Решение № 5096 от 6.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14002/2011 г.

Решение № 5096 от 6.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14002/2011 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Светозара Йорданова Йорданова от гр. Русе против решение № 30 от 17.09.2011 г. по адм. дело № 367 по описа за 2011 г. на Административен съд - Русе в частта, с която е отхвърлено оспорването на решение № ПОВН-158/13.07.2011 г. на Директора на ТП на НОИ - Русе. Изложените съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до неправилно прилагане на материалноправната норма на чл. 53, ал. 4 от КСО - касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Русе, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за правилност и законосъобразност на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Русе е решение № ПОВН-158 от 13.07.2011 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. Русе, с което е изменено разпореждане № 96 от 25.02.2011 г., издадено от ръководителя на контрола по разходите на ДОО на основание чл. 114, ал. 1 и 3 от КСО, като Светозара Йорданова Йорданова от гр. Русе е задължена да възстанови недобросъвестно получени парични обезщетения за отглеждане на малко дете до 2-годишна възраст за времето от 2.06.2009 г. до 21.08.2009 г. с общ размер 640.54 лв. и лихви в размер на 199.78 лв. за периода 2.06.2009 г. - 21.08.2009 г. Решението на Административен съд - Русе, с което оспорването е отхвърлено като неоснователно, е постановено при правилно прилагане на материалноправната разпоредба на чл. 53, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване. Съдът законосъобразно е приел, че със записването и приемането на детето Никол в Дневна ясла "Радост", гр. Две могили, в съответствие с реда по раздел III от Наредба № 26 от 18.11.2008 г. за устройството и дейността на детските ясли и детските кухни и здравните изисквания към тях (обн., ДВ, бр. 103 от 2.12.2008 г.) то се счита за "настанено" в детското заведение по смисъла на чл. 53, ал. 4 от КСО, поради което майката няма право на паричното обезщетение по ал. 1. Неоснователни са касационните доводи за неправилно прилагане на чл. 53, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване (редакция - ДВ, бр. 89 от 2008 г.). Правото на месечно парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване възниква за майката (осиновителката) през времето на ползвания допълнителен платен отпуск за отглеждане на малко дете. Настаняването на детето в детско заведение е юридически факт от хипотезиса на чл. 53, ал. 4 от КСО, изключващ правото на обезщетение по ал. 1 за времето на това настаняване. Същият факт представлява основание, предвидено от чл. 46, ал. 7, т. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, за прекратяване на отпуска за отглеждането му. Не съответства на точния смисъл на законовата разпоредба предложеното от жалбоподателката тълкуване, съгласно което понятието "детска ясла" не може да бъде отнесено към понятието "детско заведение". Както детските градини, така и детските ясли, са заведения, създадени със закон и предназначени за отглеждане и съответно на възрастта обучение на деца от тримесечна до седемгодишна възраст. Поради това в понятието "детско заведение" (заведение за деца) се включват както образователните заведения за деца, създадени по реда на Закона за народната просвета (детските градини), така и детските ясли и детски кухни, създадени съгласно Закона за здравето. В разглеждания случай е установено, че паричното обезщетение за отглеждане на малко дете е било отпуснато по заявление - декларация от 17.04.2009 г. По т. 5 заявителката Йорданова е декларирала, че детето Никол, род. на 18.04.2008 г., не е настанено в детско заведение. Декларирала е също така, че й е известно, че в срок от 3 работни дни от настъпване на промяна в декларираните обстоятелства се задължава да подаде декларация за промяната. Ако не изпълни това задължение, извършва административно нарушение, за което носи административнонаказателна отговорност по чл. 349 от КСО и следва да възстанови неправомерно полученото обезщетение по нейна вина заедно с дължимата лихва съгласно чл. 114, ал. 1 от КСО. При записването на детето в детска ясла на 2.06.2009 г. майката не е изпълнила задължението да уведоми ТП на НОИ - Русе за настъпилата промяна в декларираното обстоятелство по т. 5 от заявление - декларацията. Декларирането на неверни правнорелевантни обстоятелства, както и затаяването им, е проява на недобросъвестност по смисъла на чл. 114, ал. 1 от КСО. Недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113. Оспореният административен акт е издаден при спазване на процесуалния и материалния закон и като е отхвърлил оспорването, Административен съд - Русе е постановил правилно и обосновано решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила в отхвърлителната му част. С оглед настъпилата законодателна промяна, обнародвана в ДВ, бр. 60 от 5.08.2011 г., по отношение евентуална недължимост на лихвите, Административен съд - Русе е изменил оспореното административно решение, като на основание § 21, ал. 1 във вр. с § 21, ал. 2, т. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на КСО, в сила от 5.08.2011 г., след "лихва в размер на 199,78 лв." е добавил "дължима в случай на непогасяване на задължението за главница в размер на 640,54 лв. в 6-месечен срок от влизане в сила на разпореждането". В тази част решението не е обжалвано и е влязло в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,