Решение № 10181 от 10.11.2022 г. на ВАС, III о.
ВАСТрето отделение10.11.2022 г.докладчик т Галина Христова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение 7118 от 30.11.2021 г., постановено по адм. дело 9021/2021 г. от Административен съд София-град.
ОСЪЖДА Сдружение Балканка , [ЕИК], със седалище гр. София, [улица]да заплати на Министерство на околната среда и водите разноски по делото пред настоящата инстанция в размер на 200 (двеста) лева.
ОСЪЖДА Сдружение Балканка , [ЕИК], със седалище гр. София, [улица]да заплати на Язовири ЕООД, [ЕИК] със седалище гр. Несебър, [улица], [номер] разноски по делото пред настоящата инстанция в размер на 2 400 (две хиляди и четиристотин) лева.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: /п/ ГАЛИНА ХРИСТОВА Членове: /п/ ПЛАМЕН ПЕТРУНОВ /п/ АЛБЕНА РАДОСЛАВОВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Сдружение Балканка със седалище гр. София, представлявано от И. Пандъков, в качеството му на председател на Управителния съвет, чрез адв. Л. Костадинов срещу Решение 7118 от 30.11.2021 г., постановено по адм. дело 9021/2021 г. от Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу разрешително за ползване на воден обект 02460071 от 12.08.2021 г., издадено от зам. министъра на околната среда и водите. В жалбата се мотивират отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, иска се отмяната на обжалвания акт и решаване на спора по същество. Ответните страни Министъра на околната среда и водите и Язовири ЕООД, чрез процесуалните си представители изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират присъждане на разноски за настоящата инстанция юрисконсултско възнаграждение и такива по списък, представен от процесуалния представител на търговското дружество Язовири ЕООД. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага обжалвания съдебен акт да бъде оставен в сила. Върховният административен съд като провери правилността на решението на основанията, посочени в касационната жалба и с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок, отстрана, за която с влязъл в сила съдебен акт е прието, че има правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на контрол за законосъобразност пред решаващия съд е Разрешително за ползване на воден обект 02460071 от 12.08.2021 г., издадено от зам. министъра на околната среда и водите, оправомощен, съгласно Заповед РД-511 от 14.05.2021 г. на министъра на околната среда и водите да изпълнява функциите на орган по чл. 52, ал. 1, т. 1 ЗВ в административните производства по Глава ІV от ЗВ, в т.ч. да извършва действията и да издава съответните актове по чл. 61, ал. 5, чл. 62 и чл. 67-84 ЗВ. С обжалваното решение съдът е отхвърлил оспорването, като допустимо, но неоснователно. Като сдружение - неправителствена организация, регистрирана при спазване на националното законодателство, с предмет на дейност опазване на околната среда, сдружението Балканка попада и в кръга на заинтересованата общественост по смисъла на чл. 9, § 2 от Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземане на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда, ратифицирана със закон, приет от ХХХIХ Народно събрание на 02.10.2003 г. (ДВ. бр.91/2003 г. - т.нар. Орхуска конвенция), поради което оспорването е допустимо. От фактическа страна, с оглед на анализа на представените с административната преписка и събраните в хода на съдебното производство доказателства, съдът е приел за установено, че Язовири ЕООД със седалище гр. Несебър е подало заявление вх. ПВ-16 от 25.03.2021 г. до министъра на околната среда и водите за откриване на процедура за издаване на разрешително за водовземане и ползване на повърхностен воден обект с цел садкова инсталация от 2 понтона с до 20 бр. садки на всеки от тях, за отглеждане на риба в предварително избран участък от 200 дка в акваторията на яз. Малко Шарково, в землището на [населено място], общ. Болярово, обл. Ямбол. Към заявлението са приложени: актуална скица или карта за участъка от язовира, чието ползване се иска; договор за наем от 10.09.2020 г. с Про