Решение № 8 от 5.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6137/2008 г.

Решение № 8 от 5.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6137/2008 г., II о., докладчик съдията Марияна Дечева Производството е образувано по касационна жалба на Веска Тодорова Данчева, срещу от 20.02.2008 г., постановено по адм. д. № 545/2007 г. на Административен съд- гр. Монтана. В жалбата се навеждат отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, с твърдение за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение и се иска неговата отмяна. Ответникът Борислав Вихрийски, чрез процесуалния си представител, адв. Зорница Маркова, взема становище да се остави в сила обжалваното решение. Ответните страни Росица Вълчарова, Иван Вълчаров, Ренета Христова, РДНСК- Монтана и Община Монтана не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в законния преклузивен срок, но разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбите на Веска Данчева, Росица Вълчарова и Иван Вълчаров, срещу Заповед № ДК-02-М-26/2.10.2007 г. на Началника на РДНСК- Монтана. В мотивите е прието, че безспорно е доказано, че се касае до незаконен строеж и е налице влязъл в сила отказ за узаконяване. Така постановеното решение е правилно, обосновано и законосъобразно, поради което следва да се остави в сила. Настоящият състав на Върховният административен съд, второ отделение, приема, че първоинстанционния съд е постановил решението си обосновано, на основание доказателствата по същото, които са относими към предмета на спора, в това число и на база съдебно техническата експертиза, която не е оспорена от страните. Изложените в тази връзка мотиви напълно се споделят от настоящата инстанция, които са съобразени с приложимите разпоредби на ЗУТ. Безспорно е, че релевантно за процесния казус е обстоятелството, че за процесния незаконен строеж има постановен на основание § 184, ал. 4 от ПЗР на ЗУТ отказ за узаконяване - решение № 18 от 25.08.2008 г. на гл. архитект на община Монтана, което е влязло в сила. Съгласно нормата на § 184, ал. 12 от ПЗР на ЗУТ това е безусловно основание за премахване на незаконния строеж по реда на чл. 225 от ЗУТ. При издаване на заповедта административния орган е действал при условията на обвързана компетентност, поради което нито той, нито първоинстанционния съд е имал задължение да обсъжда и преценява отново доказателствата, касаещи узаконявате на процесния обект. Този въпрос е разрешен с цитираното по-горе решение на гл. архитект на община Монтана, което е достатъчно основание за издаване на оспорвания административен акт. Предвид това настоящата инстанция приема, че не следва да се обсъждат и изложените в касационната жалба доводи, които са били предмет на обсъждане и от първоинстанционния съд, който е изложил подробни мотиви в тази връзка. Водим от горното, при тези мотиви, които съвпадат с мотивите на първоинстанционния съд, Върховният административен съд, второ отделение, намира че решението е правилно, обосновано и законосъобразно, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК.