Решение № 10490 от 21.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4725/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационна жалба от Национална агенция за приходите (НАП) със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков” № 52, срещу решение № 11372 от 23.03.2026 г., постановено по адм. дело № 92 по описа за 2026 г. на Административен съд – София-град. Релевира оплакване за неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му и постановяване на друго, по съществото на спора, с което предявеният от „Хемус Турс“ЕООД против НАП иск с цена 1654.25 евро, представляващи претендирана законна лихва върху възстановена недължимо платена държавна такса по чл.30 ал.6 от Закона за хазарта, бъде изцяло отхвърлен, като неоснователен и недоказан. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство.Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнграждение на основание чл.78 ал.5 от ГПК. Ответникът – „Хемус Турс“ЕООД със седалище и адрес на управление гр. София, [улица][адрес], оспорва основателността на касационната жалба по съображения в писмен отговор, представен в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. Иска отхвърлянето й и оставянето в сила на обжалваното решение. Не претендира присъждане на разноски за настоящото производство. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. С обжалваното решение Национална агенция за приходите е осъдена да заплати на „Хемус турс“ ЕООД, ЕИК102817233, със седалище и адрес на управление гр. София, сумата в размер на 1654.25 евро, представляваща обезщетение за имуществени вреди в периода от 13.01.2023г. до 24.04.2023 г. от отмененото като незаконосъобразно Решение №000030 – 6800/26.07.2022 г. на изпълнителния директор на НАП. Производството по адм. дело №92/2026г. по описа на Административен съд – София-град е образувано по искова молба на „Хемус турс“ ЕООД, ЕИК102817233, със седалище и адрес на управление гр. София, с която е предявен иск срещу Националната агенция за приходите за присъждане на обезщетение в размер на 1 654.25 евро, за претърпени имуществени вреди, законната лихва за забава върху неоснователно държана от ответника сума в размер на 100 000 лева,представляваща държавна такса за издаване и поддържане на лиценз за игри с игрални автомати,съгласно чл.30 ал.6 от Закона за хазарта. Съдът е установил от фактическа страна, че с искане за прихващане и възстановяване вх. № 26 - Х – 79/04. 07. 2022 г. за връщане на недължимо платена държавна такса „Хемус турс“ ЕООД е направило искане да му се възстанови сумата от 100 000 лева, недължимо платена държавна такса по Закона за хазарта. С Решение № 000030 – 6800/26.07.2022 г. на изпълнителния директор на НАП е оставено без уважение искането за възстановяване на платена на 28.04.2021г. по сметка на НАП държавна такса по чл. 30, ал. 6 от ЗХ в размер на 100 000 лева. С Решение № 7861/20.12.2022 г. по адм. дело № 7555/2022 г. по описа на АССГ, влязло в сила на 13.01.2023 г., Решение № 000030 – 6800/26.07.2022 г. на изпълнителния директор на НАП е отменено като незаконосъобразно и преписката е върната за ново произнасяне в 7 – дневен срок със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. С Решение № 000030 – 2616/29.03.2023 г. на изпълнителния директор на НАП е уважено искането вх. № 26 - Х – 79/04. 07. 2022 г., подадено от „Хемус турс“ ЕООД за възстановяване на недължимо платена такса в размер на 100 000 лева. Таксата е възстановена на 25. 04. 2023 г. При така установената фактическа обстановка, съдът обосновано и правилно е преценил, че исковата претенция е допустима и основателна. Съдът е изложил обосновани и правилни мотиви за уважаване на исковата претенция, които настоящата инстанция споделя. Правилна е преценката, че ищецът се е справил с доказателствената тежест да установи кумулативното наличие на предпоставките по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за ангажиране на отговорността на НАП за имуществени вреди – отменен по надлежния ред индивидуален административен акт – Решение № 000030 – 6800/26.07.2022 г. на изпълнителния директор на НАП, заради издаването на който дружеството е претърпяло имуществена вреда под формата на пропусната полза, тъй като е било лишено от възможността да ползва собствените си средства в размер на 100000.00 лв., представляващи недължимо платена държавна такса за издаване на лиценз за игри с игрални автомати по чл. 30, ал. 6 ЗХ, която вреда е съизмерима със законната лихва по чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) върху възстановената от НАП със закъснение сума от 100000.00 лв. В съответствие със закона е изводът, че паричното задължение на ответника намира своето правно основание в осъществено от негов орган непозволено увреждане, поради което приложима е нормата на 84, ал. 3 ЗЗД. Обосновано е прието, че релевантен е претендираният исков период – от отмяната на – Решение № 000030 – 6800/26.07.2022 на изпълнителния директор на НАП с решение № 7861от 20.12.2022г., постановено по адм. дело № 7555 по описа за 2022 г. на Административен съд – София-град до датата на възстановяване на сумата от 100000.00 лева именно от 13.01.2023г. до 24.04.2023г. Съдът е изчислил лихвата по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, която е в размер на 1654.25 евро, ползвайки онлайн лихвения калкулатор на Интернет страницата на НАП и за този претендиран размер иска правилно е уважен. С оглед на изложеното, решението на АССГ следва да се остави в сила и на осн. чл. 221, ал.2, изр. второ АПК настоящата съдебна инстанция препраща към мотивите на обжалваното съдебно решение. Водим от изложеното Върховният административен съд