Решение № 14457 от 29.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1220/2019 г.

от 13 април 2018 г. Съдът е отменил отказа като необоснован и е изпратил преписката на Столична община за произнасяне, съобразно мотивите от съдебния акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Установено в хода на съдебното производство е, че при издаване на процесния отказ са допуснати съществени нарушения на чл. 35 и чл. 36 АПК. Административният орган не е изяснил фактите и обстоятелствата, в тази връзка не е събрал необходими и относими писмени доказателства, кореспондиращи с предмета на направеното искане. Тези съществени нарушения на процесуалните правила са довели до неправилно прилагане на материалния закон. Твърденията на касатора, че отчуждителното производство е приключено, поради което е неприложима нормата на § 9 ПР ЗУТ са недоказани. Не са приложени безспорни доказателства, в това отношение. Нещо повече - наведените доводи за доказване на извършено плащане да се извърши тълкуване и по този начин да се установи наличието му е неоснователно. Липсват доказателства, че на наследодателя на жалбоподателите, инициирали административното производство, е реално изплатено паричното обезщетение и че отчуждаването спрямо него е завършено. В производството не са налице и доказателства, в подкрепа на довода, че имотът е завзет до 30.10.1998 г. Актът за държавна собственост на процесния имот, представен по делото, има само констативен, но не и правопораждащ ефект. Не би могло да се приеме, в тази връзка, че е налице завършена процедура – приключило отчуждаване на имота и завземането му от отчуждителя. Този довод не следва да бъде изведен от обстоятелството дали мероприятието, за което е започнало отчуждаването, е било реализирано или не. Това не е предвидено като елемент от фактическия състав на нормата на § 9 ПР ЗУТ, за разлика от реституционните закони – Закона за възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти по Закона за планово изграждане на населените места, ЗТСУ, ЗС. Видно от доказателствата по делото кметът на общината не е сезиран с искане за възстановяване на собствеността по реда на този закон и образуваното пред административния орган производство не е реституционно. Съдът се е позовал на констатациите на вещото лице по допусната СТЕ, като е достигнал до извод, че е останал неизяснен и основният въпрос дали изобщо от Ц. Радулов са отчуждени притежаваните от него части от имотите, а не само сгради. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Този съд не се произнася по искането на ответника, направено с отговора по касационната жалба, за присъждане на разноски, тъй като доказателства в тази връзка не бяха представени.