Решение № 10599 от 13.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6043/2014 г.

Решение № 10599 от 13.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6043/2014 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Фортуна Комерс" ЕООД - гр. Габрово срещу решение № 106/17.03.2014 г., постановено по адм. дело № 937/2013 г. по описа на Великотърновския административен съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 071300683/1.07.2013 г, издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Велико Търново, потвърден с решение № 443/3.10.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП за допълнително определени задължения за ДДС в размер на 127 896,89 лв. и лихви - 17 854,26 лв., вследствие на непризнати вътреобщностни доставки (ВОД) за Република Чехия и непризнат данъчен кредит за данъчни периоди на 2011 г. В допълнение към касационната жалба по повод определение на ВАС, I отделение за без движение касационният жалбоподател е релевирал оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, за спазването на които съдът следи и служебно, както и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващи се в немотивираност на решението. Според касатора съдът е изложил лаконични мотиви и е възприел тезата на приходната администрация въпреки представените доказателства за предаване на стоките (амидекс) и тяхното заплащане. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП в депозиран по делото писмен отговор от юриск. Георгиева я оспорва, както и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 365 лв. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Първоинстанционният съд за да отхвърли жалбата относно непризнат ВОД за "Krevinamon" s. r. o. - Чехия през месец ноември 2011 г. е приел, че не е установено по безспорен начин доставянето на процесния амидекс до посочения чешки съконтрахент, поради което не е осъществена и ВОД по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗДДС и при недоказване на предпоставката по чл. 45, т. 2, б. "а" ЗДДС. Според съда въз основа на събраните в хода на административното производство доказателства, приходните органи са направили правилни изводи, тъй като са налице официални документи, фактите в които не са оборени от жалбоподателя - SCAC и писмо от "Пристанищен комплекс Русе", от които е направен извод, че процесните стоки не са доставени до Република Чехия и че те е следвало да се съхраняват на кораба и все още не са продадени. Съдът е счел, че тези официални документи са задължителни за него и преценявайки тяхното съдържание е приел, че с тях се установява липсата на транспортиране на стоките извън територията на България и в тази връзка е прието в обжалваното решение, че правилно и обосновано приходните органи са доначислили ДДС в размер на 112 592,10 лв. Относно отказаното право на данъчен кредит в размер на 15 305,79 лв. по фактура от месец декември 2011 г. от "Луксуриа" АД за доставка на 94480 кг. амидекс, първоинстационният съд отново е възприел констатациите на приходните, според които не е установена реалността на тази доставка с оглед събраните доказателства. Съдът е преценил представените от доставчика доказателства като такива, съдържащи несъответствия - в заповедта за експедиция е посочена по-късна дата от тази във фактурата, както и че в една от товарителниците не е посочен вида на товара, а в друга е посочено, че се превозва сиродекс, а не амидекс. Обжалваното решение е правилно постановено. Относно вътреобщностната доставка и доначисления във връзка с нея ДДС. Законодателят е дефинирал понятието ВОД в чл. 7, ал. 1 ЗДДС като доставка на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. От тази дефиниция могат да се изведат законовите кумулативно дадени предпоставки, за да се признае, че е осъществен ВОД - доставчикът и получателят да са регистрирани за целите на ДДС и стоката да е пристигнала при получателя. Когато по безспорен начин са установени тези предпоставки, то за доставчика възниква задължение да начисли ДДС с нулева ставка на основание чл. 53, ал. 1 ЗДДС. В разпоредбата на чл. 45 ППЗДДС са възприети две алтернативни предпоставки за установяване извършването на ВОД - транспортен документ или писмено потвърждение, че стоката е пристигнала при получателя в другата държава-членка. Смисълът, вложен в разпоредбата на чл. 45 ППЗДДС за изискване на транспортен документ, означава в него да са налице всички реквизити, с които да се доказва изпращането, респ. получаването на стоката амидекс (касае се за глюкозен сироп). Относно писменото потвърждение, съгласно изменението на чл. 45, т. 2, б. "а", предл. 2 ППЗДДС, считано от 1.01.2011 г. следва в него да се посочат дата и място на получаване, вид и количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките. Това изискване, включващо повече реквизити на писменото потвърждение е във връзка с доказване реалното осъществяване на ВОД. Съдът мотивирано е обсъдил и правилно е преценил, че предоставеното по делото писмо от получателя по ВОД не съдържа изискващите в чл. 45, т. 2, б. "а", предл. 2 ППЗДДС от 1.01.2011 г. реквизити, което е основание доставката да не се признае като вътреобщностна и въз основа на това да се доначисли ДДС, като не се приложи нулевата ставка по чл. 53, ал. 1 ЗДДС. Правилно съдът се е позовал на представените по делото официални документи - SCAC и от които не се установява, че процесната стока е достигнала до своя получател - "Krevinamon" s. r. o. - Чехия. При липсата и на безспорни данни процесната стока да е натоварена на баржа ЕХ 11 658 и експортирана от територията на България на 22.11.2011 г., не може да обоснове извод, че тази стока е превозвана от България до Чехия, респ. че е достигнала до получателя си - "Krevinamon" s. r. o. В този смисъл съдът не е допуснал нарушение, като се е позовал на данните в писмото на "Пристанищна администрация Русе". Върху касационният жалбоподател пада доказателствената тежест и той не е успял с категорични доказателства да установи напускането на стоката от територията на България и пристигането й при получателя - "Krevinamon" s. r. o. - Чехия. Както вече се посочи видно от обмена на информация чрез предоставения SCAC също не се установява по категоричен начин, че стоката е достигнала до нейния получател. Предвид изложеното правилно и обосновано първоинстанционния съд е направил своите изводи за недоказване на вътреобщностната доставка за Република Чехия, поради което правилно са потвърдени констатациите на ревизиращите органи за доначисляване на ДДС. Относно непризнато право на данъчен кредит. За законосъобразното приспадане на ДДС от получателя на доставката на стоки, е необходимо по категоричен начин да се установи предаването на стоката (амидекс) от доставчика на получателя, предвид разпоредбите на чл. 6, ал. 1 ЗДДС и чл. 14, ал. 1 от Директива 2006/112/ЕО, като последната не изисква прехвърляне правото на собственост, а само на правото на разпореждане, което означава, че не е необходимо непременно доставчикът да е собственик на прехвърлената материална вещ. Необходимо е при всички случаи да се докаже, че стоката е преминала в патримониума на получателя, вследствие предаването й от доставчика, а в процесния случай това не е сторено. Това предаване за родово определените стоки, каквато е и процесната се извършва съобразно правилата на чл. 24, ал. 2 ЗЗД, което в процесния случай не е установено. Наличието на фактура, издадена от доставчика в никакъв случай не може сама за себе си да бъде доказателство за извършено предаване на стоката. Нещо повече, въпреки поисканите обяснения от ревизиращите органи от управителя на "Фортуна Комерс" ЕООД за тази доставка, последният е заявил, че сделката е била преди две години и той не си спомня подробности за нея. При това положение не може да се упражни законосъобразно приспадане на ДДС като данъчен кредит, както е сторено от ревизираното дружество. Не са налице предпоставките за ползване на това материално право - чл. 6, ал. 1 във връзка с чл. 25, ал. 1, чл. 6, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 ЗДДС. Относно представените в ревизионното производство (в съдебното производство не са ангажирани доказателства) товарителници, правилно е прието от първоинстанционния съд, че в тях като изпращач не е посочен "Луксуриа" АД, а друго дружество - "Аргус", нито като получател е посочен касационния жалбоподател. С оглед гореизложеното обжалваното решение не страда от сочените от касатора пороци, тъй като е постановено при спазване изискванията на приложимия материален данъчен закон - ЗДДС, респ. ППЗДДС и на съдопроизводствените правила, като не се установи твърдяното оплакване в касационната жалба за немотивираност на решението. Предвид на това решението като правилно, следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Въпреки изхода на делото и направеното искане от приходната администрация за юрисконсултско възнаграждение, такова не се дължи за настоящата инстанция, тъй като такова е присъдено от първоинстанционния съд и то съгласно чл. 161, ал. 1 ДОПК е за цялото производство, а не за всяка съдебна инстанция поотделно, както е за адвокатските възнаграждения. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,