Решение № 165 от 1.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2757/2013 г.

Решение № 165 от 1.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2757/2013 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Камелия Маринова Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по молба на М. С. Х., чрез пълномощника му адвокат Р. П., за отмяна на влязлото в сила решение № 1043 от 19.11.2012 г. по гр. д. № 5130/2011 г. на Районен съд-Шумен, с което е уважен предявения от С. Д. М. против М. С. Х. установителен иск за собственост на апартамент № 10 на четвъртия етаж в жилищната сграда ЕЖБ-20, вх. 1, построена върху държавна земя, парцел I в кв. 363, комплекс "Б. Б." в [населено място], [улица] е допусната съдебна делба при равни права от по 1/2 ид. ч. между С. Д. М. и М. С. Х. на имоти в [населено място], общ. П.: дворно място, съставляващо УПИ III-130 в кв. 24 и построената в него къща, дворно място, съставляващо УПИ II-123 в кв. 24 и дворно място, съставляващо УПИ IV-123 от кв. 24 и построената в него жилищна сграда и стопанска постройка, като М. С. Х. е осъден да заплати на С. Д. М. разноски по установителния иск за собственост в размер на 575.00 лв. В молбата са изложени твърдения, свързани с хипотезите на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК - всички съобщения и книжа по делото са изпращани на постоянния адрес на молителя и са получавани от дъщерята на страните М. М. Х., която е заинтересована от изхода на делото в полза на С. Д. М. и не му ги е предавала. Ответниците по молбата за отмяна С. М. Х., Д. М. Х. и М. М. Х., правоприемници на починалата на 15.02.2013 г. С. Д. М., са подали писмен отговор, в който оспорват основателността й. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, установи следното: В исковата молба е посочен адрес на ответника М. С. Х. "гр. Шумен, [улица], [жилищен адрес]", на който адрес се намира един от спорните имоти. Всички съобщения и призовки, изпратени до ответника по делото на този адрес, са получени от неговата и на ищцата по делото С. М. дъщеря М. М. Х., която е допусната като свидетел по делото по искане на ищцата С. М. и в показанията си в съдебно заседание на 24.10.2012 г. е заявила, че от две години не е виждала баща си, който не живеел със семейството си, а в [населено място], В. област. Целта на връчването на съобщения и призовки е да се уведоми страната за предприетите процесуални действия от насрещната страна и съда с оглед осигуряване възможност за защита на правата й. Връчването се осъществява лично или чрез друго лице, като чл. 46, ал. 2 ГПК изрично посочва чрез кои "други лица" може да се извърши валидно връчване. Според практиката на ВКС - определение № 96 от 24.01.2011 г. по ч. т. д. № 932/2010 г., ВКС, II т. о. - пълнолетен чл. от домашните е лице, което живее на същия адрес, на който живее и самия адресат, т. е. лице, което живее в същото жилище. В случая съобщенията и призовките за ответника по делото са получени от негова дъщеря, макар адресата им да е живял в друго жилище, поради което М. Х. не е "друго лице" по смисъла на чл. 46, ал. 2 ГПК, чрез което може да се извърши валидно връчване. При преценка редовността на уведомяването е релевантно, че връчването е извършено на лице извън кръга на посочените в чл. 46, ал. 2 ГПК и е без значение дали лицето, което е получило съобщенията и призовките е имало възможност да уведоми за тях адресата им. Следователно в резултат на нарушаване правилата за връчване на съобщения и призовки молителят е бил лишен от възможност да участва по делото и съответно налице е основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение. Разноски с настоящото решение не следва да се присъждат, тъй като е възстановена висящността на спора по предявените установителен иска за собственост и за съдебна делба и по възстановяването на направените в производството по отмяна на влязлото в сила решение разноски следва да се произнесе съдът с постановяване на решението по предявените искови при условията на чл. 78 ГПК. Въз основа на изложеното Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение