Решение № 6470 от 17.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1509/2010 г.

Решение № 6470 от 17.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1509/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Николай Урумов Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационен протест на Върховна административна прокуратура против Решение № 15955/22.12.2009 г. по адм. д. № 11305/2009 г. по описа на ВАС, III отделение, в частта, в която е отменен отказ за предоставяне на хуманитарен статут. Иска се отмяна на решението като неправилно, защото административният орган е обсъдил и трите хипотези на чл. 9 от ЗУБ. От справките по делото е видно, че обстановката в Ирак не сочи за безогледно насилие с въоръжен конфликт. Решението на СЕО дава право на преценка. Ответната страна - Държавна агенция за бежанците при МС, чрез юрк. Станкова изразява становище за основателност на касационния протест. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, I колегия, петчленен състав, след като взе предвид, че касационният протест е подаден в срока по чл. 211 от АПК, намира същият за допустим. Разгледан по същество е неоснователен по следните съображения: Производството е по образувано по жалбата на Мохамед Касем Мохамед Али, гр. Багдад, Ирак, против отказ на председателя на ДАБ за предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут. Първоинстанционният съд отхвърлил като неоснователна жалбата срещу отказа за статут на бежанец, но уважил жалбата срещу отказа за хуманитарен статут, като отменил същия и върнал в тази част административната преписка на административния орган за ново произнасяне. Решението е правилно, постановено при спазване на материалния закон. Правилен е изводът на съда, че по отношение на жалбоподателя се установяват предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут в съответствие с чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ и на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83 (ЕО) на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, понеже в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства като тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Според разпоредбата на § 1а от ДР на ЗУБ този закон въвежда разпоредбите на Директива 2004/83 (ЕО) на Съвета на Европейската общност, като в текста на чл. 15, б. "в" от последната са посочени като тежки посегателства: "тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице, поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт". Тази разпоредба е транспонирана в националното ни законодателство, а именно в чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. С решението от 17.02.2009 г. Съдът на Европейските общности по преюдициално запитване е дал тълкуване на разпоредбата на чл. 15, ал. 1, б. "в", във връзка с чл. 2, б. "д" от Директива 2004/83 (ЕО), а именно: 1) съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; 2) съществуването на такива заплахи може изключително да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. По делото са налице доказателства справки на зам.-министъра на външните работи, становище на посланик, че обстановката в Ирак, по-специално в региона гр. Багдад, откъдето идва молителя, може да се квалифицира като такава на вътрешен въоръжен конфликт по смисъла на международноправните норми. С оглед цитираното по-горе тълкуване на разпоредбата на чл. 15, ал. 1, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО неоснователно на молителя е отказано предоставяне на хуманитарен статут. Принципът на единно тълкуване на Общностното право налага на националните юрисдикции и власти на държавите-членки на Общността да прилагат постановените решения по преюдициални запитвания при аналогични случаи. Да прилага Общностното право, за националния съд означава да прилага правото на Общността, така както е тълкувано от Съда на Европейските общности. Поради това посоченото по-горе тълкуване е задължително и следва да се вземе предвид от административния орган при решаването на настоящия казус. Правилна е преценката на съда за незаконосъобразност на административния акт в тази част, като изложеното по-горе съвпада с аргументите, които се съдържат в мотивите на обжалвания съдебен акт. И пред настоящата съдебна инстанция касационният жалбоподател не е представил писмени доказателства в подкрепа на наведеното от него касационно основание, поради което решението следва да се остави в сила. С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I колегия петчленен състав