Решение № 4911 от 27.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1623/2019 г.

Решение № 4911 от 27.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1623/2019 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Образувано е по касационни жалби на кмета на община Хасково и на С. Юзеир и Г. Рамадан срещу Решение № 909/06.12.2018 г. на Административен съд – Хасково по адм. дело № 430/2018 г., с което е 1) отхвърлено оспорването на Юзеир и Рамадан против Мотивиран отказ № МО-1/27.02.2018 г. на кмета на общината, издаден на основание чл. 135, ал. 3 ЗУТ, в частта му, отказваща издаването на заповед за разрешаване изработването на изменение на подробния устройствен план – план за регулация на УПИ IV, кв. 472 по плана на гр. Хасково, за разделяне на УПИ IV на два отделни урегулирани поземлени имота – ПИ 77195.719.125 и ПИ 77195.719.126 по кадастралната карта на града и изменение на южната регулационна линия на новия УПИ, с който се регулира ПИ 125, и 2) е отменен мотивираният отказ в частта му, с която е отказано разрешение за изменение на плана за улична регулация от север на имот УПИ IV, кв. 472 по плана на гр. Хасково, и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне в тази част.

Насрещните страни не изразяват становище по жалбата на другата страна.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на съдебното решение и за недопустимост на касационното оспорване на С. Юзеир и Г. Рамадан в отменителната част на съдебния акт.

I. Касационната жалба на Юзеир и Рамадан е частично недопустима.

Жалбоподателите са атакували решението в неговата цялост. В частта, с която мотивираният отказ е отменен и преписката е върната на органа, решението е благоприятно за тях, поради което не е налице правен интерес като предпоставка за възникване на правото на касационно оспорване – чл. 210, ал. 1 АПК. В тази й част касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по касационното дело – прекратено на основание чл. 159, т. 4 вр. чл. 228 АПК.

II. Жалбата на Юзеир и Рамадан против отхвърлителната част на решението е допустима, но неоснователна.

1. а. Съответно на доказателствените източници е установяването на съда, че дворищната регулация за имота на касаторите, одобрена през 1993 г., е приложена. То се основава на приетата без оспорване съдебно-техническа експертиза на инж. Влахов, която пък се позовава на изготвените оценителни протоколи от общината и на отразяването на внасянето на дължимите суми в актовете за собственост за двата имота, попадащи в територията на УПИ IV.

б. Само на това основание искането за поставяне на южната регулационна граница на УПИ съобразно граница от неприложен предходен план от 1986 г. е било неоснователно. Действието на плана от 1986 г. е прекратено с новия план от 1993 г. Фактът на прилагането на новия план (арг. § 6, ал. 2 и 4 ПРЗУТ) е отрицателна материалноправна предпоставка, изключваща пораждането на възможностите по § 8 ПРЗУТ за изменение на ПУП. Нормата на § 8 е относима единствено към случаите на неприложен дворищнорегулационен план.

1. Аналогично и при липсата на съгласие между собствениците на ПИ 125 и ПИ 126 за разделяне на УПИ IV и урегулирането на поземлените имоти като самостоятелни УПИ (което не се и твърди, нито пък е заявено искане на основание чл. 134, ал. 2, т. 6 вр. чл. 15, ал. 3 ЗУТ) правилен е решаващият извод на съда за законосъобразността на отказа да се удовлетвори в тази й част молбата за разрешаване изработването на ПУП.

1. Неоснователен е доводът на касаторите за преюдициалност на предявено съдебно оспорване на Заповед № 634/24.04.2013 г. на кмета на общината, с която е разрешено изготвянето на проект за изменение на плана за регулация на ПИ 77195.719.27.

Предмет на заповедта е съседен на притежавания от касаторите имот, а изменението на ПР за него е неотносимо към основанието, спрямо което е издаден потвърденият от първата инстанция мотивиран отказ в тази му част. Въпросът за общата граница между двата имота подлежи на самостоятелно разрешаване в производството по оспорване на заповедта от 2013 г., а не в настоящото.

III. Касационната жалба на кмета на община Хасково срещу решението в отменителната му част е допустима, но неоснователна.

1. а. Мотивите на административния съд, с които се отрича непосредственото отчуждително действие на плана за улична регулация от 1993 г., засягащ частично имота на касаторите, и се формира заключение, че ПУР за имота не е приложен (улицата не е и осъществена на място), се споделят от касационната инстанция. Препратката към тях е допустима от чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК.

б. Към момента на издаване на отказа срокът за започване на отчуждителна процедура по чл. 208 ЗУТ вр. § 70 ПЗРЗИДЗУТ е вече изтекъл. Този юридически факт поражда правото по чл. 134, ал. 2, т. 1 ЗУТ на титулярите на неотчуждения имот да поискат изменение на влезлия в сила ПУП.

1. Обсъдените от съда съображения на административния орган, аргументиращи отказа му, са изградени върху тезата, че уличната регулация е приложена, поради което са и неотносими към предпоставките за промяна в ПУП по чл. 134, ал. 2, т. 1 ЗУТ. Мотиви по основателността на искането в релевантната хипотеза на неприложен ПУР, определящи и предмета на съдебната проверка, по същество не са изложени в нарушение на изискването за формата на акта по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК.

1. Налице е и друго, припознато от съда, съществено процесуално нарушение при издаването на отказа, изразяващо се в неизясняване на действителния предмет на искането.

а. Заявлението да се разреши изработване на изменение на ПУП в частта за северната уличнорегулационна линия на имота е всъщност предявено на две правни – по чл. 134, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ, и на две фактически основания – ситуирането на линията според плана от 1986 г., както и съобразяването й със съществуващите на място видими имотни граници.

б. Формулираното по този начин искане съдържа известна неяснота по отношение на целта на промяната – дали тя е насочена към привеждането на регулацията в съответствие с кадастъра, с материализираната граница или с тази по последно действащия план преди одобряването на неприложения ПУР. Затова органът е следвало да упражни правомощието си по чл. 30, ал. 2 АПК, като даде конкретни указания на заявителите да индивидуализират предмета на искането, респ. предявено ли е то в условията на алтернативност или се търси изменение на ПУП едновременно по чл. 134, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ или/и на друго основание.

1. а. След изясняването на тези проблеми дължимата дейност на органа трябва да намери израз в съотнасянето на волята на заинтересованите страни към съответните предпоставки по чл. 134, ал. 2 ЗУТ, в частност – да се съпоставят параметрите на заявената промяна в плана с допустимите от закона възможности, т. е. да се прецени има ли съответствие между твърдените фактически и уредените правни основания за ново регулационно предвиждане, както и да се провери налице ли е зависимост на взаимно изключване между отделните основания по ЗУТ. Уточняването на предмета на произнасяне предопределя обхвата на релевантните фактически констатации за границата според отделните източници на данни за местоположението й (регулационен план, кадастрална карта и фактическо положение).

б. Отговорът на поставените въпроси обуславя и правната позиция на органа за допустимостта и/или основателността на искането, като в съобразителната част на акта следва да бъде надлежно изложена обективната връзка между фактическите предели на искането и правната му квалификация в съответствие с елементите от фактическия състав на изменението на ПУП, уредени в приложимите за казуса разпоредби на чл. 134, ал. 2 ЗУТ. При новото разглеждане на преписката е необходимо административният орган да се ръководи от дадените по-горе указания и очертаната последователност на действията, допълващи и уточняващи предписаните от първостепенния съд.

Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение в неговата цялост – чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение