Решение № 9349 от 9.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12821/2017 г.

Решение № 9349 от 9.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12821/2017 г., II о., докладчик председателят Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главния архитект на район Централен, община П., срещу решение № 1554 от 29 септември 2017 г., постановено по адм. дело № 1530/2017 г. по описа на Административен съд П., с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № ДК-10-ЮЦР-25/19 април 2017 г. на началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол - Южен централен район (РДНСК-ЮЦР). В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - началникът на РДНСК-ЮЦР, чрез процесуалния му представител юрк. В. П., в съдебно заседание излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Ответниците - И. Ф. Х. и Й. Ф. Х., представлявани от процесуалния им представител адв. И. С., в постъпил писмен отговор на касационната жалба и в съдебно заседание излагат съображения за нейната неоснователност. Претендират присъждане на направените в производството разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд П. е образувано по жалба на главния архитект на район Централен, община П. срещу заповед № ДК-10-ЮЦР-25/19 април 2017 г. на началника на РДНСК-ЮЦР, с която на основание чл. 216, ал. 6 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е отменен мотивиран отказ изх. № 94012-4459/10/ от 19 декември 2016 г. на главния архитект на район Централен, община П., да одобри технически инвестиционен проект за "Промяна предназначението по време на строителството на гараж в автосервиз", находящ се в УПИ VIII-540, кв. 143 по плана на Трета градска част - П. и допълване на разрешение за строеж № 177/10 декември 2014 г. Съдът е приел, че заповедта на началника на РДНСК-ЮЦР е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, с оглед на което е отхвърлил като неоснователна жалбата срещу административния акт. Решението е правилно. Изводът на съда за законосъобразност на оспорената пред него заповед на всички основания по чл. 146 от АПК са направени въз основа на доказателствата по делото. Не се констатират съществени нарушения на съдопроизводствените правила или необоснованост на съдебния акт. Решението е постановено и в съответствие с приложимите материалноправни норми. Установено е по делото, че отказът на главния архитект да одобри технически инвестиционен проект за "Промяна предназначението по време на строителството на гараж в автосервиз" и допълване на разрешение за строеж - предмет на оспорената пред административния съд заповед е мотивиран с противоречието на исканата промяна с действащия ПУП за процесния имот, според който той е отреден за ниско жилищно застрояване и основното застрояване следва да е от жилищни сгради. Приел е, че изграждането на обект - автосервиз е основно, а не допълващо застрояване и с оглед чл. 17, ал. 2, т. 5 от Наредба № 7 от 22 декември 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони е недопустимо за настоящия имот. При тези данни правилен е изводът на административния орган - началникът на РДНСК-ЮЦР, а и на административния съд, че в случая се касае за обект от допълващо застрояване, за който не е относима посочената от главния архитект забрана. Съгласно чл. 42, ал. 2 от ЗУТ постройки на допълващото застрояване, с изключение на гаражи, работилници и обекти за търговия и услуги, не могат да се разполагат на уличната регулационна линия или между нея и сградите на основното застрояване. Постройки на допълващото застрояване могат да се изграждат на вътрешната граница на урегулирания поземлен имот, ако калканните им стени покриват калканни стени на заварени или новопредвидени постройки в съседния урегулиран поземлен имот, или плътни огради. Видно е, че според цитираната норма работилниците и обектите за търговия и услуги, какъвто безспорно е и автосервизът, се определя като обект на допълващо застрояване. С изграждането на процесния обект не се превишават зададените с подробния устройствен план устройствени показатели за съответния урегулиран поземлен имот, каквото е изискването на чл. 41, ал. 3 от ЗУТ. Това обстоятелство се потвърждава както от представения по делото проект, така и от заключението на вещото лице, тъй като със заявената промяна не се променя конфигурацията на разрешения обект и не се превишават зададените с визата показатели за съответния УПИ. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, относно визираната от главния архитект забрана, съгласно чл. 17, ал. 2, т. 5 от Наредба № 7 от 22 декември 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Съгласно посочената разпоредба, в отделни урегулирани имоти в жилищните територии в съответствие със заявено искане на собствениците им могат да се изграждат бензиностанции, газостанции и автосервизи, а съгласно чл. 18 от същата, в урегулираните имоти за жилищни нужди освен жилищните сгради (основното застрояване) са допустими и постройки на допълващото застрояване при спазване на правилата и нормативите по раздел седми от ЗУТ. Както се установи от доказателствата по делото, всички тези изисквания в случая са спазени, както обосновано е приел и административния съд, а визираната от главния архитект забрана не е налице по отношение на исканата промяна. Следва да се отбележи, че в административната преписка е посочена заповед № 12 ОА 30/05 декември 2012 г. на кмета на община П., като се твърди, че с нея се забранява извършването на преустройства и на промяна предназначението на гаражи в съществуващи жилищни и нежилищни сгради в друг вид обекти. Тази заповед не е представена по делото, но от приложеното писмо изх. № 13П2696/06 март 2013 г. на зам. -кмета "ОСУТСИ" към община П. /л. 38/ е видно, че същата е относима за случаите, когато преустройствата водят до нарушаване на изискванията на чл. 43, ал. 1 от ЗУТ, което изискване, съгласно представената схема за възможно паркиране, в случая е спазено. Ето защо като е отхвърлил жалбата срещу заповедта на началника на РДНСК-ЮЦР, с която е отменен отказът на главния архитект на район Централен, община П. да одобри технически инвестиционен проект за "Промяна предназначението по време на строителството на гараж в автосервиз" и допълване на разрешение за строеж № 177/10 декември 2014 г., първоинстанционният съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което при липсата на визираните в касационната жалба отменителни основания следва да се остави в сила. При този изход на спора и своевременно направеното искане от страна на процесуалния представител на ответниците по касация, касаторът ще следва да бъде осъден да заплати на И. Ф. Х. и Й. Ф. Х. и двамата от град П. по 600.00 лева на всеки от тях, представляващи реално заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред касационната инстанция. По делото липсват представени доказателства, установяващи заплащането на разноски от страна на ответниците по касация в посочения в списъците по чл. 80 от ГПК размер. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,