Решение № 13854 от 17.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11335/2015 г.

Решение № 13854 от 17.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11335/2015 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Георги Чолаков Производството по делото е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е искане на Миряна Стоянова Христова от гр. София за отмяна на основание чл. 239 от АПК на влязло в сила съдебно определение № 5492 от 14 май 2015 г., постановено по адм. дело № 5242/2015 г., по описа на тричленен състав на Върховния административен съд, седмо отделение, с което е оставено в сила определение № 1287 от 13 март 2015 г., постановено по адм. дело № 1160/2014 г., по описа на Административен съд София-град. В искането не се сочат конкретни основания по чл. 239 от АПК, а се твърдят нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. С допълнителна молба се прави искане за спиране на производството по делото и отправяне на запитване до Съда на Европейските общности по чл. 234 от Договора за функциониране на Европейските общности и чл. 629, ал. 3 от ГПК, във връзка с чл. 631, ал. 1 от ГПК и чл. 144 от АПК, относно тълкуването на основните принципи на правото на Европейския съюз, ангажирани в производството по адм. дело № 5242/2015 г., по описа на тричленен състав на Върховния административен съд, седмо отделение. Иска се определението да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд. Претендира присъждане на разноски за производството. Ответникът - Факултетният съвет на Университет за национално и световно стопанство (УНСС) - гр. София, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Лилия Бояджиева оспорва искането за отмяна като изразява становище за неговата неоснователност. По отношение на искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС предоставя на съда вземането на решението за неговата допустимост. Искането за отмяна е направено в сроковете по чл. 240 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането е неоснователно. В искането за отмяна не се сочи конкретно законово основание, а се визират касационни оплаквания. Поради това може да се направи извод, че е за отмяна на всички основания по чл. 239, т. 1, т. 2, т. 3, т. 4, т. 5 и т. 6, от АПК, но не се излагат никакви фактически твърдения, поради което молбата следва да бъде разгледана на всички предпоставки, визирани в разпоредбата, сочеща основанията за отмяна на влязло в сила съдебно решение, респ. определение. В искането за отмяна не се съдържат твърдения за осъществени от фактическа страна обстоятелства по посочените разпоредби, както и не се сочат данни за наличието на някоя от хипотезите, изброени в чл. 239 от АПК. Съгласно чл. 239, т. 1 от АПК, актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. В молбата не се сочат никакви обстоятелства или документи, които да имат значение за друг изход на делото. Съгласно чл. 239, т. 2 от АПК, актът подлежи на отмяна, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на чл. от състава на съда във връзка с решаването на делото. В процесната молба за отмяна такива доводи също не се съдържат. Съгласно чл. 239, т. 3 от АПК, актът подлежи на отмяна, когато актът е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. И в тази насока, очертана ясно от законодателя, не се съдържат доказателства към молбата за отмяна. Съгласно чл. 239, т. 4 от АПК, актът подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила съдебно решение, което противоречи на решението/определението, чието отмяна се иска. Липсват доказателства и в тази насока. Не са представени съдебни актове, въз основа, на които да може да изведе изводът за субективно тъждество межди дела, по които да са постановени такива между същите страни и на същото правно основание. В случая се сочат съдебни определения, с които е приключило съдебното производство по проверка законосъобразността на административен акт. За пълнота следва да се отбележи, че същите сочат липсата на правен интерес у молителката. Съгласно чл. 239, т. 5 от АПК съдебно решение/определение подлежи на отмяна, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможността да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. По принцип, за да е основателно искането за отмяна на това основание, следва да е допуснато от съда нарушаване на процесуални права на страната. Такова нарушение не е допуснато при постановяване на процесния съдебен акт. Съгласно чл. 239, т. 6 от АПК, влязъл в сила съдебен акт подлежи на отмяна при наличието на решение на Европейския съд за защита правата на човека и основните свободи. И в при съобразяване на тази хипотеза, по делото не е представено решение на ЕСПЧ, от което да се установява, че са нарушени права на молителката от държавата при прилагането на конвенцията за основните права и свободи на гражданите. Предвид изложеното, по всички изброени хипотези на чл. 239 от АПК, посочени като основание на отмяна на съдебен акт, не са изложени твърдения и фактически констатации за наличието им, както и не са представени доказателства по делото в тези насоки. От съдържанието на искането за отмяна се установява, че искателката излага касационни основания, а не търси защита за отмяна както извънреден способ за ревизия на цитираният от нея съдебен акт. Ето защо, искането за отмяна, на всички предвидени в закона основания, е неоснователно и като такова следва да се отхвърли. По отношение на искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС, настоящият петчленен състав счита, същото за неоснователно. Не е налице необходимост от отправяне на запитване във връзка с приложимостта и действието на общностните разпоредби. От разпоредбата на чл. 267 от ДФЕС, както и практиката на СЕС следва, че националният съд е длъжен да отправи преюдициално запитване винаги, когато е налице съмнение относно приложението на общностната разпоредба. В случая искателката не сочи коя разпоредба следва да бъде тълкувана, а моли за тълкуване на основните принципи на Европейския съюз, като не е налице конкретика, както и не сочи общностна разпоредба, която не е спазена от нашата държава членка на ЕС при разглеждане на спора по съдебен ред. Следователно такова запитване би било недопустимо от СЕС, поради което искането на искателката Миряна Христова за спиране на производството и отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейските общности следва да бъде оставено без уважение. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав, втора колегия