Решение № 7000 от 17.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6618/2011 г.

Решение № 7000 от 17.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6618/2011 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "ОУИ" - Бургас против решение № 401/30.03.2011 г., постановено от Административния съд - гр. Бургас, по адм. дело № 1921/2010 г. С обжалваното решение, по жалбата на "Дияника" ЕООД е обявен за нищожен ревизионен акт (РА) № 2001000388/22.06.2010 г., издаден от инспектор по приходите в ТД на НАП - Бургас. В касационната жалба се поддържа неправилност на решението. Релевираните касационни основания са визираните в чл. 209, т. 3 от АПК - допуснати от съда нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Конкретните оплаквания на касатора се свеждат до следното: независимо от издадения за периода АПВ, след влизане в сила на чл. 129, ал. 3 от ДОПК ревизиите за същите тези периоди са допустими и се възлагат по общия ред, поради което неправилно съдът е приел, че ревизията е възложена от некомпетентен орган. Като е приел обратното, съдът е приложил неправилно материалния закон, поради което обжалваното решение следва да бъде отменено и да се постанови друго с което да се отхвърли жалбата срещу акта. Ответникът в касационното производство - "Дияника" ЕООД, чрез процесуалния си представител - адв. Сивов оспорва жалбата като неоснователна. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за основателност на жалбата. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима подадена от надлежна страна и при спазване на законоустановения срок. Разгледана по същество намира същата за неоснователна. С обжалваното решение съдът е прогласил нищожността на РА № 2001000388/22.06.2010 г., издаден от инспектор по приходите в ТД на НАП - Бургас и потвърден с решение № РД-10-257/11.08.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Бургас, при ЦУ на НАП. За да постанови този резултат съдът е приел, че обжалвания пред РА е нищожен. Процесната ревизия е била възложена със заповед за възлагане на ревизия № 900517/17.12.2009 г. издадена от началник отдел контрол при ТД на НАП - гр. Сливен на основание чл. 112 и чл. 113 ДОПК с обхват ДДС за периода на м. март 2007 г. По делото не е било спорно, че да същия период на ревизираното лице има издаден АПВ № 745/3.05.2007 г. с който е възстановен ДДС за проверявания период съгласно подадената справка декларация. При тази фактическа обстановка съдът е приел, че произнасянето от приходната администрация отново за същия данъчен период, но с друг резултат при признат с АПВ ДДС за възстановяване е могло да стане но по реда на чл. 133 и 134 ДОПК, което изисква провеждане на различна процедура по възлагане на ревизията, а не по реда по който е възложена процесната ревизия, поради което е прието че обжалвания РА е издаден от некомпетентен орган. Влезлият в сила АПВ за процесния период на м. март 2007 г. се ползва със стабилитет и с оглед сигурността в правния мир законодателят е дал възможност този стабилитет да бъде накърнен при строго определени в закона предпоставки. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. По делото не е имало спор по фактите, а спора касае единствено приложението на разпоредбата на чл. 129, ал. 3 ДОПК в редакцията й след изменението от 19.12.2007 г. Съгласно чл. 133 ДОПК установени данъчни задължения могат да се изменят само при наличие на изчерпателно изброените основания и по реда, предвиден в чл. 134 ДОПК. Издаденият за процесния период акт за прихващане или възстановяване се ползва със стабилитет и не може да бъде изменян или отменян освен при наличието на определени основания и при специална процедура. Това разрешение се налага, въпреки че в разпоредбата на чл. 133 ДОПК, изрично е вписано, че под установени данъчни задължения, следва да се считат само тези, установени с влязъл в сила ревизионен акт, за разлика от уредбата на сходните отношения при действието на чл. 115 и чл. 116 ДПК (отм.), в които са визирани данъчни задължения, установени с влязъл в сила данъчен акт, т. е. всеки данъчен акт по смисъла на чл. 26 ДПК (отм.). Като се вземе предвид естеството и правните последици на АПВ, се налага извода, че и при действието на ДОПК при извършване на ревизия следва да се съобразява влезлият в сила акт за прихващане или възстановяване отнасящ се за същия данъчен период, от който са възникнали права за адресата му, за да се спази принципа на стабилност на влезлите в сила административни актове, от които са възникнали и упражнени права. При наличие на такива актове, установените правоотношения - признати права на прихващане или възстановяване, вследствие на установени преди това задължения, могат да бъдат изменяни по специално предвидения за това ред, който в ДОПК е по Раздел II "Изменение на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски & quot;, т. е. при наличие на основанията по чл. 133 и при спазване на процедурата по чл. 134, ал. 1 ДОПК. В този случай, предвид разпоредбата на чл. 134, ал. 1 ДОПК единствено компетентен да възложи ревизия е териториалният директор. При положение, че заповедите за възлагане на ревизията и за определяне на компетентния орган да издаде РА са издадени от орган по приходите, който не притежава материалната компетентност за това, издаденият РА следва да се прогласи за нищожен, както правилно е приел първоинстанционният съд. Това, че в случая ревизията е възложена вече при действието на изменението на чл. 129, ал. 3 ДОПК, не налага различни правни изводи. Предвид изменението на чл. 129, ал. 3 ДОПК с ДВ, бр. 108/2007 г., в сила от 19.12.2007 г., при чието действие е издаден процесния РА, разпоредбата има следното съдържание: актът за прихващане или възстановяване се издава в 30-дневен срок от постъпване на искането в случаите, когато в същия срок не е възложена ревизия; независимо от извършването на прихващане или възстановяване, включително когато актът по изречение първо е обжалван, задълженията за данъка или задължителните осигурителни вноски подлежат на установяване чрез извършване на ревизия; ако актът е обжалван по съдебен ред, издаването на ревизионен акт е допустимо до влизане в сила на съдебното решение. Съгласно общите правила за действие на нормативните актове във времето, тази разпоредба действа занапред, доколкото с изрична правна норма не й е придадено обратно действие. С нормата е регламентиран по специален начин, различен от действащия преди изменението, въпросът относно стабилитета на влезлите в сила актове за прихващане или възстановяване, като е прието, че въпреки влизането им в сила, същите могат да бъдат изменяни или отменяни и без да е спазен специалния ред по чл. 133 - 134 ДОПК. Ако се приеме, че тази разпоредба се прилага и по отношение на АПВ, издадени преди влизането й в сила, означава да се преуреди с обратна сила статута на един административен акт, като от стабилен, респективно неотменим акт, същият се превърне в акт, който може да бъде изменян или отменян без наличие на специални основания и без спазване на определена процедура. Това би противоречало на основополагащия принцип за правната сигурност, поради което не може да бъде възприето. Именно поради това, за да се приеме, че разпоредбата на чл. 129, ал. 3 ДОПК, в редакцията й след изменението с ДВ, бр. 108/2007 г., ще се прилага и за АПВ, издадени преди това изменение, е следвало изрично да бъде предвидено обратно действие на нормата. В случая обаче липсва изричен текст, който да предвижда, че разпоредбата се прилага и за актове, издадени преди влизане в сила на изменението, които преди това са се ползвали със стабилитет, принципно присъщ за влезлите в сила индивидуални административни актове. Предвид изложеното, следва да се приеме, че за да е приложима разпоредбата на чл. 129, ал. 3 ДОПК в сега действащата й редакция, следва и АПВ да са издадени след 19.12.2007 г. Обратното разрешение би означавало да се приеме, че един и същ влязъл в сила административен акт, с който са признати права на данъчния субект, има различно правно действие в различни периоди от време, което е недопустимо, освен ако не е изрично регламентирано в закон. Като е достигнал до същия извод първоинстанционния съд е тълкувал и приложил закона правилно, поради което решението в обжалваната му част следва да се остави в сила. Воден от горните съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд,