Решение № 5236 от 22.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1752/2010 г.

Решение № 5236 от 22.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1752/2010 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът Петър Попов от с. Козарско е обжалвал решението от 4.12.2009 г. постановено по адм. д. № 610/2009 г. на Пазарджишкия административен съд, V състав, с което е отхвърлено оспорването срещу заповед № № ДК -09-11/26.08.2009 г., издадена от началника на РДНСК гр. Пазарджик, с която е забранено ползването и достъпа на обект "кафе аперитив в частта от сградата за кафе еспресо с консумация на алкохол и закуски" /преустройство/, находящ се в УПИ I - ТУ, кв. 26 по плана на с. Козарско, община Брацигово като неоснователна. Наведени са оплаквания за отмяната му по смисъла на чл. 209, ал. 1, т 3 изр. 1 и 3 АПК. Ответникът РДНСК гр. Пазарджик не изразява не изразява становище. Представителят на Върховата административна прокуратура депозира мнение за правилност на решението. Върховният административен съд, второ отделение след като прецени наведените касационни основания във връзка с доказателствата по делото, прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но разгледана по същество е неоснователна. За да постанови този правен резултат, съдът е приел за законосъобразна заповедта, предмет на обжалване на посоченото за издаването й основание. 1.Съответни на доказателствата по делото са направените изводи за наличие на строеж, представляващ преустройство на кафе аперитив в част от сграда за кафе експресо, засягащ част от съществуващата сграда и дървена пристройка към нея т. е. целия преустроен обект, който се ползва по предназначение и не е въведен по съответния ред от компетентните органи в експлоатация. Съгласно разпоредбата на чл. 178, ал. 1 ЗУТ не се разрешава да се ползват строежи или части от тях, преди да са въведени в експлоатация. След отстраняване на причините, които са предизвикали забраната, и след заплащане на дължимите глоби и такси въвеждането в експлоатация се разрешава или удостоверява от органите по чл. 177 - чл. 178, ал. 7 ЗУТ. 2.Оплакването за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила от административния орган е неоснователно. Действително невръчването на акта е нарушение на тези правила, но в конкретният случай то не е съществено, защото не само констатациите в констативния акт са доказани и с други допустими доказателства, а затова, че касатора е реализирал правата си в производството пред първоинстанционния съд, където е направил своите възражения. Приемайки изводите за законосъобразност на оспорената заповед, съдът е постановил решението в съответствие с материалния закон. Събрани са и са обсъдени всички относими към делото факти и обстоятелства,, поради което същото е обосновано. То е постановено в отсъствие на отменителните основания посочени в разпоредбата на чл. 209, ал. 1, т 3 АПК и следва на основание чл. 221, ал. 2 изр. 1 АПК да се остави в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение