Решение № 1423 от 3.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4935/2016 г.

Решение № 1423 от 3.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4935/2016 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Прайдгруп" ООД, чрез своя процесуален представител адв. Трайков, против Решение № 63/19.02.2016 г., постановено по адм. дело № 537/2015 г. на Административен съд - П., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2013 г. с изх. № 02-130-2600/4495 от 13.08.2014 г. на ИД на Д. фонд "Земеделие", Разплащателна агенция, гр. С., в частта, с която е отказано изплащане на субсидията по НР 1 в размер на 10 192.15 лева, по СЕПП в размер на 29 590.85 лева и по СНДП в размер на 876.99 лева. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. З АПК. По подробни съображения, изложени в касационната жалба моли решението да бъде отменено и постановено друго по същество, с което да бъде отменен административния акт. Претендира се присъждане на направените съдебни разноски. Ответникът по касационната жалба - изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" ангажира становище в посока неоснователност на жалбата, като моли решението като валидно, допустимо и правилно да бъде оставено в сила. Претендират се и сторените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия съдебен състав, съобразно чл. 218 АПК като прецени наведените касационни основания, доказателствата по делото и доводите на страните намира за установено следното: Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административния съд е образувано по жалба на "Праидгруп" ООД срещу отказ на Д. фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция за изплащане на финансова помощ по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) в размер на 29 590.85 лева, по схемата за национално доплащане на площ (СНДП) в размер на 876.99 лева и по мярката плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони (НР 1) в размер на 10 192.15 лева за кампания 2013 г. С обжалваното решение административният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган - изпълнителният директор на ДФЗ-РА, в кръга на предоставените му правомощия съгласно чл. 20, т. 3 и чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 ЗПЗП, и в предвидената в чл. 59 АПК форма. При издаването на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушение на материалноправни разпоредби. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от приложените доказателства. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Правилно и в изпълнение на указанията дадени с Решение № 7816/29.06.2016 г., постановено по адм. дело № 5265/2015 г. на ВАС, Административен съд - П. подробно е изследвал основния спорен по делото въпрос - попадат ли в одобрения специализиран слой приетите от административния орган като недопустими за подпомагане имоти. В този смисъл следва да бъде посочено, че съгласно чл. 16б, ал. 1, изр. 1 от Наредба № 105 от 22 август 2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол всяка година след приключване на обновяването по чл. 15, ал. 2, Министерството на земеделието и храните открива производство по чл. 66 от Административнопроцесуалния кодекс за одобряване на изготвения специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние". Това производство представлява сложен фактически състав на процедура, провеждана от министъра на земеделието и храните чрез съответните ОД "Земеделие", която завършва със заповед на министъра на земеделието и храните по чл. 16г, ал. 4 (в конкретния случай с № РД-09-114/27.02.2014 г.), с която одобрява окончателния специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние". Настоящата инстанция намира, че съгласно разпоредбата на чл. 16а, ал. 6 от Наредба № 105, въз основа на одобрения от министъра на земеделието и храните специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" РА извършва окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година и приема заявления за подпомагане през следващата година. Видно от нея РА действа в условията на обвързана компетентност и няма как да извърши окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година ако парцелът на съответното лице не е включен в заповедта по чл. 16г ал. 4 от Наредба № 105. В този смисъл заповед № РД-09-114/27.02.2014 г. на министъра на земеделието и храните създава права и задължения и засяга интереси на земеделските производители. (вж. Т. Р. № 8 от 11.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2015 г., ОСС на ВАС). По делото няма данни издаденият административен акт - заповед № РД-09-114/27.02.2014 г. да е обжалван от "Праидгруп" ООД в законоустановения 14 - дневен срок, поради което в частта отнасяща се до заявените от него имоти е влязъл в сила и РА както вече бе споменато е обвързана от постановеното в този акт. Видно от приетите по делото експертизи всички описани в процесното уведомително писмо парцели (в размер на 29.68 ха) попадат извън приетия със заповед № РД-09-114/27.02.2014 г. на министъра на земеделието и храните специализиран слой, поради което са недопустими за подпомагане. На следващо място настоящата съдебна инстанция споделя и изводите на първоинстанционния съд, че административният орган правилно е определил двойнозаявените площи. В този смисъл на основание чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП, ДФЗ-РА отказва подпомагане на площта, за която не са предоставени документи по чл. 2а, ал. 2 от Наредба № 5 или са предоставени на друг кандидат, участващ в застъпването. За констатираните при кръстосана проверка двойнозаявени площи, кандидатът е уведомен с писмо с изх. № 02-130-2600/3052 от 10.09.2013 г., като видно и от експертизата, площи в размер на 1,26 ха представляват неотстранено застъпване. Крайният извод, който се налага е, че размерът на наддекларираната площ е 30,94, като правилно от страна на административния орган, по СЕПП след прилагане на процедурата по чл. 58 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 г. на Комисията от 30.11.2009 г. е оторизирана сума в размер на 53 709.99 лв. и е отказано подпомагане на основание чл. 43, ал. 4 ЗПЗП за сумата от 29 590.85 лв, по СНДП след прилагане на чл. 37 ЗПЗП е оторизирана сумата от 1 630.35 лв, като на основание чл. 47, ал. 2 ЗПЗП е отказано подпомагане в размер на 876.99 лв, а по НР1, съобразно чл. 16 от Регламент /ЕС/ № 65/2011 г. на Комисията от 27.01.2011 г. е оторизирана сумата от 19 274.13 лв. и е отказано плащане на 10 192.15 лв. Предвид на изложените обстоятелства и правни изводи настоящият съдебен състав приема, че административният съд е извършил прецизна проверка в съответствие с чл. 168, ал. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 146 от АПК на оспорения индивидуален административен акт, поради което е постановил правилно, валидно и допустимо решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора, основателно се явява искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство, определено от съда в размер на 300 лв. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. I от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение