Решение № 15146 от 11.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5905/2019 г.

Решение № 15146 от 11.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5905/2019 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Басейнова дирекция "Черноморски район" срещу Решение № 305/21.02.2019 г. на Административен съд- гр. Варна, постановено по адм. дело № 2888 по описа за 2018 год., с което е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 18/2018/21.09.2018 г. на Директора на Басейнова дирекция "Черноморски район" (БДЧР), издаден за задължения на "Водоснабдяване и Канализация - Варна" ООД, за такси за използване на водите за замърсяване за заустване на отпадъчни води в повърхностни води, съгласно § 9 от ПЗР на Закона за водите и Разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води № 23140041/30.08.2016 дължими за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г., в размер на главница от 450,65 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 01.04.2017 г. до окончателното й изплащане. В жалбата се излагат доводи за неправилност на оспореното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че неправилно е разрешен спорният по делото въпрос на каква база следва да се определи дължимата от "Водоснабдяване и Канализация - Варна" ООД – гр. Варна, като титуляр на разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води, такса за замърсяване. Счита, че неправилно съдът приел, че таксата за замърсяване следва да се определи по фактурираното количество вода на основание чл. 194, ал. 1, т. 3, б. "а", във вр. чл. 194, ал. 5, т. 1 от Закона за водите (в редакцията от ДВ бр. 58 от 2015 г.) и след като не е спазен този ред, издаденият АУПДВ е незаконосъобразен. Поддържа се, че таксата е правилно определена от административния орган на база обема на заустените отпадъчни водни количества по показания на монтираното разходомерно устройство, на основание § 62, ал. 4 от ПЗР на ЗИД на Закона за водите (ДВ бр. 58 от 2015 г.), във вр. чл. 194, ал. 1, т. 3, б. "а", във вр. чл. 194, ал. 5, т. 1 от Закона за водите (в редакцията от ДВ бр. 61 от 2010 г.). Претендира се отмяна на оспореното решение на Административен съд – Варна и отхвърляне жалбата на "Водоснабдяване и Канализация – Варна" ООД срещу процесния АУПДВ. Ответната по жалбата страна – "Водоснабдяване и Канализация - Варна" ООД, чрез юрисконсулт Василева, е депозирала писмен отговор, че жалбата е неоснователна, а оспореното решение, като правилно, моли да се остави в сила. Претендират се разноски и за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Производството пред Административен съд - Варна е образувано по жалба на "Водоснабдяване и Канализация - Варна" ООД срещу АУПДВ № 18/2018/21.09.2018 г. на Директора на Басейнова дирекция "Черноморски район" (БДЧР), за такси за използване на водите за замърсяване за заустване на отпадъчни води в повърхностни води, съгласно § 9 от ПЗР на Закона за водите и Разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води № 23140041/30.08.2016, дължими за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г., в размер на главница от 450, 65 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 01.04.2017 г. до окончателното й изплащане. С оспореното пред настоящата инстанция решение, първоинстанционният съд е отменил оспорения АУПДВ приемайки, че същият е незаконосъобразен. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма и административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалния закон доколкото процесният акт бил издаден за суми, които са изчислени в нарушение на закона. Този извод е обоснован след като Административен съд – Варна е приел за спорен въпроса относно приложимия ред, по който е следвало да се изчисли дължимата такса от "Водоснабдяване и Канализация - Варна" ООД – гр. Варна, като титуляр на разрешително за ползване на воден обект: река Камчия, след вливането на река Луда Камчия до вливане в Черно море, за заустване на отпадъчни води в повърхностни води, формирани от експлоатация на канализационна система "ПСОВ Камчия, к. к-с Камчия, община Аврен, област Варна". Първоинстанционният съд е изложил мотиви, че задължението за заплащане на такса за замърсяване за заустване на отпадъчни води в повърхностни води е въведено с чл. 194, ал. 1, т. 3, б. "а" ЗВ, като ал. 5 от същата разпоредба определя базата, въз основа на която следва да се изчислява тези такса, а съгласно ал. 6 - размерът на таксите по ал. 1, т. 1 - 3, начинът и редът за тяхното изчисляване и заплащане се определя с тарифа на Министерския съвет. Приел е, че с ДВ бр. 58/2015 г. текстът на чл. 194, ал. 5 ЗВ е изменен, като базата за изчисление на таксите вече е въз основа на годишното фактурирано водно количество от В и К оператора. Посочил е, че и при действието на старата редакция на закона, действащата Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване е предвиждала изключение за В и К операторите, според което за тях изчислението на таксите следва да става по фактурирани количества, а не по реално заустените. При този синхрон на закона в новата му редакция и действащата тарифа, съдът е обосновал извод, че позоваваното на административния орган на разпоредбата на § 62, ал. 4 от ПЗР на ЗИД на ЗВ, публикуван в ДВ бр. 58/2015 г., съгласно който до привеждането на тарифата по чл. 194, ал. 6 в съответствие с изискванията на този закон таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване се изчисляват и заплащат по досегашния ред е неоснователно, поради което като е изчислил таксата за замърсяване по заустеното количество отпадъчни води, въз основа на монтирано измервателно устройство, директорът на Басейнова дирекция "Черноморски район" издал незаконосъобразен административен акт. Решението е неправилно. По делото не е имало спор по фактите, че за периода 01.01.2016 г. - 31.12.2016 г., "Водоснабдяване и Канализация - Варна" ООД, в качеството му на оператор на процесната канализационна система, е използвало водите на р. Камчия за заустване на отпадъчни води от ПСОВ "Камчия", без действащо разрешително в периода от 01.01.2016 г. - 29.08.2018 г. вкл., а считано от 30.08.2016 г. ползва повърхностните води по силата на издаден административен акт - Разрешително № 23140041/30.08.2016 г. Не е било спорно също, че като титуляр на разрешителното "Водоснабдяване и Канализация - Варна" ООД на основание чл. 194, ал. 1, т. 3, б. "а" ЗВ дължи такса за замърсяване за заустване на отпадъчни води в повърхностни води за периода, посочен в АУПДВ от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. Спорен е бил въпросът относно правилността при изчисляване на размера на таксата с процесния АУПДВ на база заустеното количество вода по реда на чл. 194, ал. 5, т. 1, б. "а" ЗВ в редакцията на закона от ДВ бр. 61 от 2010 г., на основание § 62, ал. 4 от ПЗР на ЗИД на ЗВ, като съдът е приел, че таксата е неправилно определена, тъй като същата следвало да се определи на база фактурираното количество вода на основание действащата към периода редакция на чл. 194, ал. 5, т. 1, б. "а" ЗВ, изм. ДВ бр. 58 от 2015 г. Съгласно чл. 194, ал. 5, т. 1, б. "а" ЗВ, изм. ДВ бр. 61 от 2010 г., таксата по ал. 1, т. 3, б. "а" се изчислява годишно въз основа на стойностите, получени от извършен собствен мониторинг на количеството на заустваните отпадъчни води и на концентрацията на характерни замърсители в отпадъчните води, за които в разрешителното са определени индивидуални емисионни ограничения. Съгласно чл. 194, ал. 6 ЗВ, размерът на таксите по ал. 1, т. 1 - 3, начинът и редът за тяхното изчисляване и заплащане се определя с тарифа на Министерския съвет. Няма спор, че в чл. 12 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, обн., ДВ, бр. 50 от 1.07.2011 г., в сила от 01.01.2012 г., отменена на 01.01.2017 г., е регламентирана формулата за определяне на таксата за заустване на отпадъчни води в повърхностни води, като е предвидено, че се взема предвид количеството на заустените отпадъчни води, отчетено чрез измервателно устройство, а за ВиК операторите - фактурираното количество вода, доставено от оператора към ползвателите - куб. м. И при старата редакция на чл. 194, ал. 5, т. 1, б. "а" ЗВ, изм. ДВ бр. 61 от 2010 г., константно се приема от практиката на съдилищата, че по отношение на ВиК операторите нормата на чл. 12 от Тарифата противоречи на закона, поради което приложение намира закона, като нормативен акт от по-висок ранг и при изчисляване размера на таксата за замърсяване, дължима и от ВиК операторите следва да се вземе предвид заустеното количество вода, а не фактурираното. Новата редакция на чл. 194, ал. 5, т. 1, б. "а" ЗВ, изм. ДВ бр. 58 от 2015 г., предвижда, че таксата по ал. 1, т. 3, б. "а" се определя за замърсяване от канализационни системи на населени места, селищни и курортни образувания – въз основа на годишното фактурирано водно количество от ВиК оператора за потребителите, които ползват услугата "отвеждане на отпадъчни води" в куб. м, с корекционни коефициенти, отчитащи вида на водоприемника, броя на заустванията и степента на пречистване. С § 62, ал. 4 от ПЗР към ЗИД на ЗВ (ДВ бр. 58 от 2015 г.) e предвидено, че до привеждането на тарифата по чл. 194, ал. 6 в съответствие с изискванията на този закон таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване се изчисляват и заплащат по досегашния ред. Няма спор, че на основание чл. 194, ал. 6 ЗВ с ПМС № 383 от 29.12.2016 г., обн., ДВ, бр. 2 от 06.01.2017 г., в сила от 01.01.2017 г. е приета Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, която предвижда формулата за изчисляване на таксата, включваща не само годишното фактурирано водно количество от ВиК оператора за потребителите, които ползват услугата "отвеждане на отпадъчни води" – в куб. м, но и корекционните коефициенти по чл. 15, ал. 1, отчитащи замърсяването с отпадъчни води. Настоящата инстанция счита, че по смисъла на § 62, ал. 4 от ПЗР към ЗИД на ЗВ, тарифата по чл. 194, ал. 6 ЗВ е приведена в съответствие на чл. 194, ал. 5 ЗВ с приемането на Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване с ПМС № 383 от 29.12.2016 г., обн., ДВ, бр. 2 от 06.01.2017 г., в сила от 01.01.2017 г., поради което до 01.01.2017 г. приложим е бил редът по чл. 194, ал. 5, т. 1, б. "а" ЗВ, изм. ДВ бр. 61 от 2010 г. и като е определил таксата за замърсяване въз основа на формула, използваща заустеното количество отпадъчни води на база монтирано измервателно устройство, административният орган не е допуснал нарушение на материалния закон. Таксата се явява законосъобразно изчислена, поради което изводът на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на издадения АУПДВ е неправилен, като направен в противоречие с материалния закон. Оспореният АУПДВ на директора на Басейнова дирекция "Черноморски район" е издаден от компетентен орган, в предписаната форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и целта на закона. Поради това Върховният административен съд, състав на Осмо отделение приема, че решението на Административния съд - Варна следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата срещу административния акт. С оглед изхода на спора, претенцията на ответника по касация за разноски е неоснователна, а такива не следва да се присъждат и на касатора, поради липса на претенция за разноски. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, Осмо отделение