Решение № 5446 от 20.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1892/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на М. С. М., чрез адв.Расташки, срещу решение №1576 от 05.11.2025 г. по адм. дело №162/2025 г. по описа на Административен съд-Шумен. С доводи за неправилност и необоснованост на решението се претендира неговата отмяна ведно със законните последици. Ответникът заместник кмет на Община Върбица не взема становище по жалбата. Ответниците А. В. Х. и М. Б. Х., чрез адв.Владимирова, ангажират становище за неоснователност на касационната жалба и молят за оставяне в сила на обжалваното решение като обосновано и законосъобразно. Претендират разноски по приложен списък по чл.80 ГПК. Ответниците Г. С. М. и С. С. С., чрез адв. Димитрова, намират касационната жалба за основателна, а обжалваното решение за незаконосъобразно. Останалите ответници не вземат становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се потвърди обжалваното решение като постановено при правилно прилагане на материалния закон. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение е отменена като незаконосъобразно оспорената от А. В. Х. и М. Б. Х. заповед№745 / 07.03.2021 г. /погрешно вписана 2025г.в решението/ на зам.кмета на Община Върбица, с която по реда на §4, ал.1,т.2 от ПР на ЗКИР е одобрено изменение на кадастралния план на гр.Върбица в обхват ПИ 610, за който е отреден УПИ VII-610 и засегнат ПИ 607, кв.65 по плана на гр.Върбица, като от ПИ 610 се обособява нов ПИ 1167, за който е отреден УПИ VII-610, като границата към ПИ 607 се поставя в съответствие с действителните му граници, представляващи заснетите на място материализирани огради със съседни имоти, явяващи се приложена на място улична регулация, като се променят площите и на трите ПИ 1167 - 337кв.м, ПИ 610 - 290кв.м. и ПИ 607 - 398кв.в. Прието е, че заповедта е издадена от компетентния орган предвид надлежното оправомощаване на издателя на заповедта със заповед №2680/13.11.2023 г. на кмета на Община Върбица, но страда от тежки пороци, водещи до нейната незаконосъобразност – немотивираност по чл.59 АПК, неуведомяване на засегнатите собственици на съседния ПИ 607 - жалбоподателите А. В. Х. и М. Б. Х., чието възражение сочи на спор за собственост, и неизготвяне на Акт за непълноти и грешки ,съгласно изискването на § 4, ал. 5, т. 1 от ПЗР на Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. Така постановеното решение е обосновано и законосъобразно, постановено при изяснена фактическа обстановка. Неправилен е единствено изводът на първоинстанционния съд, че е допустано нарушение чрез неизготвяне на Акт за непълноти и грешки ,съгласно изискването на § 4, ал. 5, т. 1 от ПЗР на Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г., тъй като действащата правна уредба на ЗКИР игнорира приложението на визирания параграф от наредбата. При съпоставка между действащата норма на чл.54 ЗКИР и отменената такава на чл.53 ЗКИР /ДВ бр.49/13.06.2014г/,се налага изводът, възприет и от постоянната съдебна практика на ВАС, че нормата на ал.2,чл.54 ЗКИР не изисква съставяне на Акт за непълноти и грешки, но въвежда забрана за новото нанасяне в кадастъра на изменение при констатирана индиция за спор за собственост с възразилите на изменението засегнати собствецини на съседни имоти. В случая е безспорно установено от приетата по делото съдебно-техническа експертиза, че с нанасянето на нов ПИ 1167 в кадастралния план се „навлиза“ в ПИ 607, собствениците на който имот са жалбоподателите А. В. Х. и М. Б. Х., които изразяват несъгласие с изменението.Това е достатъчно основание за постановяване на отказ за изменението на кадастралния план по смисъла на ал.2,чл.54 ЗКИР. Следователно отпадането на изискването на изготвяне на Акт за непълноти и грешки в производството по изменение на кадастъра, след изм. на чл.51 – чл.54 от ЗКИР / ДВ,бр.49/2014г./ не игнорира „спора за собственост“ като основание за постановяване на отказ. Обосновани са изводите в обжалваното решение за допуснато нарушение на изискването за мотивираност по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Нещо повече - в обяснителната записка към проекта за изменение на кадастралния план, изменението е мотивирано с неприложена улична и дворищна регулация, за което няма доказателства. Освен това вещото лице сочи в заключението си, че новонанесените граници на новия ПИ 1167 в кадастралния план, вкл. с ПИ 607, не съответстват на действителната граница на място. В тази връзка се явява правилен и изводът на първоинстанционния съд, че не е налице основание за процесното изменение по някоя от хипотезите на чл.51, ал.1, т.1-3 ЗКИР. Предвид изложеното и тъй като не са налице основанията за отмяна на решението по чл. 209, т. 3 АПК, същото следва да бъде потвърдено изцяло. При извършен съдебен контрол за допустимост на решението по реда на чл.218, ал.2 АПК, настоящият състав установи, че първоинстанционният съд е постановил диспозитив, с който „изпраща преписката на кмета на Община Върбица за ново произнасяне по заявление за изменение на подробен устройствен план с вх. № 94-М-887/12.12.2024 г., подадено от М. С. М., при изпълнение на задължителните указания на съда по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на настоящото решение“. В тази част подложеното на касационен контрол решение е недопустимо и следва да се обезсили на основание чл.221,ал.3 АПК, тъй като е постановено извън предмета на делото - заповед№745 / 07.03.2021 г. на зам.кмета на Община Върбица, с която по реда на §4, ал.1,т.2 от ПР на ЗКИР е одобрено изменение на кадастралния план на гр.Върбица. Първоинстанционното производство е образувано по оспорване единствено на тази заповед, която не касае произнасяне на административния орган по искане за изменение на подробен устройствен план по заявление вх. № 94-М-887/12.12.2024 г., подадено от М. С. М.. Предвид установената от настоящия касационен състав грешка в изписване годината на издаване на оспорената пред първоинстанционния съд заповед, допусната както в мотивната ,така и в диспозитивната част на процесното решение /вписана е заповед№745 / 07.03.2025 г. вместо същата заповед, но от 2021г./, следва делото да бъде изпратено на Административен съд-Шумен за произнасяне по реда на чл.175 АПК с решение за поправка за тази очевидна фактическа грешка. С оглед изхода на делото и своевременно заявената претенция за присъждане на разноски от ответниците А. В. Х. и М. Б. Х., касаторът дължи реално направените в касационното производство разноски по приложените договори за правна защита и съдействие от 23.01.2026г. и представения списък по чл.80 ГПК. Видно от тях, договорените и реално заплатени суми за адв.възнаграждение от двамата ответници са в размер на по 1250лв / общо 2500лв/. В приложеният списък на разноските се претендира обща сума за проц.представителство на двамата ответници от 1278,23 евро, т.е. равностойността на 2500лв. Като взе предвид, че двамата ответници А. В. Х. и М. Б. Х. са представлявани от един адвокат, както в първоинстанционното производство като жалбоподатели, така и в настоящето производство като ответници с идентични права като съсобственици на ПИ 607, настоящият състав намира за основателно заявеното от проц.представител на касатора възражение за прекомерност. Тъй като касационното производство не е с фактическа и правна сложност и е приключило в едно съдебно заседание, дължимото адв.възнаграждение следва да бъде редуцирано до размер на 1600лв, като се присъди равностойността от 818 евро. Воден от горното Върховният административен съд, второ отделение