Решение № 9759 от 16.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10169/2019 г.

Решение № 9759 от 16.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10169/2019 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Националната агенция за приходите /НАП/, чрез процесуален представител, против Решение № 309/02.07.2019 г., постановено по адм. д. № 613/2018 г. по описа на Административен съд Велико Търново, в частта му, с която НАП е осъдена: 1. да заплати на П. Николова сума за разликата над 32675, 77 лв. до присъдения размер от 36 243, 99 лв., за периода 06.12.2016 г. до 17.08.2018 г., представляваща претърпени от лицето имуществени вреди (неизплатено месечно възнаграждение) от незаконосъобразен административен акт – мълчалив отказ на изпълнителния директор на НАП, както и за разликата над 2951, 88 лв до присъдения размер от 3212, 86 лв, представляваща законната лихва върху тази сума от 06.12.2016 г. до 17.08.2018 г.; 2. да заплати на П. Николова сумата от 5 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от незаконосъобразен административен акт - мълчалив отказ на изпълнителния директор на НАП, ведно със законната лихва върху тази сума от 18.07.2018 г. до 17.08.2018 г. (датата, заявена в исковата молба) в размер на 43, 06 лв., както и законна лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. В останалата необжалвана част решението е влязло в сила. Касаторът Национална агенция за приходите твърди, че решението в обжалваната му част и по-конкретно относно размера на определените имуществени и неимуществени вреди е неправилно, по съображения, които следва да бъдат квалифицирани като такива за необоснованост, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В частта относно имуществените вреди се твърди, че неправилно съдът е кредитирал назначената по делото експертиза. В частта относно неимуществените вреди се поддържа, че размерът на обезщетението е завишен и следва да бъде редуциран. Касаторът иска отмяна на решението в обжалваната част и съответно отхвърляне на исковете. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът П. Николова чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Върховният административен съд, състав на трето отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред Административен съд София град е образувано по искове на П. Николова против Националната агенция по приходите (НАП) с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 203 и сл. от АПК. Ищцата претендира обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди от отменен по съдебен ред с Решение № 72/06.03.2017 г., постановено по адм. дело № 6/2017 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, потвърдено с Решение № 9872/18.07.2018 г. по адм. дело № 4408/2017 г. на ВАС, мълчалив отказ на изпълнителния директор на НАП за възстановяване на държавна служба. Предявени са, наред с останалите, искове за обезщетение за претърпени имуществени вреди от неполучено възнаграждение като държавен служител в размер на 36 243, 99 лв. за периода 06.12.2016 г. до 17.08.2018 г., ведно със законна лихва върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба до окончателно изплащане на сумата, както и лихва върху неполученото месечно възнаграждение в размер на 3 212, 86 лв. за периода 06.12.2016 г. до 17.08.2018 г. и за обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се във влошаване на здравословното състояние, накърняване на личното достойнство, служебен и семеен авторитет, добро име в обществото, тревожност, несигурност в утрешния ден, депресивни състояния, в размер на 30 000 лв. с лихва от датата на увреждането до датата на исковата молба в размер на 5177, 00 лв. и законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателно изплащане на сумата. Твърденията са, че е налице незаконосъобразен мълчалив отказ на орган по назначаването за възстановяване на работа на държавния служител след обявяването на противоконституционността на разпоредбата на чл. 100, ал. 2 от ЗДСл, на което основание ищцата е била временно отстранена от длъжност. Административен съд Велико Търново е приел за установено от фактическа страна, а и не се спори, че П. Николова е назначена на длъжността началник отдел "Селекция" в Дирекция "Контрол" в ТД на НАП – Велико Търново, с основно месечно възнаграждение от 1600, 00 лв. С влязла в сила Заповед № 3 ЦУ - 235/01.03.2016 г. на Изпълнителният директор на НАП и на основание чл. 100, ал. 2 от ЗДСл е отстранена временно от посочената служба на длъжността, за периода от датата на връчване на заповедта до отпадане на предпоставките за отстраняването. Видно от касационната жалба, не се спори относно формиране на мълчалив отказ по молба на П. Николова от 05.12.2016 г. за възстановяването и на заеманата длъжност, както и относно това, че с влезли в сила съдебни решения този мълчалив отказ е отменен, а в резултат на незаконосъобразния акт ищцата е претърпяла имуществени и неимуществени вреди. Размерът на обезщетението за имуществени вреди е определен от съда на база прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза. Според това заключение, обезщетението за неполучено възнаграждение за периода от 06.12.2016 г. до 17.08.2018 г., което П. Николова следва да получи, изчислено на база брутното й месечно възнаграждение за последния месец преди отстраняването й от работа и последващите промени в размера на възнаграждението за длъжността началник на Отдел "Селекция" в Дирекция "Контрол" в ТД на НАП – Велико Търново считано от 01.01.2017 г. и 01.01.2018 г., възлиза общо на 36 243, 99 лева, а лихвата върху тази сума за същия период е общо в размер на 3 212, 86 лв. Във връзка с неимуществените вреди са изслушани и заключения на съдебно-медицинска експертиза, въз основа на които е установено, че здравословното състояние на П. Николова е относително стабилно. Същата има вроден дефект – хипоплазия на средната мозъчна артерия вляво, като при психоемоционален стрес това може да доведе до неврологично влошаване на състоянието на лицето, изразяващо се в усилване на главоболието, координационни и говорни нарушения, както и поява на епилептични припадъци. Според експерта всяко екстремно физическо и психоемоционално напрежение могат да доведат до горните усложнения, въпреки постоянната терапия със симптоматични медикаменти и такива контролиращи кръвното налягане. Във връзка с влошаване на здравословното и психологическо състояние на П. Николова са изслушани и свидетелски показания, които са изяло кредитирани, с оглед на степента им на конкретност, последователност и относимост към предмета на доказване по делото, както и на непосредствения контакт, който свидетелите са имали с ищцата в относимия за спора период. Съдът е приел, че от събраните по делото гласни доказателства се установява влошаване на психическото и емоционално състояние на ищцата, включително притеснение, отчаяние и депресия, несигурност, психически и емоционален стрес, заради оставането на ищцата без доходи. За недоказано е прието твърдението, че е налице неблагоприятно въздействие върху авторитета и доброто име на П. Николова. За доказано е прието влошаването на здравословното състояние на ищцата, на база подробно обсъждане на експертните заключения и представената медицинска документация. Счетено е обаче, че влошаването на здравословно състояние е било краткотрайно и не е продължило през целия исков период, а освен това се дължи не само на незаконосъобразния отказ, а и на вродена хипоплазия на средната мозъчна артерия вляво. При тази фактическа обстановка, съдът е счел предявените искове за частично основателни. Приел е за приложими и установени предпоставките на чл. 1 ЗОДОВ във връзка с чл. 204 и сл. от АПК – отменен незаконосъобразен административен акт – отказ за възстановяване на държавна служба след временно отстраняване и претърпени в тази връзка имуществени и неимуществени вреди. Обезщетението за имуществени вреди е определено на база кредитираното експертно заключение - за исковия период 06.12.2016 г. до 17.08.2018 г. общо 36 243, 99 лв. и дължимите лихви за периода 06.12.2016 г. до 17.08.2018 г. общо в размер на 3 212, 86 лв. Обезщетението за неимуществени вреди е определено на 5000 лв, при преценка обстоятелствата по чл. 52 ЗЗД. Съдът е изложил съображения, че П. Николова е претърпяла неимуществени вреди, макар и не с твърдяния в исковата молба интензитет. Лихвите върху обезщетението и периодът за присъждането им са определени от съда, за което са изложени подробни съображения. Касационната жалба е неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е събрал необходимите и относими към спора доказателства, обсъдил ги е подробно по отделно и в тяхната съвкупност, въз основа на това е формирал верни и обосновани изводи относно фактическата обстановка и правилно е приложил материалния закон. Установено е по делото, че ищцата е временно отстранена от работа от органа по назначаването, с влязла в сила заповед, на основание чл. 100, ал. 2 ЗДСл, поради образувано досъдебно производство срещу нея, като държавен служител. С решение № 5 от 12.05.2016 г. на Конституционния съд по КД № 2/2016 г. е обявена за противоконституционна разпоредбата на чл. 100, ал. 2 ЗДСл. Както правилно е прието в обжалваното решение, с обявяване на противоконституционността на чл. 100, ал. 2 ЗДСл вече не е налице задължителност при образувано наказателно производство държавният служител да бъде отстранен от работа. По постъпила молба от ищцата за възстановяване на работа, основано на решението на Конституционния съд, органът по назначаването е формирал мълчалив отказ, който е отменен с влязло в сила решение. Законът за държавния служител действително не предвижда изрично обезщетение при незаконосъобразен отказ за възстановяване на държавна служба, след незаконосъобразно временно отстраняване, което не означава, че отговорност на държавата за вреди не възниква, а че за нея са приложими общите разпоредби на ЗОДОВ. Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата отговаря за причинените на гражданите вреди, при условие, че тези вреди са в пряка причинно-следствена връзка от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на държавни органи или длъжностни лица при или по повод административна дейност. Според чл. 4 ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо дали са причинени виновно от длъжностното лице. Поради това отговорността следва да бъде характеризирана като обективна, безвиновна, а възникването на право на обезщетение предполага установяване на незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия във връзка с отказа за назначаване на ищеца като държавен служител. В мотивите на съдебното решение правилно е прието, че ищцата е претърпяла имуществени вреди, които се явяват пряка и непосредствена последица и резултат от отказа на органа по назначаването да възстанови държавния служител на заеманата длъжност. Непосредствени вреди са тези, които по време и място следват противоправния резултат, а преки са тези, които обосновават причинната връзка между противоправността на поведението на административния орган и вредите. Водещи при определянето на съдържанието на понятието "пряка и непосредствена последица" са теорията за равноценността, според която един факт е причина за резултата, когато, ако този факт е липсвал, то резултатът не би настъпил, и адекватната теория, съгласно която причина са тези условия, които причиняват резултата нормално, типично, адекватно, а не по изключение. Причинна връзка между незаконосъобразния отказ на органа по назначаването и претърпените имуществени вреди е налице, тъй като оставането на ответницата по касация без служебно възнаграждение е резултат от отказа за възстановяване. Липсват обстоятелства, които прекъсват пряката и непосредствена причинно-следствена връзка между твърдяните вреди и отказа. Не е спорно, че за исковия период ищцата отговаря на условията за заемане на държавна служба, поради което, и предвид отмяната на незаконосъобразния отказ може да се приеме, че П. Николова нормално, типично, адекватно би получавала възнаграждение за такава служба и съответно, че липсата на такова възнаграждение се явява пропусната полза. Предвид приложимостта на чл. 1 ЗОДОВ, не са налице основания за ограничаване периода на обезщетението. Отговорността по чл. 1 ЗОДОВ по принцип е пълна - чл. 4 ЗОДОВ, дължи се за цялото време, през което е доказано претърпяването на вреди и може да бъде ограничавана само на основания, предвидени в закона, например в чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ. Правоприлагане по аналогия не е допустимо, тъй като липсва празнота в закона - в чл. 4, ал. 1 ЗОДОВ изрично е посочено, че държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Освен това, ако се допусне правоприлагане по аналогия, не би могло да се приеме, че следва да бъде приложена нормата на чл. 104, ал. 1 ЗДСл, вместо тази на чл. 122, ал. 3 ЗДСл., която касае недопускане до изпълнението на държавна служба след отмяна на уволнение и съответно обезщетение за това за целия период на недопускането. Кодексът на труда в чл. 213 също изрично предвижда обезщетение при незаконно недопускане на работник или служител да постъпи на работа за целия период до неговото действително допускане на работа. Размерът на обезщетението за имуществени вреди е правилно определен. Не може да се възприеме разбирането, че при незаконно недопускане на държавна служба за продължителен период от време като база следва да се преценява именно полученото брутно възнаграждение преди временното отстраняване, без да се поставя въпросът какъв би бил размерът на това възнаграждение за времето след това. Основанието за обезщетяване за незаконно възстановяване на държавна служба възниква за всеки ден, в който органът по назначаването нарушава задължението си да допусне служителя на работа, поради което следва да бъде установено какъв би бил размерът на възнаграждението през съответния период. Това не може да се прецени без изследване на действително получаваните възнаграждения за същата служба за процесния период, което именно е направено посредством експертното заключение. Същото е прието без въпроси и оспорване от страната на касатора. Изложените в касационната жалба възражения срещу заключението представляват ненавременно оспорване на същото. Правилен е при така установената по делото фактическа обстановка изводът на административния съд, че в случая са налице изискуемите се от закона предпоставки, основаващи обезщетяване на причинените имуществени вреди в установения от доказателствата по делото размер в периода, предмет на касационната жалба. Установеното незаконно недопускане до работа е предпоставка за обезщетяване на причинените вреди при условията и по реда на ЗОДОВ. Причинените в случая имуществени вреди са в пряка причинна връзка от отменения от самия орган административен акт, доказани са по основание и размер и подлежат на обезщетяване от ответника. Правилно и при съобразяване на чл. 52 ЗЗД е определен и размерът на обезщетението за неимуществени вреди. Не се спори, че такива са възникнали, а при определяне размера на обезщетението съдът е изложил обстойни и изчерпателни мотиви, съобразявайки представените доказателства и установеното обективно състояние на П. Николова. Съдът е съобразил и периода на обезщетението. Изводите на първоинстанционния съд изцяло се споделят от настоящата инстанция. Обезщетението за неимуществени вреди има компенсаторна функция - да обезщети причинените вреди в техния паричен еквивалент. В съответствие с нормата на чл. 52 ЗЗД, преценявайки критерия за справедливост, съдът се е мотивирал и е определил размера на обезщетението. Този размер е съответен на конкретно установените по делото обстоятелства, свързани с продължителността на увреждането и отражението им върху ищцата, който според настоящия състав ще го възмезди адекватно. Обезщетението в така определения размер е съобразено с характера, степента, интензитета и продължителността от време, през който са понасяни вредите при отчитане на всички установени по делото относими факти и се явява справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Размерът му не се явява завишен, в състояние е да компенсира вредите, претърпени от посоченото лице, без да доведе до обогатяване. Отчетено е обстоятелството, че именно във връзка с мълчаливия отказ е регистрирано влошаване на здравословното състояние на П. Николова - координационни и говорни нарушения, лекостепенна паретичност на дясна ръка, увреда на лицевия нерв в лека степен. Вещото лице изрично е посочило, че тези смущения се дължат на преживяния психоемоционален стрес, както и че всеки такъв моге да доведе до усложнения на съществуващото заболяване, въпреки постоянната терапия. Затова, решението се преценява от настоящия състав като правилно и по отношение на размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение