Решение № 250 от 24.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 385/2008 г.

Решение № 250 от 24.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 385/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Бойка Ташева Производството е по чл. 218е, ал. 1 ГПК (отм.) във вр. с § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат С като процесуален представител на Ц. В. Н. от гр. Б. и З. В. Й. от с. Б., община Б., срещу въззивното решение на Окръжен съд М., постановено на 18.VII.2007 г. по в. гр. д. № 217/2007 г. Ответниците по касационната жалба И. Г. Ш. от гр. Р., Г. В. У. от с.гр., А. Н. Л. от София, Ц. Д. С. от с. Б., област М., Р. Р. С. от гр. П. иЛ. Р. Т. от гр. Р. са заявили становище за нейната неоснователност. Претендират разноски. Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, намира, че касационната жалба е допустима, а разгледана по същество - и основателна, съображенията за което са следните: С атакуваното в настоящото производство решение Окръжен съд М. е оставил в сила решението на Берковския РС от 15.III.2007 г. по гр. д. № 408/2006 г., с което са отхвърлени предявените от Ц. В. Н. и З. В. Й. срещу Р. С., Л. Т., И. Ш., А. Л. и Ц. С. искове за установяване правото на собственост на П. Н. Г., б. ж. на с. Б., към момента на внасянето в ТКЗС на ливада от около 3 дка в местността "Ч" /по КВС - "Д"/ в землището на с. Б. при съседи: полски път, С. М., М. Й. и река, съставляващ имот № 0* по плана на землището, и е прекратено производството по делото по предявените от Н. и Й. срещу Г. В. У. от гр. Р. иск с правно основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ за установяване правото на собственост на П. Г. Н. към момента на внасянето в ТКЗС на посочения вече имот. За да постанови решението, въззивният съд е приел, че с решение от 17.I.1994 г. ПК Б. отказала да признае правото на възстановяване на собствеността на наследниците на П. Г. /ищците/ с план за земеразделяне на нива от 1 дка /т. 1 от решението/ и ливада от 3 дка /т. 5 от решението/, находящи се в м."Ч", и е признала и определила за възстановяване с план за земеразделяне ливада от 3 дка в същата местност /т. 3 от решението/. С последващо решение от 09.I.1995 г. ПК възстановила правото на собственост на н-ци Г. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на имот в посочената местност - ливада от 3 дка /т. 2 от решението/, без да посочва граници /съседи/. С решение от 01.II.1999 г. ПК Б. е възстановила правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на н-ци на С. М. С. - ответниците С, Т., Ш. и Л. - върху ливада от 3.358 дка в м. "Д", представляваща имот № 0* по картата на землището, и върху ливада от 1.100 дка в същата местност, имот № 067005. С решение от 01.II.1999 г. ПК Б. възстановила правото на собственост на н-ци М. Й. И. - ответника Цв. С. - в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху ливада от 3.825 дка в посочената местност, имот № 0* по картата на землището, и върху ливада от 0.500 дка в тази местност, имот № 067004. За имота на ищците е изготвена скица-проект от "Л" ООД София, на която той е обозначен с № 0* с площ 3.07 дка. Според уведомление на ОСЗГ от 26.VI.2006 г. имотът, признат за възстановяване на ищците, не може да се издаде скица и решение за възстановяване, тъй като той попада върху имоти по КВС № 0* на други собственици и част от имот № 0* земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ. Според скицата-проект и заключението на в.л. Рашевска имотът на наследодателя г. попада с 0.374 дка върху имот № 0* на С. С., с 1.100 дка върху имот 067003 по чл. 19 от ЗСПЗЗ, с 0.5 дка върху имот 067004 на М. И., и с площ 1.095 дка върху имот № 0* на С. С. Според заключението на в.л. Рашевска за имота на наследодателя на ищците няма видими ясно очертани граници освен реката от запад. Имотите в м."Ч", сега "Д", са възстановени в стари реални граници с приемане на КВС. Вещото лице пояснило, че точните граници не са му били показани, защото на място не съществуват реални граници, показана му е малка част от пътя, но няма картен материал за имотите и местностите към момента на образуването на ТКЗС, поради което не може да се определят точните граници между двете местности и на имотите в тях. По делото не са представени писмени доказателства за собственост на процесната ливада, като свид. Б. установява, че той е придобит от наследодателя на ищците по давностно владение. При тези обстоятелства е направен извод, че за да е налице спор за материално право, следва имотът, възстановен на ищците, да съвпада изцяло или частично с имотите, възстановени на ответниците. В случая липсата на съществуващи на терена или възстановими стари реални граници по смисъла на закона е абсолютна пречка за установяване точното местоположение на процесния имот и за частичната му идентичност с възстановените имоти на ответниците. Установеното с уведомлението от ОСЗГ и със скицата-проект е без значение за спора, тъй като те установяват сегашното положение на имотите, а не към момента на обобществяването им. Границите на имотите са били нанесени върху картата при липса на стари реални граници, като са спазени площта, с изключение на тази на н-ци Г., и местоположението по решенията на ОСЗГ и при по-късното искане имотът да бъде заснет той може да бъде разположен единствено върху незаето място в същата местност, върху каквото попада част от него. Касационната жалба на Ц. Н. и З. Й. срещу така постановеното решение съдържа оплаквания за съществено процесуално нарушение, необоснованост и незаконосъобразност - касационни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" от ГПК (отм.). Изложени са съображения за неправилност на извода на въззивния съд, че поради по-късното поискано заснемане на процесния имот той следва да се заснеме на незаето място, което обезсмисля същността на иска по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ. Установено е по делото с показанията на свидетелите, че наследодателя на ищците е бил собственик към 1956 г. на имота, че го е владял повече от 20 години след закупуването му от фамилията С., свидетелите са установили и границите към този момент - път, река, С. С. и М. Й. Неправилно не е прието заключението на съдебно-техническата експертиза, че имотът попада върху имотите на ответниците. Неправилен е и изводът, че скицата-проект установява сегашното положение на имотите, а не старите реални граници. Съдът не е обсъдил изцяло показанията на св. Б св. Т. относно границите и съседите на имота. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. Претендират се и разноски. Ответниците по касационната жалба И. Г. Ш., Г. В. У., А. Н. Л., Ц. Д. С., Р. Р. С. и Л. Р. Т. са заели становище за нейната неоснователност. Претендират разноски. Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, като прецени атакуваното решение с оглед заявените в касационната жалба оплаквания, намира, че то е неправилно. Незаконосъобразен е изводът на въззивния съд, че на ищците следва да се възстанови правото на собственост върху процесния имот в незаето място. Така приетото е в противоречие с предвидената в чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ възможност за установяване право на собственост към момента на обобществяването на земеделските земи. Освен това допуснато нарушение на материалния закон, въззивният съд е допуснал и съществени процесуални нарушения, довели до постановяването на съдебния акт при неизяснен от фактическа страна спор. Няма пречка в съдебното производство да се установяват границите и местоположението на имотите към момента на внасянето им в ТКЗС. Това следва и от разпоредбите на чл. 18а и чл. 18б от ППЗСПЗЗ, даващи легални определения на съществуващи и възстановими на терена стари реални граници. Действително в разглеждания случай не са налице данни, обективирани в предвидените в чл. 18б, ал. 1 от ППЗСПЗЗ документи, за установяване местоположението на процесния имот, както правилно е прието в атакуваното решение. В разпоредбата на чл. 18а от ППЗСПЗЗ, обаче, не се съдържа изискване границите на имотите към момента на обобществяването им да са обективирани в документ, поради което няма пречка такива да се установяват със свидетели по наличието на топографски елементи, като слогове, пътища, огради, трайни насаждения, брегови линии, оврази, дерета и други. Въззивният съд в нарушение на чл. 188 от ГПК (отм.) не е подложил на преценка в тази връзка показанията на всички разпитани по делото свидетели, установяващи съществуването на такива топографски елементи - река от запад, път от изток, "който се познава и сега", стълб в края на имота, съществувал още от преди /П. Н., Т. /, гора - Н. и Т., банята /имотът бил до банята - св. Н, св. Б/, поради което необосновано е приел, че освен реката от запад, други елементи липсват. Освен това, съдът се е основал на заключението на съдебно-техническата експертиза на в.л. Рашевска, въпреки че то е прието преди разпита на свидетелите. С оглед съдържащите се в показанията на последните относими към спора данни по силата на чл. 157, ал. 1 от ГПК (отм.) съдът е следвало да възложи на вещото лице да даде заключение по поставената му задача, съобразено и с тях, което, обаче, не е сторено. При тези обстоятелства и тъй като неизясненият от фактическа страна спор представлява пречка за осъществяването на касационен контрол се налага извод, че атакуваното решение следва да бъде отменено и делото да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг негов състав на основание чл. 218ж, ал. 1, изр. 2 от ГПК (отм.) с произнасяне и по претендираните за настоящата инстанция разноски. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,