Решение № 12992 от 2.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5997/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба, подадена от Х. В. И. в качеството му на ЕТ С. Х. И., чрез процесуален представител адв. М. Ножаров, срещу решение 666/10.04.2023 г., постановено по адм. дело 1861/2022 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение 61/3/3120845/3/01/04/02 с изх. 01-6500/8444 от 24.06.2022 г. за налагане на финансова корекция, издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие. В касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на оспорения съдебен акт като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в противоречие с приложимия материален закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага съображения, че съдът не е разгледал детайлно приетите по делото експертизи и стигнал до погрешен извод за неизпълнение над 50% на бизнес плана. Счита, че не е отчетено и обстоятелството, че в [населено място] след сключването на договора за подпомагане се е увеличил броя на къщите за гости, което допълнително е оказало негативно влияние върху изпълнението на заложените в плана показатели. Сочи, че Правилата за определяне на размер на подлежащата за възстановяване безвъзмездна финансова помощ спрямо процесния административен договор от 2014 г., са неприложими, тъй като същите нямат обратно действие. Счита, че е налице нарушение на принципите на административното право за предвидимост и последователност в действията на административните органи, тъй като в откритото през 2022 г. административно производство не са извършени каквито и да е проверки и липсват констатации, които да обосноват правната промяна, снабдена с властническа принуда. Иска се отмяна на оспорения съдебен акт и постановяване на нов по съществото на спора за уважаване на жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Претендира се присъждане на направените разноски по делото. Ответникът изпълнителният директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, като прецени доводите на страните и данните по делото, приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалбата на Х. В. И. в качеството му на ЕТ С. Х. И., против решение 61/3/3120845/3/01/04/02 с изх. 01-6500/8444 от 24.06.2022 г., издадено на основание чл. 20а, ал. 2 и чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП, чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба 29/11.08.2008 г. и чл. 70, ал. 1, т. 7 във вр. чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 и §4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ и решение по адм. дело 6402/2021 г. на ВАС, издадено от Изпълнителен директор на ДФ "Земеделие" РА, с което на основание чл. 3, ал 1 от Правилата за определяне размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП е наложена окончателна финансова корекция в размер на 122 774,85 лева. От фактическа страна е установено, че между ДФЗ и ЕТ С. Х. И. и МИГ Брезово Братя Даскалови е сключен договор 61/3/312/0845 от 16.10.2014 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от ПРСР 2007-2013 г., подкрепени от ЕЗФРСР, предмет на който е Къща за гости с механа преустройство, реконструкция, надстройка и пристройка на съществуваща сграда в УПИ V-788 Административна сграда НАРКООП в [населено място], община Брезово по проект " Развитие на интегриран селски туризъм, чрез изграждане на къща за гости в [населено място], общ. Бойчиновци. Одобрената субсидия била в размер на 122 774,85 лева, която била изплатена на 11.12.2015г. Разпоредено било извършването на проверка на място след плащане на 20.06.2019 г. за изпълнение на условията по договора. За резултатите от нея бил съставен контролен лист като било установено, че не са изпълнени договорни и нормативни задължения както следва: 1) неизпълнение на финансовите показатели на одобрения бизнес план за три пълни финансови години е констатирано средно аритметично изпълнение в размер на 14, 29 %, като при заложени годишни приходи 79 410, 98 лева за 2016 г., 178 875, 30 лева за 2017 г. и 194 608, 69 лева за 2018 г. са реализирани 20 703, 05 лева за 2016 г., 28 847, 31 лева за 2017 г. и 15 152, 62 лева за 2018 г.; 2) не е изпълнено залегналото в бизнес плана разкриване на шест работни места, като поддържаният брой на персонала в проверявания период, свързан с финансираната дейност, е между две и три заети лица годишно. Това е определено като неизпълнение на на т. 4. 17 и т. 4.25.3 от договора и чл. 16, ал. 2 от Наредба 29/11.08.2008 г. и т. 8.1 от договора, чл. 46, ал. 1 и 2 от Наредба 29/11.08.2008г. и т. 18 и т.30 от Правилата, когато реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени средно аритметично за всички проверявани пълни финансови години, са под 20% от предвидените приходи съгласно одобрения бизнес план, изчислени средноаритметично за същия период и това е продължило над една финансова година, ще следва санкция в размер на 100% от предоставената финансова помощ по договора, с определен размер на задължението 122 774, 85 лева. Производството по налагане на финансова корекция е било образувано след като с решение 2328 от 14.03.2022 г. по адм. дело 6402/2021 г. на ВАС е отменен акт за установяване на публично държавно вземане/АУПДВ/ 61/3/3120845/3/01/04/01 с изх. 01-6500/84444 от 02.10.2020 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с който по отношение на ЕТ е установено задължение в размер на 122774,85 лева. С писмо с изх. 01-6500/8444#12 от 19.05.2022 г. бенефициерът е уведомен, че на основание чл.73, ал.2 от ЗУСЕФСУ ДФЗ открива производство по налагане на финансова корекция, в хода на което ЕТ С. Х. И.е депозирал писмени възражения по всяка една от направените констатации. При така развилото се административно производство е последвало издаване на оспореното решение 61/3/3120845/3/01/04/02 с изх. 01-6500/8444 от 24.06.2022 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, в което е прието, че при извършена извънредна проверка на място на 20.06.2019г. и допълнителни административни проверки е установено изпълнение на бизнес плана средно аритметично за 3 пълни финансови години (2016 г., 2017 г. и 2018 г.) в размер на 14,29 % от заложените приходи, като конкретните стойности са потвърдени от назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза.Посочено е още, че в представения и одобрен с договора за подпомагане бизнес план е заложено разкриването на 6 работни места. Административният орган е изложил, че в конкретния случай за проверения период три пълни финансови години 2016, 2017 и 2018 г. е поддържан брой на персонала, свързан с финансираната дейност между 2 и 3 заети лица годишно, което представлява неизпълнение по-голямо от 50 %. С процесното решение изпълнителният директор на ДФЗ е приел, че е налице хипотезата по чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФИФ и на основание чл. 46, ал.1 и ал. 2, вр. с чл. 16, ал. 2 от Наредба 29/11.08.2008 г. за неизпълнение на т. 4.17 и т. 4.25.3 от договор 61/3/312/0845 от 16.10.2014 г. и т. 8.1 от договора и чл. 3, ал. 1 от Правилата е поискано възстановяване на цялата изплатената безвъзмездна финансова помощ, съгласно т. 30 от "Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013г. г. Съдът е приел за неоснователно възражението на жалбоподателя, че след изтичане на мониторинговия период по сключения между бенефициера и ДФЗ договор административният орган е лишен от правомощия за издаване на акт от категорията на процесния. Административния съд е счел, че не е изтекла предвидената в чл. 3, § 1 от Регламент 2988/95 четиригодишна давност, като е без значение дали мониторинговият период е изтекъл или не, защото административният орган винаги има правото, съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 3 ЗПЗП - и задължението, да извърши необходимите проверки за да установи точното изпълнение в рамките на периода на мониторинг на поетите по силата на договорите за БФП задължения от страна на ползвателите, и ако констатира нарушения - да наложи съответните финансови корекции За неоснователно е прието и възражението за нарушение на процесуалните правила от органа. Няма пречка констатациите от извършената проверка на място през 2019 г. и от извършените допълнителни административни проверки от ДФЗ РА, които констатации са били основание за образуване и провеждане на административното производство по издаването на отменения АУПДВ, да бъдат възприети и като основание за проведеното производство по реда на ЗУСЕСИФ. Съдът посочил, че е бил спазен задължителния ред по чл. 73, ал. 2 ЗЕСЕФСУ, изискващ преди издаване на решението управляващият орган да осигури възможност на засегнатия от административния акт да представи в разумен срок, който не може да бъде по-кратък от две седмици, своите писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция. Съдът е обосновал и материалната законосъобразност на издаденото решение за налагане на финансова корекция. Според мотивите на решението констатирано изпълнение на одобрения бизнес план е за три последователни пълни финансови години от 2016 г. до 2018 г. включително, средно аритметично с размер от 14,29% от заложените приходи. Така изчисленият краен процент спрямо приходите в бизнес плана е преценен като неизпълнение, което правилно е квалифицирано като нарушение на т. 4.17 и т. 4.25.3 от договор 61/3/312/0845 от 16.10.2014 г., задължаващи ползвателя да докаже икономическата жизнеспособност и устойчивост на инвестицията, съответно - да спазва одобрения проект за срок от пет години от сключване на договора. Според съда за така констатираното неизпълнение се следва финансовата корекция съобразно т. 30 от Приложение към Раздел I "Общи положения" от Правилата в размер на 100 % от предоставената финансова помощ по договора. Съдът е констатирал и че е налице и неизпълнение на заложените одобрения бизнес план параметри по отношение на средния брой наети лица по трудов договор за период от три пълни финансови години, което представлява нарушение на поетите ангажименти. Решаващият извод на съда е законосъобразност на финансовата корекция поради допуснати нарушения на описаните разпоредби от европейското и от националното законодателство и от договора. При това правилно и в съответствие с чл. 3, ал. 1 от Правилата бил определен размерът на окончателната финансова корекция за сумата от 122774.85 лева. като вземане, което е най- голямо по размер. С оглед на тези доводи съдът е отхвърлил оспорването на решението за налагане на финансова корекция. Обжалваното решение е правилно. Първоинстанционният съд е изяснил фактическата обстановка по спора, като е анализирал приетите писмени доказателства в тяхната съвкупност. Според чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от ПСРС, което представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1-9 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон. Съгласно ал. 9 на същата разпоредба, изпълнителният директор на Разплащателната агенция одобрява със заповед правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по ал. 6 и 7, като се отчитат степента, тежестта, продължителността и системността на допуснатото нарушение на приложимото право на Европейския съюз, българското законодателство и сключения административен договор. Поради това правилно административният орган е приложил Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките на ПРСР 2007-2013 г. /обн. ДВ бр. 69/30.08.2019 г./, в съответствие с които е определен размера на дължимата за възстановяване финансова помощ за всяко констатирано неизпълнение на договора, както и окончателния размер на наложената с атакувания акт финансова корекция. Следва да се посочи, че в т. 30 от приложението към раздел I "Общи положения" от Правилата изрично е предвидено, че когато реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени средно аритметично за всички проверявани пълни финансови години, са под 20% от предвидените приходи съгласно одобрения бизнес план, изчислени средноаритметично за същия период и това е продължило над една финансова година, се налага възстановяване на финансовата помощ в размер на 100 % от предоставената финансова помощ. Обосновано е определен размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ, при съобразяване на чл. 3, ал. 1 от Правилата, като административният орган не е кумулирал двете суми, а приел за окончателен по-големия размер на задължението. Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател, че бизнес планът му не следва да се оценява и че с него вече е доказал икономическата жизнеспособност на инвестицията. Според чл. 16, ал. 1, изр. първо от Наредбата, кандидатите представят бизнес план за разнообразяване на дейността по образец за период не по-малък от 5 години, а съгласно ал. 2 на същата норма бизнес планът за разнообразяване на дейността трябва да доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за период 5 години, а в случаите на строително-монтажни работи - за 10 години, водещи до реализиране на целите по чл. 2. Предвид посочената нормативна уредба и клаузите на т. 4.17 и т. 4.25.3 от договор 61/3/312/0845 от 16.10.2014 г., безспорно установено за касационния жалбоподател е задължението да спазва одобрения бизнес план в продължение на 5 години от сключването на договора за предоставяне на финансовата помощ. Доказаното по делото изпълнение на бизнес плана по отношение на застъпените в него приходни показатели, изчислено от експерта по назначената по делото ССЕ като средно аритметично за трите проверявани финансови години е в размер на 14,29 %, което е съвпада са определения от административния орган размер. При тези данни обосновано е налагането на финансова корекция, в съответствие с чл. 27, ал. 6 и ал. 9 от ЗПЗП, във вр. чл. 3, ал. 1 от Правилата, както и с т. 18 и т. 30 от приложението към раздел I на Правилата и по реда на чл. 73 от ЗУСЕСИФ. Освен това, с чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ /в приложимата редакция/ е предвидено, че финансова подкрепа със средства от ЕСИФ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция за неизпълнение на одобрени индикатори. Противно на твърденията на касатора, застъпените показатели за приходи за процесните три финансови години - 2016 г., 2017 г. и 2018 г., представляват индикатори по смисъла на цитираната разпоредба на ЗУСЕСИФ. Следва да се подчертае и че в представения към заявлението за подпомагане бизнес-план едноличният търговец сам е определил съответните приходи, посредством които да докаже жизнеспособност и устойчивост на инвестицията и постигате на планираните с чл. 2 от Наредба 29/11.08.2008 г. Стойностите на изпълнение на показателите/индикаторите, възприети от съда и подкрепени от експертизата, впрочем и неоспорени от страните, показват изпълнение на приходите под 20 % за проверявания тригодишен период, което обстоятелство безспорно съставлява неизпълнение на одобрените индикатори по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ. Констатациите на административния орган, обвързани с доказателствата по административната преписка, безспорно установяват, че допуснатото неизпълнение на договорни и нормативни задължения е във връзка с предоставената му по договора безвъзмездна финансова помощ по мярка, подкрепена от ЕЗФРСР. Трайно застъпено в практиката на Съда на Европейския съюз е схващането, че нарушение на правото на ЕС или на националното право, приложимо към подпомаганите от фондовете операции, представлява "нередност" ако има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза чрез отчитането на неоправдан разход в него, като няма изискване да се докаже наличието на точно финансово отражение. Всъщност е достатъчно да не може да се изключи възможността, както в конкретния случай, то да има отражение върху бюджета на съответния фонд /така в решение от 1.10.2020 г. по дело С-743/18, т. 66 и 67; решение от 06.12.2017 г. по дело С-408/16, т. 60 и 61, и др/. Дефиницията на нередност визира единствено нарушение на правото на Съюза Ето защо в случая непостигането на заявените приходи от дейността и разкриването на предвидения брой работни места представлява нередност, изразяваща се в нарушаване на поетите от бенефициера договорни и вменените му нормативни задължения. Съгласно чл. 46, ал. 1 от Наредба 29/2008 г., в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта, а съгласно ал. 2, РА определя размера на средствата, които трябва да бъдат възстановени от ползвателя на помощта, като взема предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението. Степента на неизпълнение по даден проект зависи от неговите последици за дейността като цяло. Продължителността на неизпълнението зависи от времето, през което траят последиците, или лихвата върху тях в изброените в разпоредбата конкретни случаи. Неоснователно касаторът твърди необоснованост на изводите на съда относно размера на наложената РФК, поради несъобразяване на приетите по делото експертизи. Дори да се приеме, че данните на ССЕ за средния брой наети лица по трудов договор не съответстват напълно на констатациите на административния орган, то това не променя правилността на изводите на съда относно наложения от административния орган размер на финансовата корекция. Действително вещото лице е приело, че общо за трите години (2016, 2017 и 2018) средногодишната заетост на персонала е 3,10, което представлява изпълнение от 51,66% по поетия ангажимент, същевременно обаче назначената по делото експертиза е установила изпълнение по отношение на застъпените в бизнес плана приходни показатели средно аритметично за трите проверявани финансови години в размер на 14,29 %, степен на изпълнение, която съответства на правилата, по които административния орган е определил процента на дължимото възстановяване. Констатираните две нарушения(относно броя на разкритите работни места и реализирането на заложените приходи), представляващи неизпълнение на нормативни и договорни задължения на бенефициера, касаят един и същ договор. След определяне на размера на финансовата корекция за всяко едно от тях, административният орган е спазил правилото за некумулиране и е определил корекцията в размера на най-голямата сума, определена за възстановяване, а именно 100% от изплатената субсидия, при реализирани приходи от подпомаганата дейност, изчислени средно аритметично за всички проверявани пълни финансови години под 20% от предвидените приходи съгласно одобрения бизнес план, изчислени средноаритметично за същия период и това е продължило над една финансова година. Неоснователни са и възраженията на касатора за противоречие на административния акт със ЗПЗП и Наредба 29/11.08.2009г. и за смесване на процедурите по ЗУСЕСИФ и ЗПЗП. Позоваването в административния акт на разпоредби на ЗУСЕСИФ не съставлява съществен порок, налагащ отмяната му само на това основание. Следва да се има предвид, че производството в случая е започнало по реда на ЗПЗП, във връзка с Наредба 29/2008 г., издадена на основание § 35, ал. 3 ПЗР ЗИДЗПЗП, съгласно нейния § 3 ПЗР. По аргумент от § 4, ал. 3 ДР ЗУСЕСИФ, последният закон в случая е неприложим, тъй като безвъзмездната финансова помощ по Програмата за развитие на селските райони се предоставя при условията и по реда на този закон /ЗУСЕСИФ/, доколкото друго не е предвидено в Закона за подпомагане на земеделските производители или в акт по неговото прилагане, а процедурата по налагане на финансова корекция по договора, по който е отпусната финансовата помощ, е уредена с горепосочената Наредба 29/2008 г., поради което и правилно административният акт е основан на чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от същата. В тази връзка, съдът е извършил проверка налице ли са условията по Наредба 29/2008 г. за връщане на вече изплатени суми. Правилно съдът е приел, че неизпълнението на поетите с договора за финансиране ангажименти на ползвателя, са довели до нарушение на разпоредбите на Наредба 29/2008 г. и договора за отпускане на финансова помощ, с оглед неизпълнението на заложените в бизнес плана му финансови параметри, което от своя страна води до извод за икономическа нежизнеспособност на инвестицията и непостигане на целите на чл. 2 от Наредбата. При произнасянето си с оспореното пред съда решение за налагане на финансова корекция, административният орган се е съобразил с данните, събрани в хода на извършените по отношения на дейността на търговеца проверки и не е било необходимо да извършва допълнителни действия в тази насока. Данните, свързани с степента на изпълнение на поетия ангажимент са установени по категоричен начин и не е била налице процесуална пречка за вземането им предвид при произнасяне след отмяна на акт за установяване на публично държавно вземане със същия предмет. Следва да се отбележи, че правото на участие и упражняване на правото на защита на ЕТ не е нарушено, тъй като е имал неограничена възможност за представяне на нови доказателства или оборване на вече събраните такива в хода на производството пред административния орган, а на последващ етап и пред съответната съдебна инстанция. Степента на изпълнение на договорените задължения е изследван от съда и установените от заключените на вещо лице несъответствията по отношение на ангажираността на работна сила при осъществяване на дейността, са отчетени в полза на жалбоподателя. Останалите възражения на касатора преповтарят направените пред първоинстанционния съд, които са били подробно и мотивирано обсъдени в това производство. Изводите на съда се споделят изцяло и от настоящата касационна инстанция. Предвид изложеното, правилен е изводът на административния съд за законосъобразността на оспореното пред него решение за налагане на финансова корекция. При липсата на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, постановеното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски следва да се определи като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,