Агро Инвест ООД за отдаване под наем на водно стопанско съоръжение в качеството му на рибно-стопански обект на площ от 200 дка в язовира с цел извършване на рибностопанска дейност за срок от 4 г.; писмо от Напоителни системи ЕАД от 01.09.2020 г., в което се изразява съгласие за преотдаване на площ от 200 дка от язовира; информация за инвестиционното предложение (ИП) за преценяване на необходимостта от ОВОС; влязло в сила, като неоспорено, Решение СЗ-11-ПР от 08.03.2021 г. на директора на РИОСВ - Стара Загора, в което е посочено: 1. че язовира попада в защитена зона с код BG0002027 от Натура 2000; 2. няма вероятност ИП да окаже значително въздействие върху природните местообитания, популации и местообитания на видовете, предмет на опазване и 3. да не се извършва оценка на въздействието върху околната среда и оценка на съвместимост с предмета и целите на опазване на защитените зони. С писмо изх. ПВ-16 от 28.04.2021 г. административният орган е изискал от заявителя документи, които са изпратени с писмо от 11.05.2021 г., а именно: заверен документ за платена такса; актуална скица; обосновка на началния срок за упражняване правото на ползване; технологична схема на производство (съгласно Наредба 18/2016 г. за съдържанието на технологичното описание и технологичната схема на производство на аквакултури б.м.); план график за монтаж на съоръженията и схема на разположение на плаващите съоръжения; договор за наем между Напоителни системи ЕАД и Про агро инвест ООД от 13.08.2014 г. за отдаване под наем на водно-стопанско съоръжение в качеството му на рибностопански обект с площ в размер на 200дка от водната площ на яз. Малко Шарково с цел извършване на рибностопанска дейност (отглеждане на риба в садки) за срок от 10 г., считано от подписването на договора; становище на директора на Басейнова дирекция ИБР от 03.06.2021 г. Административният орган служебно е събрал допълнителна информация за липсата на задължения на заявителя по чл. 87, ал. 11 ДОПК и липсата на митнически задължения по чл. 162, ал. 2 ДОПК. На 14.06.2021 г. е извършена преценка на искането съгласно чл. 62 от Закона за водите по отношение на ПУРБ в ИБР 2016-2021 г., приет с Решение 1106/29.12.2016 г., в който е прието, че водното тяло е силно модифицирано, с добър екологичен потенциал и добро химично състояние, като е предвидена възможност за разрешаване отглеждането на аквакултури в садки в съответствие с определения екологичен капацитет и зарибяване на язовирите, в които е установено наличие на мида зебра с чер амур с цел ограничаване на щетите върху водната екосистема и хидротехническите съоръжения; по отношение на Плана за управление на риска от наводнения в ИБР 2016-2021 г.; относно забраните и ограниченията, предвидени в ЗВ по отношение на този вид ИП; мотивите за оценка за значителното въздействие върху водите и водните екосистеми; съвместимостта с обществените интереси и придобитите права, в т.ч. нуждите на населението от района на водовземането и др. На тази база е направен извод, че не са налице основания за отказ и е взето решение да се изготви съобщение по реда на чл. 62а, ал. 2 ЗВ за подаденото заявление, което е обявено публично чрез кмета на Болярово и на интернет страницата на МОСВ на 15.06.2021 г. Изпълнено е и условието на ал. 3 на текста кметът на общината е уведомил писмено органа за датата на обявяването. В определения от чл. 64 ЗВ законов срок от обявяването на съобщението за откриване на процедура за издаване на разрешително по чл. 62а от Закона за водите в МОСВ са постъпили възражения и становища от РИОСВ Ст. Загора, Община Болярово, Сдружение Балканка - София, Сдружение Спининг Клуб Стари видри София, БД ИБР (за допустимост, съгласно чл. 155, ал. 1, т. 23 ЗВ), Сдружение Олимпик 2002 Пловдив. Тези възраженияа са обсъдени от Комисия, назначена със Заповед РД-713 от 09.07.2021 г. на зам. министъра на околната среда и водите, която е изготвила доклад изх. 95-00-3526 от 11.08.2021 г. Прието е, че ИП е допустимо спрямо режимите на защитената зона и рибното стопанство не би изложило на риск видовете, предмет на опазване в нея. Относно заявената площ от 200 дка за ползване, Комисията е намерила същата за необосновано висока и с цел опазване обществения интерес я е намалила на 100 дка. Приела е още, че е проведена съвместна процедура по реда на Глава Шеста от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) по чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР), която е приключила с Решение СЗ-11-ПР от 08.03.2021 г. на директора на РИОСВ Ст. Загора, влязло в сила, като необжалвано. Установила е, че в Заповед РД-840 от 17.11.2008 г. на министъра на околната среда и водите, с която е обявена защитена зона BG0002027 Язовир Малко Шарково по Натура 2000, няма забрани за осъществяване на дейността аквакултури и свързаните с тях дейности. Определените мерки ПУРБ ИБР 2016-2021 г. за посочения язовир, имащи отношение към разглежданото заявление, са взети предвид при разглеждане на ИП. Условията, поставени от компетентните институции, са посочени изрично и са включени в разрешителното за ползване на воден обект. На тази база е издадено процесното разрешително за ползване на воден обект - акватория от язовир Малко Шарково (код BG0002027) с площ от 100 дка, от която 40 дка производствена площ и лимит от 150 т/г. Всички условия са посочени в Приложение 1 към разрешителното, като е предвидено изменение в условията на чл. 73 и отнемане при нарушаване на условията на разрешителното съгласно чл. 79а от Закона за водите. Срокът на разрешителното е до 13.08.2024 г. Въз основа на установената фактическа обстановка административният съд е приел, че оспореното разрешително е издадено от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. За неоснователно е прието възражението за нарушение на чл. 16 от Закона за държавната собственост. От съдържанието на Приложение 1 към ЗВ е установил, че язовир Малко Шарково е включен в Списъка на комплексните и значими язовири, от една страна. От друга, съгласно Заповед РД-840 от 17.11.2008 г. на министъра на околната среда и водите, е включен в защитена зона с код BG0002027 по Натура 2000. Като публична държавна собственост язовирът е бил предоставен за стопанисване и управление на Напоителни системи ЕАД. От своя страна това дружество е отдало под наем на Про Агро Инвест ООД, с договор за наем от 13.08.2014 г., част от 200 дка от водната площ на язовира, а именно водностопанско съоръжение в качеството му на рибностопански обект , с цел изрично посочена в договора цел - извършване на рибностопанска дейност, отглеждане на риба в садки . С договор от 10.09.2020 г. същата площ, представляваща водностопанско съоръжение в качеството му на рибностопански обект, е преотдадена под наем на Язовири ЕООД със същата цел. Съдът е направил извод, че с посочените действия не е нарушена нормата на чл. 16, ал. 7 ЗДС, тъй като предмет на договорите за наем са водностопански съоръжения (в качеството им на рибностопански обект), а не имоти публична държавна собстевност, касателно които е посочената забрана. Съгласно определението на т. 94 от ДР на ЗВ (обн. ДВ, бр.55/2018 г.) язовир е водностопанска система, включваща водния обект, язовирната стена, съоръженията и събирателните деривации, както и земята, върху която са изградени. Що се отнася до възражението за липса на схема за преместване на съоръжението при промяна на установеното водно ниво, то в чл. 32 от Наредбата за ползването на повърхностните води не се съдържа такова изискване. По отношение на възражението, че не е определен екологичният потенциал на водоема за развитие на садково стопанство съгласно Приложение 7 към раздел 4 на ПУРБ 2016-2021 г. съдът е посочил, че такъв предстои да се определи през 2022 г., като липсата му към момента не е по вина на заинтересованата страна. В случай, че определянето му доведе до необходимост от промяна на условията на разрешителното, то може и следва да бъде служебно изменено по реда на чл. 73 и сл. ЗВ. Поради това са приети за неоснователни възраженията на жалбоподателя за нарушаване на мярка DP_12_2 относно съответствие на разрешителното с определения екологичен капацитет на язовира за садково рибопроизводство. За неоснователно е прието и възражението за нарушение на мярка с код РМ_9 от ПУРБ - предотвратяване влошаването на състоянието на водите. Съгласно приложените становища на БД-ИБР и посочените в Приложение 1 на оспорваното разрешително условия по т.т. т.1.1-1.3, 1.6-1.9 реализацията на ИП няма да окаже значително въздействие върху водите и водните екосистеми, както и върху химичното състояние на язовира. Съдът е счел, че неоснователно се твърди от оспорващия, че ползваната площ от язовира е в недопустимите 33%. Сочените Практически насоки за прилагане на оценката за съвместимост с Натура 2000 в България представляват незадължителен по своята същност документ, който обобщава немския опит в приложението на правото на ЕС относно оценката за съвместимостта на съответното ИП с предмета и целите на опазване на съответната защитена зона. Приложимите европейски правила са транспонирани в чл. 31-34 ЗБР и в тях липсва праг от 1 % от площта на местообитанието на защитени видове в рамките на защитената зона. Такъв праг е въведен в доклад, възложен от Федералната служба на Р Германия по защита на природата, и същият ограничава отнемането, при реализирането на даден проект, площ от общата площ на природното местообитание от защитената зона. В случая защитената зона на язовира обхваща 13 277. 610дка, като засегната от ИП площ е 100 дка, т.е. по-малко от посочения 1% (площта на защитената зона е определена със заповед 840 от 17.11.2008 г. на министъра на околната среда и водите и не се изчислява в рамките на водното огледало, както твърди жалбоподателя). При тези съображения съдът е направил извод, че оспорвания административен акт е издаден и при правилно приложение на материалния закон и е постановил своя акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. По същество в касационната жалба се правят идентични доводи на обсъдените в мотивите на първоинстанционния съд, които настоящата инстанция не намира за необходимо да преповтаря и към които препраща на осн. чл. 221, ал. 2 АПК. По направеното искане за отправяне на преюдициално запитване: Съгласно чл. 267, § 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) Съдът на Европейския съюз е компетентен да се произнася преюдициално относно тълкуването на настоящия договор (б. "а") и относно валидността и тълкуването на актовете на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза (б. "б"). Разпоредбата на чл. 267, § 2 и § 3 от ДФЕС предвижда, че когато такъв въпрос бъде повдигнат пред юрисдикция в държава-членка, тази юрисдикция би могла, ако счита, че по този въпрос е необходимо решение, за да бъде постановено нейното решение, да поиска от Съда на Европейския съюз да се произнесе. Когато такъв въпрос е повдигнат по висящо дело пред национална юрисдикция на дадена държава, чиито решения не подлежат на обжалване съгласно националното право, тази юрисдикция е длъжна да сезира Съда на Европейския съюз. Тези разпоредби са транспонирани в националното ни законодателство в нормите на чл. 628 и чл. 629, ал. 3 от ГПК, приложими съгласно препращащата разпоредба на чл. 144 от АПК. Съгласно чл. 628 ГПК българският съд прави запитване до СЕС, когато тълкуването на разпоредба от правото на ЕС или тълкуването и валидността на акт на органите на Европейския съюз е от значение за правилното решаване на делото. В първата хипотеза, с оглед наведените от касатора обстоятелства, запитване може да бъде отправено при неяснота относно тълкуването на приложимите разпоредби на правото на ЕС, относими към конкретния правен спор (арг. от чл. 629, ал. 3 ГПК). Преюдициалното запитване следва да има за предмет тълкуване на конкретна общностноправна норма в контекста на определена националноправна уредба и следва да се отнася до тълкуването или валидността на правото на ЕС, а не до тълкуването на националните правни норми или до фактически въпроси, повдигнати по главното производство - препоръка 2018 С 257/01. В случая искането до съда се основава именно на твърдяно от касационния жалбоподател неправилно тълкуване на националното законодателство от страна на административния орган и първоинстанционния съд, но не е налице основание Върховният административен съд да отправи искане за преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по въпроса: Дали компетентният орган по управление на водите, прилагайки националното законодателство и при условията на проведената процедура по ЗБР, може да не приложи принципа на предпазливостта относно въпрос,недоизяснен в процедурата по ЗБР (не се сочи кой е този въпрос). Законодателство на Република България е хармонизирано с разпоредбите на правото на Европейския съюз и разпоредбите на ЗВ и ЗБР са ясни и не будят никакво съмнение за правилното им приложение, поради което в случая не са налице предпоставките за отправяне на преюдициално запитване. По изложените съображения искането е неоснователно и следва да се остави без уважение. Касационната инстанция намира, че при постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които да доведат до отмяна на постановения съдебен акт. Административният съд е направил доказателствени изводи, които съответстват на доказателствата по делото. Вярно е отразеното в мотивите, че "Язовири" ЕООД гр. Несебър е приложило изискващите се по закон документи, а част от тях административният орган е събрал и служебно, след преценката на които, и анализа на възраженията на участниците в административното производство, е издадено процесното разрешително. След анализ на цялата информация, събрана по административната преписка органът е обосновал извод за основателност на заявеното искане. Неоснователно се твърди, че съдът не е обсъдил всички доводи на касатора. В мотивите си първоинстанционният съд е обсъдил всички релевантни за правилното разрешаване на възникналия спор доказателства и възражения и въз основа на това е обосновал правните си изводи. Решението не страда от порока необоснованост. Несъгласието на страната с мотивите на съда не е възведено от законодателя като касационно основание. Съдът е изложил подробни мотиви за отсъствието на поддържаното от касатора и пред настоящата инстанция нарушение на материалния закон. Съдът е проследил цялата процедура по издаване но исканото разрешително и след като е стигнал до извода, че същата е спазена и не са нарушени права на участнците в административното производство, е обосновал извод за законосъобразност на оспорвания акт. Правилно е посочено, че в Приложения 1 към разрешителното изрично са изложени всички условия, при които се предоставя правото на ползване на водния обект, вкл. и тези по чл. 67, ал. 2 ЗБР и Приложение 7 към раздел 4 на ПУРБ 2016-2021 г. Естествено че, след като към датата на издаване на административния акт не е определен екологичният потенциал на водоема, този фактор следва да бъде съобразен от издателя в по-късен момент, респ. отразен по съответния ред в документа (т.е. по реда на чл. 73 и сл. ЗВ). Но самото приложение са поставени достатъчно условия, гарантиращи изпълнение на задължението за опазване на доброто химическо и екологично състояние на водите на язовира. При всяка една промяна или сигнал административният орган може да отнеме или измени издаденото вече разрешително, но при изпълнение на всички законови изисквания от страна на заявителя не може да откаже издаването на исканото разрешително. С оглед изпълнението на поставените в нормативните актове изисквания административният съд е направил законосъобразен извод, че при издаването на разрешително за ползване на воден обект 02460071 от 12.08.2021 г. не са допуснати нарушения, обосноваващи неговата отмяна. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото Сдружение Балканка" със седалище гр. София следва да бъде осъдено да заплати на Министерство на околната среда и водите и на Язовири ЕООД понесените пред настоящата инстанция разноски. Съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на делото и на оказаната помощ в касационната инстанция възражението за прекомерност на претендираните разноски е неоснователно и не следва да бъде уважено. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение