Решение № 444 от 15.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9218/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Министъра на икономиката и индустрията, подадена чрез процесуален представител старши юрисконсулт Г. Георгиев, против Решение 4281/28.06.2023 г., постановено по административно дело 10238/2022 г. по описа на Административен съд София град. С оспореното решение по жалба на М. Мавродинова е отменена като незаконосъобразна Заповед ЧР-П-97/18.10.2022 г. на Министъра на икономиката и индустрията, за прекратяване на служебното й правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което се иска неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се потвърди процесната заповед. На проведеното по делото открито съдебно заседание, касационният жалбоподател се представлява от старши юрисконсулт Г. Георгиев, който заявява, че поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, платено от ответната страна. Ответната страна, М. Мавродинова се представлява от адвокат Д. Хитова и адвокат М. Христова, които оспорват касационната жалба по съображения, развити в писмени бележки. Молят съдебното решение да бъде оставено в сила и претендират присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване пред Административен съд София град е заповед, с която е прекратено служебното правоотношение на държавния служител на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл поради съкращаване на заеманата от него длъжност държавен експерт в Отдел СТО и други международни икономически организации към Дирекция Външноикономическа политика на Министерството на икономиката и индустрията. Съдът е отменил заповедта, развивайки мотиви за несъответствието й с целта на закона, които се споделят от настоящата инстанция, тъй като са съобразени с установените факти и приложимия закон. След анализ на събраните по делото доказателства се установява, че длъжностните характеристики в частите относно функциите и задълженията, които се възлагат на служителите, заемащи длъжността държавен експерт и длъжността главен експерт почти изцяло съвпадат, а функциите и задълженията за длъжността държавен експерт и длъжността старши експерт съвпадат в значителна степен. За да се приеме, че длъжността заемана от Мавродинова е действително съкратена, следва да бъде установено, че функциите осъществявани от нея и преките задължения, които е изпълнявала вече не съществуват. По делото няма данни при извършеното съкращение тези дейности да са преразпределени и възложени на други от оставащите на работа държавни експерти и да са изменени в тази насока техните длъжностни характеристики. Запазването на системата от осъществявани функции и дейности от служителите в отдела, липсата на доказателства за преструктуриране и възлагане на изпълнението им на други служители налага извода, че заеманата от Мавродинова длъжност продължава да съществува и след извършеното съкращение. В действителност длъжността на държавния експерт има специфични функции за отдела и лицата, които я упражняват следва да притежават познания и експертни знания повече от тези на старши експерта и главния експерт, поради което е оправдано тези лица, които заемат длъжността да бъдат запазени в отдела. По делото е установено, че изключителните функции и компетенции, които следва да притежава държавния експерт, са налице при нея, видно от поставените й годишни оценки. Същественото в случая е, че посредством процесната заповед само привидно се е преследвала законова цел, която всъщност не е постигната. Целта на съкращението очевидно не е била посочената, а именно да се спази изискването на чл. 12 от Наредба за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията чрез достигане на 25 % броя на държавните експерти, тъй като в този случай е следвало да се намалят бройките в отдела от 4 на 2, а не на 3. Същевременно в другия отдел нормативно изискуемият процент дори е увеличен от 28,57 % на 37,5 %. В тази връзка съдът е счел, че докладът е привидно мотивиран с посочената законоустановена цел, която не е инициирана от новонастъпила законодателна промяна, поради което ако е искал органът е следвало да я е зачел, а не да я нарушава трайно през годините, при това без анализ на ситуацията в другите отдели. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че заповедта се явява незаконосъобразна на основанието по чл. 146, т. 5 АПК, тъй като административният орган не е съобразил принципа за съразмерност при упражненото от него правомощие. Действително, за органът по назначаване не е съществувало задължение да предложи на служителя друга подходяща работа, нито да извърши подбор, но това не го освобождава от задължението да упражни правомощието си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, както и да не засяга права в по-голяма степен от най-необходимото за целения резултат, както го задължават разпоредбите на чл. 6, ал. 1 и ал. 2 АПК. Съдебното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон и е обосновано, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на ответната страна следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в доказан размер от 1000 лева. Възражението на процесуалния представител на касатора относно размера на претендирано адвокатско възнаграждение е неоснователно, тъй като съответства на законоустановения минимум съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,