Решение № 6811 от 31.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2357/2017 г.

Решение № 6811 от 31.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2357/2017 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано по касационна жалба на "С. Е." ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. "Н. Р." №..., ет. ..., ап. ..., представлявано от управителя А. А. А., подадена чрез адв. Г. Ж., срещу Решение № 14 от 3.01.2017 г., по адм. дело № 3662/2016 г. по описа на Административен съд - С.-град (АССГ), с което е отхвърлено оспорването на "С. Е." ЕООД, ЕИК *********, с адрес за кореспонденция: гр. С., ул. "Н. Р." №..., ет. ..., ап. ..., представлявано от А. А. А. - управител, срещу Ревизионен акт (РА) № Р-22002215005169-091-001 от 23.12.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. С., потвърден с Решение № 414 от 14.03.2016 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - гр. С. при ЦУ на НАП и дружеството е осъдено да заплати на Дирекция "ОДОП" - гр. С. при ЦУ на НАП сумата от 4 147 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани фактически изводи относно обстоятелството, че недвижимият имот е продаден заедно с подобренията върху него. Твърди, че продавачът "С. Е." ЕООД не е бил собственик на фотоволтаичните съоръжения, а собственикът им не е дал съгласие за прехвърлянето на собствеността върху тях, за цената договорена при сделката по нотариалния акт, поради което между ревизираното лице и купувача е сключена спогодба за уреждане на отношенията между страните по нотариалния акт. Освен това горепосоченото оборудване е преместваема вещ и не е част от недвижимия имот, което се установява и от заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза (СТЕ). Счита, че сделките не са целели отклонение от данъчно облагане. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което РА да бъде отменен. Ответникът - Директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. С. при ЦУ на НАП, чрез юрк. Николова, оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество - неоснователна, поради следното: Предмет на съдебен контрол пред АССГ е бил посоченият РА, с който на основание чл. 26, т. 7, във връзка с чл. 16, ал. 1 ЗКПО, финансовият резултат за 2012 г. на дружеството е увеличен със сумата 1 100 000 лв. Определен е данъчен финансов резултат - 1 266 763.31 лв. и полагащ се корпоративен данък в размер на 126 615 лв. и лихви за забава в размер на 35 101.87 лв. Ревизията е след Решение № 780 от 27.05.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. С. при ЦУ на НАП, с което е отменен РА № Р-22221014000761-091-001 от 10.02.2015 г. в оспорената част на установения резултат по ЗКПО за данъчен период 2012 г. и преписката е върната на органа по приходите с указания за извършване на нова ревизия на същия данъчен период. Фактите по делото са били безспорно установени. С нотариален акт № 8, том I, per. № 174, дело № 5 от 12.01.2012 г. "С. Е." ЕООД купува от "Т. С. П." ООД, ЕИК *********, поземлен имот с идентификатор 67057.40.174, с адрес с. С., община У., обл. Л., м. "Малкия рът", с площ 49 991 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за електроенергийно производство, стар идентификатор 67057.40.105, заедно с всички подобрения, съществуващи върху имота, изградени на основание Разрешение за строеж № 4/5.04.2011 г., издадено от главен архитект на община У.. Договорената сума е 250 000 лв. без ДДС. С нотариален акт № 30 от, том I, per. № 226, дело № 7 от 13.01.2012 г. "С. Е." ЕООД продава описания имот на "ДКВ П." ЕООД за сумата 1 500 000 лв. "С. Е." ЕООД издава на "ДКВ П." ЕООД фактура № 0... 01 от 16.01.2012 г. на стойност 1 500 000 лв., с която удостоверява продажбата на поземлен имот с идентификатор 67057.40.174, с адрес с. С., община У., обл. Л., м. "Малкия рът", с площ 49 991 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за електроенергийно производство, стар идентификатор 67057.40.105, заедно с всички подобрения, съществуващи върху имота. ДДС не е начислен с основание чл. 113, ал. 9 от ЗДДС, тъй като "С. Е." ЕООД е регистрирано по ЗДДС от 27.02.2012 г. По време на ревизията са представени банкови извлечения, от които е видно, че "ДКВ П." ЕООД е превело на "С. Е." ЕООД сумата 400 000 лв. с основание плащане по НА № 30 от 13.01.2012 г. На 28.12.2012 г. А. Д. М., в качеството на пълномощник на "С. Е." ЕООД и на "ДКВ П." ЕООД подава молба до нотариус А. З. Ц., per. № 565-РС-Л., в която представляваните дружества заявяват, че желаят да извършат поправка и изменение на НА за покупко-продажбата на недвижим имот № 30, том I, per. № 226, дело № 7 от 13.01.2012 г. С Определение № 1 от 28.12.2012 г., per. № 9232 от 28.12.2012 г. нотариусът отказва да извърши нотариално удостоверяване на поправка и изменение на нотариален акт за покупко- продажбата на недвижим имот № 30, том I, per. № 226, дело № 7 от 13.01.2012 г. между "С. Е." ЕООД и "ДКВ П." ЕООД. С нотариално заверен Договор за спогодба от 28.12.2012 г. "С. Е." ЕООД и "ДКВ П." ЕООД се съгласяват, че покупната цена, посочена в нотариален акт в размер на 1 500 000 лв., се разпределя между отделните вещи, както следва: 400 000 лв. за поземлен имот с идентификатор 67057.40.174 и с адрес на имота с. С., община У., обл. Л., м. "Малкия рът" с площ 49 991 кв. м. и 1 100 000 лв. за всички подобрения, съществуващи върху имота и изградени на основание Разрешение за строеж № 4 от 5.04.2011 г. На 29.12.2012 г. "С. Е." ЕООД издава кредитно известие № 0000000001 към фактура № 0000000001 от 16.01.2012 г. на стойност 1 100 000 лв., с предмет "Договор за спогодба от 28.12.2012 г. за промяна в цената на поземлен имот" с основание за неначисляване на ДДС - чл. 113, ал. 9 ЗДДС. С протокол за прихващане на взаимни вземания и задължения от 29.12.2012 г. е прихванато задължение на "ДКВ П." ЕООД в размер на 1 100 000 лв. по фактура № 0000000001 от 16.01.2012 г., срещу задължение на "С. Е." ЕООД в размер на 1 100 000 лв. по КИ № 0000000001 от 29.12.2012 г. Съгласно представените документи, към 31.12.2013 г. "ДКВ П." ЕООД притежава следните ДМА: 1. Поземлен имот с идентификатор 67057.40.174 с адрес: с. С., община У., област Л., м. "Малкия рът"с площ 49 991 кв. с балансова стойност 472 212 лв. и 2. Соларен парк с местонахождение с. С., община У., обл. Л., м. "Малкия рът" с балансова стойност на същия 880 585.12 лв. Дружеството е осчетоводило предоставени аванси и разходи за придобиване на дълготрайни материални активи по стопански начин общо в размер на 1 616 532.67 лв. В хода на ревизията е извършен анализ на дневниците за покупки и продажби и е установено, че приходите на "ДКВ П." ЕООД са формирани от производство на ел. енергия от възобновяеми източници - соларен парк и с получател "ЧЕЗ Е. Б." АД, съобразно сключен договор между посочените дружества на 7.03.2012 г. Пред първоинстанционният съд е назначена съдебно-техническа експертиза /СТЕ/. Вещото лице е дало заключение, че фотоволтаичната централа е съставена от елементи, които могат да се демонтират, без това да наруши по какъвто и да е начин целостта на имота. Заключението е прието без оспорване от страните. За да отхвърли жалбата на ревизираното лице срещу процесия РА, първоинстанционният съд е приел, че РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и без да са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон при издаването му. Съдът е обсъдил всички събрани доказателства и заключението на вещото лице по СТЕ и въз основа на тях е приел, че от представените доказателства не се установява твърдението на задълженото лице, че продавачът е притежавал само поземлен имот с идентификатор 67057.40.174 и не е притежавал собствеността върху изградените и вече съществуващи подобрения в имота. От представения нотариален акт е видно, че "ДКВ П." ЕООД придобива от "С. Е." ЕООД процесния недвижим имот със всички подобрения върху него. Освен това продавачът е предоставил на купувача оригинал на Разрешение за ползване по чл. 177, ал. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) за етап I от фотоволтаична централа, съгласно Разрешение за строеж № 4 от 5.04.2011 г. издадено от главния архитект на община У.. АССГ е приел, че освен поземления имот се прехвърлят и изградените върху него подобрения. Първоинстанционният съд е приел за обоснован изводът на ревизиращия орган, че корекцията на продажната цена на процесния имот е сделка, която цели отклонение от данъчното облагане. С издаването на кредитното известие по същество е направен опит да се намали договорената с нотариален акт цена, като по този начин се намали и самия финансов резултат на дружеството, поради което същото не следва да се взема предвид при определяне на финансовия резултат на дружеството. Решението е правилно. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция намира за неотносим към действителността на процесната продажба въпросът дали продавачът е бил собственик на продадените налични върху имота подобрения, построени съгласно цитираното разрешение за строеж, защото продажба от несобственик не е недействителна. Недоказано е твърдението, че получателят по фактурата не е получател по доставката на оборудването. Въпросното оборудване е създадено по Разрешение за строеж № 4/5.04.2011 г., издадено на първоначалния собственик на процесния недвижим имот "Т. С. парк " ООД, гр. С.. В нотариалния акт, с който това дружество продава имот на ревизираното лице подобренията върху имота са индивидуализирани като изградени по същото разрешение за строеж. По същия начин те са индивидуализирани в нотариалния акт от 13.01.2012 г., с който имотът е придобит от "ДКВ П." ЕООД. Не намира опора в доказателствата по делото фактически извод, че смисълът на израза "всички подобрения, съществуващи върху имота и изградени на основание на Разрешение за строеж № 4/5.04.2011 г." се отнася само до трайно прикрепени към недвижимия имот подобрения. Това е така, защото РЛ не е твърдяло дори каква част от изградените подобрения са трайно прикрепени и каква не и изобщо има ли такова деление на подобренията фактически. Вярно, че органите по приходите са поддържали, че "ДКВ П." ЕООД е придобило собствеността върху соларното съоръжение по пътя на приращението, но това твърдение е било евентуално след елиминиране на възможността собствеността да е придобита чрез прехвърлянето на самия обект - фотосоларен парк, чрез процесната продажба, отразена в нотариален акт. Това се вижда и от мотивите на отменящото първия РА Решение на ДД "ОДОП", съгласно които са дадени указания за изследване на собствеността на прехвърлителите на оборудването по двата нотариални акта. Отделно от това, на стр. 232 от делото на АС е представено Разрешение за ползване именно на "ДКВ П." ЕООД на фотоволтаична централа, Етап I, намираща се в процесния недвижим имот. В ревизионното производство събрани са доказателства, че дружеството получател по фактурата - "ДКВ П." ЕООД е осчетоводило предоставени аванси и разходи за придобиване на дълготрайни материални активи по стопански начин общо в размер на 1 616 532.67 лв., а приходите му са формирани от производство на ел. енергия от възобновяеми източници - соларен парк и с получател "ЧЕЗ Е. Б." АД, съобразно сключен договор между посочените дружества на 7.03.2012 г. От заключението на вещото лице по СТЕ се установява, че фотоволтаичното оборудване е преместваема вещ и не е част от недвижимия имот, но това обстоятелство не доказва, че оборудването не е част от предмета на сделката по нотариален акт № 30 от, том I, per. № 226, дело № 7 от 13.01.2012 г., а предмет на тази сделка е продажбата на недвижимия имот, ведно с всички подобрения, съществуващи върху имота и изградени на основание Разрешение за строеж № 4 от 5.04.2011 г., издадено от главния архитект на община У.. Процесната сума, с която е намалена данъчната основа по извършената доставка (кредитно известие № 0000000001 от 29.12.2012 г., с предмет "договор за спогодба от 28.12.2012 г. за промяна на цената на поземлен имот с идентификатор 67057.40.174, площ 49 991 кв. м., с адрес: с. С., общ. У., обл. Л., трайно предназначение на територията: Урбан", на стойност 1 100 000 лв.), е определена от страните във връзка с Договора за спогодба от 28.12.2012 г., като за цена на всички съществуващи подобрения върху имота, изградени на основание Разрешение за строеж № 4 от 5.04.2011 г. издадено от главния архитект на община У. е договорена в размер на 1 100 000 лв., а цената на недвижимия имот е договорена в размер на 400 000 лв. Първоинстанционният съд правилно е приел, че сумата от 1 100 000 лв., представлява отчетени счетоводни разходи в отклонение от данъчното облагане и правилно е счел, че е налице хипотезата на чл. 16, ал. 1 ЗКПО - когато една или повече сделки са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонения от данъчно облагане, данъчната основа се определя, без да се вземат под внимание тези сделки, някои техни условия или тяхната правна форма. Въз основа на изложеното финансовият резултат за 2012 г. на ревизираното лице правилно е преобразуван като е увеличен със сумата 1 100 000 лв., с която при липса на доказани фактически основания е била намалена данъчната основа на доставката от "С. Е." ЕООД към "ДКВ П." ЕООД и по този начин е реализирано отклонението от данъчното облагане. Предвид изложеното, оспореното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба и като валидно допустимо и правилно следва да остане в сила. При този изход на процеса на ответника по касационната жалба следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 4 147 лв., съобразно чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение