Решение № 185 от 21.3.2024 г. на ВКС по г.д. № 20238002103887/2023 г.

Производството е по чл. 303, ал.1, т.5 от ГПК. Образувано е по молба за отмяна на К. К. Т. по чл. 303, ал.1, т.5 от ГПК срещу решение № 260656/23г., постановено по в.гр.д. 2198/19г. на СГС, ІV Д състав. Молителят твърди, че му е било нарушено правото на участие във въззивното производство и не е бил надлежно представляван пред въззивната инстанция, защото за първото съдебно заседание във въззивното производство бил призован чрез съпругата си и чрез адв. К., но съпругата му не са е задължила да му предаде призовката, нито адв. К. е бил упълномощен да го представлява пред втората инстанция. С въззивното решение е отхвърлен иска на молителя срещу ЧСИ Н. М., предявен на основание чл. 441 ГПК, вр.чл. 45 ЗЗД, вр.чл. 74, ал.1 ЗЧСИ, и е осъден молителя да плати на СГС сумата 600лв., представляваща невнесена част от възнаграждението за вещите лица по делото. С предходно определение по реда на чл. 307 от ГПК, ВКС вече е констатирал, че молбата за отмяна е допустима, тъй като е подадена в срок и съдържа изложение на основанието по чл. 303, ал.1, т.5 ГПК. Разгледана по същество обаче, молбата за отмяна е неоснователна по следните съображения. Въззивното производство е било образувано по жалба на молителя. За първото съдебно заседание, молителят е бил редовно призован на основание чл. 46 ГПК, както и на основание чл. 51 ГПК. Призовката до молителя е била получена от съпругата му със задължение да я предаде. Призовката е изготвена по образец съгласно Наредба №7/ 2008г. и съдържа изричен текст, че получилият се задължава да предаде призовката на адресата. Изпълнени са изискванията на чл. 46 ГПК. Съпругата на молителя е лице от домашните, което живее на адреса и е поело задължение да предаде призовката на адресата. При наличието на тези факти, законът урежда презумпция, че връчването е извършено на адресата съгласно чл. 46, ал.4 ГПК. Молителят има възможност да обори презумпцията единствено по реда на молба за възстановяване на срока. Този ред за защита изключва приложението на чл. 303 ГПК, защото чрез молба за отмяна страната се защитава, когато няма друг ред за защита. В производството по чл. 303 ГПК следва да се зачетат последиците на презумпцията за редовно връчване, доколкото не е оборена в производство по чл. 64 ГПК. Освен това молителят е бил редовно призован за първото съдебно заседание във въззивното производство и чрез адв К., тъй като преди приключване на въззивното производство, молителят е упълномощил адв. К. да го представлява по всички дела до приключването им пред всички съдебни инстанции. Това пълномощно е от 03.01.23г. и е на лист 425 от гр.д. 74626/17г. на СРС, 40състав, а въззивното производство е приключило с решението на 26.04.23г.. При това положение извършените от адв. К. действия без представителна власт, в случая- получаване на съобщение за насрочване на делото в открито заседание, са потвърдени. Потвърждаването е извършено преди приключване на делото и потвърждаването има обратно действие съгласно чл. 101, ал.2 ГПК. По изложените съображения молбата за отмяна следва да се остави без уважение, тъй като молителят не е бил лишен от право да участва във въззивната инстанция, нито е бил ненадлежно представляван. Искане за разноски не е направено от насрещните страни, поради което не са присъждат. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО