Решение № 76 от 24.04.2019 г. на ВКС по т. д. № 645/2019 г.

Решение № 76 от 24.04.2019 г. на ВКС по т. д. № 645/2019 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Боян Балевски Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК. Образувано е по молба на пълномощника на Г. Б. Д. ЕГН: [ЕГН] за отмяна по реда на чл. 303 и сл. от ГПК на решение по гр. д. № 23571/2016 г на Софийски районен съд, ГК, 33 с-в, постановено на 03.11.2017 г., с което молителят е осъден да заплати на Гаранционен фонд - София сумата от 1 211, 94 лева на основание чл. 288, ал. 12 КЗ (отм.), ведно със законната лихва от завеждане на ИМ и 850 лева - разноски. В молбата за отмяна се навеждат доводи за наличие на отменително основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК: молителят като ответник в исковото производство е лишен от възможност за участие чрез свой представител в процеса, с оглед нарушение на процесуалните правила за връчване на съдебни книжа и призоваването. Твърди се, че съдът неправилно е приел за връчени на молителите при условията на чл. 47, ал. 3 ГПК /ДВ, бр. 86/2017 г./ исковата молба и приложенията към нея на посочения от ищеца адрес и е назначил особен представител на основание чл. 47, ал. 6 ГПК /изм. в ДВ, бр. 86/2017 г./, без да е имал основание за това: адресът на ответника е бил посещаван в работно време, но не ясно, дали това е ставало в продължение на един месец и призовкарят не е предприел действия по връчването на лице, което е съгласно да получи съобщенията. Съдът е дал указания за залепване на уведомления по чл. 47, ал. 1 ГПК /ред. ДВ, бр. 86/2017 г./ и в последствие е предприел действия по чл. 47, ал. 6 /в посочената по-горе редакция/ ГПК по назначаване на особен представител на страната, без преди това да направи служебно справка за постоянния и настоящ адрес на ответника и неговата месторабота, съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 3 ГПК /ред. ДВ, бр. 86/2017 г./. Излагат се и доводи, че ответникът е следвало да бъде уведомен и по месторабота, след служебна проверка от страна на съда за последната. С оглед изложените оплаквания за допуснати нарушения в процедурата по призоваване и връчване на уведомления от съда, молителят е бил лишен от възможност за участие в делото и не е бил надлежно представляван в процеса. Ответникът по молбата за отмяна в писмен отговор изразява становище за нейната неоснователност. Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като прецени направените оплаквания и след проверка на данните по делото, констатира следното: Молбите за отмяна е допустима, подадена е в срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 от ГПК, доколкото не се спори, че молителят е узнал за постановеното решение едва при връчване на призовката от ЧСИ за доброволно изпълнение - 17.12.2018 г. Разгледана по същество молбата за отмяна е неоснователна. Видно от съдържанието на съответните съобщения и призовки по делото на СРС, при предприемане от страна на длъжностното лице по призоваването към СРС на действия по връчване на исковата молба с приложенията, постоянният и настоящ адрес на ответника, за който преди това е представена надлежна справка, е бил посещаван на: 14.05.2016 г., 30.05.2016 г., 09.07.2016 г. Съдът е дал указания за залепване на уведомления по чл. 47, ал. 1 ГПК /ред. ДВ, бр. 59/2007 г./, което е изпълнено при посещение на последната дата на адреса, и в последствие са предприети действия по чл. 47, ал. 6 /в посочената редакция/ ГПК по назначаване на особен представител на страната. С оглед така установените предприети действия по връчване на ИМ и приложенията на страната-молител в настоящото производство, следва извод за неоснователността на молбата за отмяна: Оплакването, че съдът е следвало да укаже на ищеца да представи справка за адресната регистрация на ответника, съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 3 ГПК /ред. ДВ, бр. 59/2007 г./ е неотносимо, доколкото преди да предприеме съответните действия, съдът е бил изпълнил това изискване / на стр. 33 от делото е налице справка от която е видно че постоянният и настоящ адрес е този, на който са изпращани съобщенията и призовките по същото дело/. Доводите, че молителят като страна по делото е следвало да бъде уведомен и по месторабота, след служебна проверка от страна на съда за последната, са неоснователни, доколкото в действащата към датите, на съответните действия, редакция на чл. 47, ал. 3 /ред. ДВ, бр. 59/2007 г./ ГПК такова задължение за съда не е било уредено. Същото се отнася и за задължението ответникът да бъде търсен на адреса в продължение на един месец - чл. 47, ал. 1 ГПК въвежда това изискване едва в по-късната редакция - ДВ, бр. 86/17 от 27.10.2017 г., която е неприложима за извършените преди нейното влизане в сила процесуални действия, каквито се явяват процесните. С оглед изложеното молбата за отмяна следва да се остави без уважение. Мотивиран от горното, съставът на второ отделение на Търговска колегия на Върховния касационен съд