Решение № 10198 от 24.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12616/2017 г.

Решение № 10198 от 24.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12616/2017 г., V о., докладчик председателят Галина Карагьозова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба, подадена от Р. К. от [населено място], чрез пълномощника му адв. Е. Григорова, против решение № Е-РД-16-328 от 04.04.2017 г. издадено от министъра на енергетиката, с което е предоставена исканата от жалбоподателя информация, предмет на заявлението му за достъп до обществена информация, но не в исканата от заявителя форма - на хартиен носител и на СD, а чрез запознаване на място. В жалбата са развити доводи за нищожност на обжалваното решение и алтернативно незаконосъобразност на същото, на основанията по чл. 146, т. 1, 2, 3, 4 и 5 от АПК. Претендира се присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – министърът на енергетиката, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Хаджийски оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Не претендира разноски. Върховният административен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, против подлежащ на оспорване административен акт, който е неблагоприятен за нея, съответно при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Жалбоподателят Р. К. е подал заявления за достъп до обществена информация рег. № Е-94-Р-08/21.08.2013 г. и рег. № Е-94-Р-09/21.08.2013 г. до министъра на икономиката, енергетиката и туризма, с които е поискал предоставянето на информация, относно: "цялостните проекти за търсене, проучване, добив и първична преработка на подземни богатства на фирма "Челопеч майнинг" ЕАД" и "годишните работни проекти за търсене, проучване, добив и първична преработка на подземни богатства за периода 2004 г. – 2012 г. на "Челопеч майнинг" ЕАД". Заявителят е посочил, че желае да получи информацията във форма на копие на хартиен носител или копие на технически носител CD. Със заповед № РД-16-1473/24.10.2013 г. на главния секретар на Министерството на икономиката и енергетиката е отказан достъп до документите, посочени в заявленията. С решение № 1616 от 14.03.2014 г. по адм. дело № 11474/2013 г. Административен съд София – град е отменил горепосочената заповед и е върнал делото като преписка на главния секретар на Министерство на икономиката и енергетиката за ново произнасяне, съобразно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона. Цитираното решение е било оставено в сила с решение № 14415 от 02.12.2014 г., постановено по адм. дело № 5620/2014 г. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение. В изпълнение на съдебните решения министърът на енергетиката е издал решение № Е-РД-16-01/05.01.2015 г., с което е предоставил достъп до наличната в Министерството на икономиката и енергетиката информация, посочена в заявленията на Р. К. Определил е срок на разрешения достъп – 30 дни под формата на преглед на информацията в сградата на Министерството на икономиката и енергетиката в гр. София, ул. "Триадица" № 8. Обосновал е отказ от предпочетената от заявителя форма на достъпа чрез копия на хартиен носител и копия на технически носител CD с това, че: 1.) "... исканата информация се съдържа в над 10 класьора, всеки от които с голям брой страници, поради което копирането или сканирането им ще увеличи необосновано разходите по предоставянето" и 2.) "... при предоставяне на достъпа в предпочитаната форма съществува възможност за неправомерна обработка на исканата информация". С решение № 7448 от 21.06.2016 г. по адм. дело № 6856/2015 г. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение е отхвърлил жалбата на Р. К. срещу решение № Е-РД-16-01/05.01.2015 г. на министъра на енергетиката, като неоснователна. Съдът е приел, че исканата информация е предоставена в пълен обем, при отчитане на обстоятелството за надделяващ обществен интерес, като обстоятелството, че информацията не е предоставена във формата, предпочетена от заявителя не води до извод за незаконосъобразност на оспорения акт. Решението на Върховния административен съд, пето отделение е оспорено с касационна жалба, подадена от Р. К., като с решение № 2256 от 22.02.2017 г., постановено по адм. дело № 13781/2016 г. по описа на Върховния административен съд, петчленен състав на Втора колегия, съдът е отменил решение № 7448 от 21.06.2016 г. по адм. дело № 6856/2015 г. на Върховния административен съд, пето отделение, като вместо него постановил друго, с което е отменено решение № Е-РД-16-01 от 05.01.2015 г. на министъра на енергетиката и преписката е върната на министъра на енергетиката за издаване на нов акт по заявления за достъп до обществена информация с вх. № Е-94-Р-08/21.08.2013 г. и № Е-94-Р-09/21.08.2013 г., подадени от Р. К., съобразно дадените в мотивите към съдебното решение на съда указания по тълкуването и прилагането на закона. В решението изрично е прието, че видно от мотивите към решението на административния орган е, че при форма на достъп чрез копие на хартиен носител или копие на технически носител CD разходите не са изследвани и нямат ясен цифров резултат, за да може да се приеме извода за необоснованост за предоставянето на информацията на заявените носители за правилен, като работейки с неясни по обем и количество ориентири "над 10 класьора... с голям брой страници" остава неясен и доколко достатъчен е и периода от един месец за проучване на информацията. Прието е, че мотивите на административния орган за съществуваща възможност от неправомерна обработка са лишени от конкретика, за да могат да бъдат споделени или отхвърлени, като органите са длъжни да се съобразят с предпочитаната от заявителя форма, като дори и в хипотезите на чл. 27 ЗДОИ могат да се използват повече от една от възможностите, уредените по чл. 26 ЗДОИ с цел по този начин да се реализира максимално пълно правото на достъп в подходящата форма. Предмет на спора по настоящото дело е решение № Е-РД-16-328 от 04.04.2017 г. издадено от министъра на енергетиката, с което е предоставена исканата от жалбоподателя К. информация, предмет на заявленията му за достъп до обществена информация, но не в исканата от заявителя форма - на хартиен носител и на СD, а чрез запознаване на място. С него административният орган е предоставил достъп до обществена информация по заявления за достъп до обществена информация рег. № Е-94-Р-08/21.08.2013 г. и рег. № Е-94-Р-09/21.08.2013 г., във форма, чрез запознаване на място, въпреки наличието на влязло в сила съдебно решение № 2256 от 22.02.2017 г., постановено по адм. дело № 13781/2016 г. по описа на Върховния административен съд, петчленен състав на Втора колегия, с което органът е задължен да предостави исканата със заявления за достъп до обществена информация рег. № Е-94-Р-08/21.08.2013 г. и рег. № Е-94-Р-09/21.08.2013 г., чрез предоставянето на реална възможност на заявителя за запознаване с цялата налична обществена информация, като мотивите на административния орган за съществуваща възможност от неправомерна обработка, наложило предоставянето на поисканата обществена информация във форма, чрез запознаване на място са приети за лишени от конкретика. Съгласно чл. 177, ал. 2 от АПК актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. Всеки заинтересован може винаги да се позове на нищожността или да поиска от съда да я обяви. От текста на разпоредбата следва, че предпоставките за приложението й са следните: наличие на влязло в сила съдебно решение и противоречие на издадения акт с влезлия в сила съдебен акт. Влязлото в сила съдебно решение се характеризира не само с формална законна сила, т. е. с необжалваемост, стабилитет, но и с материална законна сила, т. е. задължителност, сила на пресъдено нещо. Така постановеното решение № Е-РД-16-328 от 04.04.2017 г. издадено от министъра на енергетиката, с което е предоставена исканата от жалбоподателя К. информация, предмет на заявленията му за достъп до обществена информация, но не в исканата от заявителя форма - на хартиен носител и на СD, а чрез запознаване на място, e издадено без административният орган да се съобрази с дадените в мотивите на съдебното решение на съда указания по тълкуването и приложението на закона към влязлото в сила съдебно решение № 2256 от 22.02.2017 г., постановено по адм. дело № 13781/2016 г. по описа на Върховния административен съд, петчленен състав на Втора колегия и е в противоречие с разпоредбата на чл. 177, ал. 2 АПК. В случая с влязлото в сила съдебно решение № 2256 от 22.02.2017 г., постановено по адм. дело № 13781/2016 г. по описа на Върховния административен съд, петчленен състав на Втора колегия е отменено като незаконосъобразно решение № Е–РД–16–01 от 05.01.2015 г. издадено от министъра на енергетиката, с което е предоставена исканата от жалбоподателя К. информация, предмет на заявленията му за достъп до обществена информация, но не в исканата от заявителя форма - на хартиен носител и на СD, а чрез запознаване на място. Съдът е отменил акта, като е приел, че остава неясен доколко достатъчен е и периода от един месец за проучване на информацията. Посочил е, че целта на Закона за достъп до обществена информация е с получаването на исканата такава, гражданинът да може да си състави собствено мнение за дейността на задължения субект. В случая тази цел би била постигната с предоставянето на реална възможност на заявителя за запознаване с цялата налична обществена информация, до която му е предоставен достъп, като органите са длъжни да се съобразят с предпочитаната от заявителя форма, като дори и в хипотезите на чл. 27 ЗДОИ могат да се използват повече от една от възможностите, уредените по чл. 26 ЗДОИ с цел по този начин да се реализира максимално пълно правото на достъп в подходящата форма. В тази връзка съдът е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване на задължителните указания. Органът, издател на отменения акт, в лицето на министъра на енергетиката, е бил длъжен да се съобрази с постановеното от съда и да не допуска издаването на повторен акт, в противоречие с влязлото в сила съдебно решение. Като не се е съобразил с императивната норма на чл. 177, ал. 2 от АПК и е издал повторен акт, със същото съдържание по отношение на формата на предоставяне на исканата от заявителя обществена информация, чрез запознаване на място, а не на хартиен носител и/или на СD, този повторен акт на ответника, се явява нищожен и следва да бъде обявен за такъв. Поради изложеното съдът приема, че издаването на оспорения акт в противоречие с влязлото в сила решение № 2256 от 22.02.2017 г., постановено по адм. дело № 13781/2016 г. по описа на Върховния административен съд, петчленен състав на Втора колегия, е основание за обявяване на неговата нищожност, съгласно чл. 177, ал. 2 от АПК. Всички спорни въпроси относно характера на търсената информация, наличието на надделяващ обществен интерес от предоставянето й, както и относно формата на предоставяне, са вече разрешени при предходните произнасяния на съставите на съда, разрешени с влезли в сила съдебни решения, поради което административният орган е длъжен да се съобрази с тях. Делото следва да бъде върнато като преписка на административния орган за ново произнасяне, при спазване на указанията на съда, дадени в отменителното решение на петчленния състав на ВАС, относно формата за предоставяне на достъп до исканата информация. С оглед изхода на делото е основателна претенцията за присъждане на разноски, своевременно заявена от пълномощника на жалбоподателя - адвокат Е. Григорова за заплащане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА). Представеният по делото договор за правна защита и съдействие между жалбоподателя и адв. Григорова е сключен при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗА - безплатно оказване на адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица и роднини, близки или на друг юрист. В хипотезата на чл. 38, ал. 2 от ЗА, когато насрещната страна е осъдена за разноски, съдът по искане на адвоката може да му присъди възнаграждение, с оглед на което искането следва да бъде уважено и на адв. Григорова се присъди възнаграждение на основание чл. 8, ал. 3 от Наредбата № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на 500 лв., за оказана правна помощ, при условията на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,