Решение № 614 от 20.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12678/2013 г.

Решение № 614 от 20.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12678/2013 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Петър Василев", със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. "Люлин", бл. 718, вх. В, ет. 5, ап. 83, подадена чрез управителя Петър Михайлов Василев, против решение № 1620/8.03.2013 г., постановено по адм. дело № 8811/2011 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на търговеца срещу Заповед № РД-09-228/12.09.2011 г., на кмета на Столична община, район "Слатина". Изложени са съображения за неправилност на оспорения съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което оспорената заповед бъде отменена. Ответникът - Кметът на Столична община, район "Слатина", чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представя списък на разноските. Ответникът "Сиси Нел" ЕООД, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждането на деловодни разноски, за които представя списък. Останалите ответници не вземат становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура е изразил становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като прецени събраните по делото писмени доказателства, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С оспореното решение Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на ЕТ "Петър Василев", гр. София, против Заповед № РД-09-228/12.09.2011 г. на Кмета на Столична община, район "Слатина", с която са класирани кандидатите, участвали в конкурса за организиране на ученическо столово хранене в 31 СУЧЕМ, като на първо място е класирана ответната страна "Сиси Нел" ЕООД", а на второ - жалбоподателят. За да постанови този резултат съдът е приел, че не са налице нарушения на процедурните правила при оценка и класиране на кандидатите. Съгласно чл. 53 от Наредбата за условията и реда за провеждане на търгове и конкурси, приета от Столичния общински съвет, оценяването и класирането на предложените от кандидатите оферти се извършва по критерии и методика, които се съдържат в конкурсната документация. Оценката е извършена в съответствие с утвърдената методика и съобразно заложените показатели. Крайният извод на съда е, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в установената от закона форма, като при издаването му са спазени административнопроизводствените правила и материалния закон. Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира, че при установените по делото релевантни факти, изводите на първоинстанционния съд са правилни. Правилно в обжалваното решение е прието, че конкурсната процедура е реализирана законосъобразно при спазване на изискванията на Наредбата за условията и реда за провеждане на търгове и конкурси. При спазване на правилата по чл. 236, ал. 2 от ГПК, съдът е обсъдил в мотивите доводите на страните и доказателствата, относими към предмета на спора. Проверил е наличието на условията по чл. 169 от АПК и е провел контрола за законосъобразност на акта, без да засяга въпроси от оперативната самостоятелност на органа. Правилно съдът е приел за несъществено нарушение на процедурата обстоятелството, че в конкурсната документация липсва наемната цена за училищните площи. Този пропуск не опорочава атакуваната заповед, доколкото наемът не е критерий за оценка на подадените оферти и с оглед факта, че е нормативно определен. При провеждането на конкурсите, наемната цена се определя на база 50% от наемната цена на жилище със същата полезна площ и показатели по реда на чл. 28, ал. 2 от Наредбата за цените при сделки с недвижими имоти на Столична община. Неоснователно е и твърдението за допуснато съществено нарушение, изразяващо се в това, че конкурсът не е проведен в срок до 30.06 на календарната година. Срокът по чл. 52, ал. 7 от НУРПТК е с инструктивен, а не с преклузивен характер и е приет, за да се осигури възможност да се подготвят съответните помещения - столове и бюфети за учебната година, като неспазването му по никакъв начин не се отразява на правата и задълженията на участниците в конкурса. От друга страна, не без значение е и фактът, че конкурсът за избор на изпълнител за организиране на ученическо хранене е стартирал, след съдебна процедура, с изпращането на доклад № 0700-711/28.09.2010 г. до кмета на Столична община. Настоящата инстанция счита за неоснователен и следващия довод на касатора относно наличието на разминаване в площите на отдаваните под наем помещения и визираните в акта за общинска собственост и назначената и приета в тази връзка експертиза. Правилен е изводът на АССГ, че не съществува правна норма, която да задължава административния орган, да включи в процедурата цялата площ, определена в АОС и да я отдаде под наем за ученическо столово хранене /УСХ/. Площите, които са предмет на отдаване за осъществяване на УСХ, се преценяват по целесъобразност от възложителя на конкурса. Неоснователни са възраженията в касационната жалба, че в конкурса е допуснато участие на кандидати, които не са спазили изискванията на утвърдената конкурсна документация. Не е налице твърдяното противоречие в оценъчните критерии и утвърдената предварително методика. Съгласно чл. 53 от Наредбата, оценяването и класирането на предложените от кандидатите оферти се извършва по критерии и методика, които се съдържат в конкурсната документация. От заключението на изготвената по делото основна и допълните съдебни експертизи е видно, че представените оферти и направеното класиране с Протокол № 2 са оценени правилно - точково, съобразно утвърдените критерии. От заключението на експертизите е видно също, че липсва противоречие между оценката и утвърдената методика и еднаквото прилагане на методиката, спрямо всички участници в конкурсната процедура. Неоснователен е доводът, че в офертата на спечелилия конкурса участник не са спазени изискванията на конкурсната документация, поради факта, че е предложил необосновано ниски цени за закуски - 20 стотинки, които са нереални. На първо място в конкурсната документация няма изискване за минимални цени на закуските. Как са калкулирани тези цени в случая е без значение, тъй като съгласно конкурсната документация за тях не се изисква калкулационна ведомост. Достатъчно е закуските да са съобразени с минималните изискванията за качество, заложени в конкурсната документация и сключения договор, и по-конкретно - в Наредба № 37/21.07.2009 г. за здравословното хранене на учениците на министерството на здравеопазването, Наредба № 9/16.09.2011 г. за специфичните изисквания към безопасността и качеството на храните, предлагани в детски заведения и училищата на МЗХ и в рецептурника за ученическо столово хранене. Нарушението на някое от изискванията, регламентирани в посочените по-горе актове, ще бъде нарушение на сключения договор и ще бъде основание за търсене на отговорност от страна на изпълнителя по договора. С оглед на доказателствата по делото и по изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице посочените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд София-град е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора в полза на Столична община район "Слатина", следва да бъде присъдено възнаграждение за юрисконсулт в размер на 150.00 лева, съгласно представения по делото списък с разноските по чл. 80 ГПК. В полза на ответника "Сиси Нел" ЕООД следва да бъде присъдена сумата от 1500 лева /хиляда и петстотин лева/ - платено адвокатско възнаграждение, съгласно приложени: договор за правна помощ от 5.09.2013 г. и списък на разноските, представен на 8.12.2014 г. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК Върховният административен съд, седмо отделение