Решение № 7546 от 29.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11058/2011 г.

Решение № 7546 от 29.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11058/2011 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на началника на Митнически пункт /МП/ "Нефтопристанище" - Бургас, подадена чрез процесуалния му представител юрк. Цончева, срещу решение № 936/08.07.2011 г. на Бургаския административен съд, постановено по адм. дело № 116/2010 г. по описа на същия съд, с което е отменено решение № 1065/09.11.2009 г. към ЕАД № 1004/4-37/30112006/14122006/ на началника на МП "Нефтопристанище" - Бургас. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че неправилно съдът е приел за приложима нормата на чл. 145 /1/ от Регламент 2454/93, тъй като спорът не е за фири с оглед естеството на стоката и техния размер и още по-малко става въпрос за загубване на стоката. Поради това правилно с решението на началника на МП "Нефтопристанище" Бургас митническата стойност е определена по реда на чл. 29 от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 на базата на издадената от продавача търговска фактура. Според сключения между продавача и купувача договор, база за фактуриране е натовареното нето количество, а не разтовареното количество. По делото не са представени доказателства, установяващи предявена рекламация. Относно лихвата, същата се дължи от момента на възникване на задължението, а това е моментът на декларирането на стоките пред митническите органи и оформянето на ЕАД. Според чл. 201, § 2 от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 митническото задължение възниква от момента на приемане на митническата декларация. Задължението за лихва има акцесорен характер и следва главното задължение. Претендира се отмяна на обжалваното решение на Бургаския административен съд и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на "Лукойл Нефтохим Бургас" АД срещу решение № 1065/09.11.2009 г. на началника на МП "Нефтопристанище" - Бургас, както и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Лукойл Нефтохим Бургас" АД - гр. Бургас оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Иванова и заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение счита, че касационната жалба е допустима като подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - неоснователна поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Бургаския административен съд е било решение № 1065/09.11.2009 г. към ЕАД № 1004/4-37/30112006/14122006/ на началника на МП "Нефтопристанище" - Бургас. Със същото на основание чл. 35 от ЗМ е определена митническа стойност в размер на 32166952 лв. при декларирана в ЕАД 32024013 лв. при валутен курс 1.55930 лв./щ. д. и допълнително задължение за ДДС в размер на 28587 лв. ведно със законната лихва от 30.11.2006 г. Административният съд е приел за основателна жалбата на "Лукойл Нефтохим Бургас" АД и е отменил оспореното решение, като е изложил следното в мотивите на своето решение: Фактическата обстановка не е спорна. Установено е, че с ЕАД № 1004/4-37/30112006/14122006/ е оформен режим внос на 44518935 кг. суров нефт с получател "Лукойл Нефтохим Бургас" АД по фактура № 90055537/7770 от 12.12.06 г. на доставчика "ЛИТАСКО" - Швейцария на обща стойност 20629097.69 щ. д. Декларираната фактурна стойност в кл. 22 на ЕАД е 20537429 щ. д., определена пропорционално /намалена/ съобразно измереното количество при вноса. Приета е митническа стойност в размер на 32024013 лв. при валутен курс 1.55930 лв./щ. д. и елементи на облагане по чл. 69, ал. 1 от ППЗМ. Начисленото ДДС в размер на 6404803 лв. е платено с платежни нареждания от 01.12.06 г. и 13.12.06 г. Съгласно докладна записка вх. № РД2602-0019/23.10.09 г. по описа на РМД Бургас, изготвена след извършена проверка в изпълнение на Заповед за възлагане № 166/01.10.09 г. на и. д. директора на РМД Бургас, в счетоводната отчетност на дружеството задължението към доставчика и плащането на същото са отразени по стойност във валута, така както е посочена във фактурата, която стойност е различна от посочената в ЕАД като основа за определяне на митническата стойност. Поради това и на основание чл. 35 от ЗМ митническият орган е определил нова митническа стойност, съответстваща на подлежащата на плащане и платената цена на доставчика, посочена във фактурата. Не се спори между страните, а това е видно и от изложените в оспореното решение на началника на митницата мотиви, че при разтоварването е замерено по-малко количество нефт /44518935 бруто метрични тона или 330067 нето барела/, което е по-малко от посоченото в коносамента при натоварването и съответно във фактурата /331 540.254 нето барела или 44618000 бруто мт/. Посоченото обстоятелство е констатирано с Генерален акт № 113 от 30.11.06 г. и с Акт известие № 113/1 от 30.11.06 г., посочени в кл. 44 на ЕАД. Посоченото обстоятелство се потвърждава и от сертификат за разтоварено количество /доклад № 13901/10001022/06 от 30.11.06 г./ и обобщен доклад за количествата по коносамент и по пристанищна разписка, съответно - констатираните разлики, подписани от независим инспектор на Saybolt. Съдът е приел, че според установените факти, безспорно е налице съставът на чл. 69, ал. 1, изречение второ от ППЗМ /ДВ, бр. 68/2006 г./ Посочената норма допуска да се извърши корекция на митническата стойност чрез пропорционално разпределяне на действително платената или подлежащата на плащане цена в случай на частична загуба. Извършването на тази корекция не е поставено в зависимост от причините за загубата. В случая разликата между натовареното количество нефт и разтовареното количество не е внесена на територията на страната и за нея не възниква вносно митническо задължение. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, първо отделение намира, че така постановеното решение е правилно и съответства на приложимите материално правни норми. Неоснователен е доводът на касатора, че митническата стойност в конкретния случай следва да се определи по реда на чл. 29 от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 на базата на издадената от продавача търговска фактура. Всъщност с оглед момента на вноса, приложима е разпоредбата на чл. 35, ал. 1 ЗМ, посочена в мотивите на решението на началника на МП, регламентираща, че митническата стойност за внасяни стоки е договорната стойност, която е реално платена или подлежащата на плащане цена, коригирана при условията на чл. 38, ал. 1 ЗМ. Тази разпоредба се прилага в случаите, когато няма спор за количеството на внасяните стоки, т. е. при липса на разлика между натовареното от доставчика количество и разтовареното от получателя на стоката. В процесния случай обаче безспорно е установена разлика в количествата - при натоварване на стоката от доставчика "Литаско" и при разтоварването й в България. Страните не спорят, че това е така, а и този факт е констатиран чрез съставените Генерален акт № 113 от 30.11.06 г. и с Акт известие № 113/1 от 30.11.06 г., посочени в кл. 44 на ЕАД, които се подписват от представител на лицензиран пристанищен оператор, от капитана на танкера и от митнически служител. Начисляването на ДДС трябва да бъде само върху съответното количество, което е разтоварено в България, т. е. действително внесеното количество, тъй като не може да се оформи режим внос на количество, което не е внесено на територията на страната. Затова и е регламентирано в чл. 69, ал. 1 ППЗМ, че когато стоки, декларирани за внос в Република България, са част от по-голямо количество от същите стоки, доставяни по един договор, реално платената или подлежащата на плащане цена за целите на чл. 35, ал. 1 от закона е онази цена, която се отнася към общата цена в същото съотношение, в което декларираното количество се отнася към общото доставяно количество. Разпределяне на реално платената или подлежащата на плащане цена се прилага и в случай на изгубване на част от пратка или когато стоките, подлежащи на остойностяване, са били повредени, преди да бъдат поставени под режим внос в Република България. Затова е без значение, че касаторът е заплатил договорената цена, тъй като определянето на публичните задължения към момента на вноса са върху действително внесеното на територията на страната количества, а не върху договорените такива. С оглед вида на процесната стока и летливия й характер е възможно да се приеме, че част от натовареното количество е изгубено, макар че такива доказателства, включително и съдебно-техническа експертиза не са ангажирани по делото, но както е приел и първоинстанционният съд, приложението на цитираната разпоредба не зависи от причините, поради които е настъпила частичната загуба. Плащането на договорената цена не променя изводите, че облагането с ДДС на вноса на суровия нефт следва да бъде само за действително внесеното в България количество, а не и върху договореното. С оглед на така изложените съображения, Върховният административен съд, първо отделение намира, че обжалваното решение като правилно и законосъобразно и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационното производство, такова следва да се присъди на ответника по касация на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в размер на 1021.74 лв., Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,