходите............". Правилни са изводите на съда, че в случая промяната на издателя на акта - от двамата органи по приходите в един орган по приходите, не представлява очевидна фактическа грешка, при което редът на чл. 133, ал. 3 ДОПК е неприложим. По изложените съображения решението е правилно и следва да бъде оставено в сила в частта, с която е обявена нищожност на РА и са присъдени разноски в размер на 5050 лева. Ответникът в касационното производство, чрез упълномощен адв. О. Минчев претендира присъждане на разноски за тази инстанция, които са в размер на 3600 лв. Съдът, като прецени, че проблемът касае единствено валидността на акта, при това по приложимостта на § 35 ДОПК практиката на Върховния административен съд е безпротиворечива, и поради непроизнасяне по съществото на спора, от значение е не фактическата, а правната сложност, която в случая е незначителна, тъй като касае единствено валидността на РА - издаден от двама, вместо от един орган по приходите, във връзка с приложимостта на § 35 ДОПК по висящи производства, по който текст има установена практика, адвокатското възнаграждение е прекомерно и следва да се намали до размер, съответстващ на фактическата и правна сложност на конкретния спор пред касационната инстанция, отговарящ на дело с нематериален интерес, определено по реда на чл. 161, ал. 2 ДОПК и Наредба № 1 от 2004 г., изм. ДВ, бр. 28/28.03.2014 г., за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на 500 лв. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение