Решение № 441 от 10.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10677/2011 г.

Решение № 441 от 10.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10677/2011 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Лидия Николаева (Николаевна) Атанасова от гр. Русе, действаща чрез повереника си адв. Катя Димова, срещу решение № 10/06.07.2011 г. по административно дело № 200/2011 г. на Административен съд - Русе. Посочените пороци в първоначалната жалба и в допълнителната такава въвеждат касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Исканията са за отмяна на атакувания съдебен акт, уважаване на жалбата, подадена до първоинстанционния съд, и присъждане на направените по делото разноски. Аргументи в тяхна подкрепа са развити и в проведеното по делото съдебно заседание от касаторовия процесуален представител. Ответникът по касация - директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Русе, не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Атакуваното съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Проверяваният съдебен акт не страда и от пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Русе е решение № ПЕО-63/26.04.2011 г. на директора на РУСО (ТП на НОИ) - Русе, с които са отхвърлени жалбите на Лидия Атанасова против разпореждане № ОП-332-8436#15/15.02.2011 г. и разпореждане № ИП-332-307/11.03.2011 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - Русе. С разпореждането от 15.02.2011 г. е извършено преразглеждане на отпуснатата в България на жалбоподателката лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от 01.05.2010 г., при което е било установено, че за лицето е по-благоприятно да получава определената руска пенсия, тъй като същата е в размер на 4 049.68 рубли (202.04 лв.), по-висок от размера на получаваната до момента българска пенсия (139.42 лв.), определена въз основа на осигурителен стаж, придобит съгласно руското законодателство (лицето няма български осигурителен стаж), поради което е прекратена българската пенсия. С разпореждането от 11.03.2011 г. е наредено възстановяване на получените от Лидия Атанасова суми за пенсия за периода от 01.05.2010 г. до 28.02.2011 г. (т. е. след прекратяване на българската пенсия до фактическото спиране на изплащането й) в размер на 1 394.20 лв. главница, и в случай, че главницата не е погасена в срок, лихва в размер на 113.75 лв. Решението на Административен съд - Русе, с което жалбата до него не е уважена, е постановено при правилно прилагане на закона. В хода на съдебно-административното производство пред Русенския административен съд (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на процесните актове на администрацията и на обуславящите ги такива), са събрани и коментирани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна. На база на правилно установените факти съдът е направил обосновани изводи за отпадане на основанието за получаване на българската пенсия (чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО), и за законосъобразност на разпореденото връщане на платените суми от нея за периода 01.05.2010 г. - 28.02.2011 г. без лихва до изтичане на срока за доброволно изпълнение и със съответните лихви след това (чл. 114, ал. 2 от КСО). Решаващият съдебен състав убедително е опровергал тезата на жалбоподателката, че същата има право да получава едновременно и българската и руската пенсия, и че не дължи връщане на получените суми от българската пенсия, тъй като е добросъвестна и няма вина за получаването им. Прекратената българска пенсия е отпусната въз основа на стаж, придобит изцяло на територията на бившия СССР, зачетен от българските пенсионни органи при действието на отменената Спогодба между НРБ и СССР за социално обезпечаване. Подаденото при действието на Договора между Република България и Руската федерация за социална сигурност (в сила от 20.03.2010 г.) заявление на Атанасова на 09.04.2010 г. за отпускане на пенсия от руската страна съгласно руското законодателство, по силата на чл. 19, ал. 1 от договора, се счита за заявление, подадено и съгласно българското законодателство.