Решение № 9117 от 2.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5231/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ЕТ И. С.-2014 против решение 408/26.03.2025 г., постановено по адм. д. 1256/2024 г. по описа на Административен съд София-област (АССО). Касаторът обжалва съдебното решение с доводи за неправилност, като постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска да бъде отменено. Подробни съображения в подкрепа на твърденията са изложени в касационната жалба и в открито заседание. Претендира разноски по представен списък. Ответникът - заместник изпълнителният директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) оспорва касационната жалба по съображения в писмена молба. Претендира разноски. В условия на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Пето отделение, намира, че касационната жалба като подадена от страна в производството, в срок е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение 408/26.03.2025 г., постановено по адм. д. 1256/2024 г. по описа на АССО в отхвърлена като неоснователна жалбата на ЕТ И. С.-2014 против Уведомително писмо изх. 02-230-2600/9059#18 от 09.03.2023 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за Кампания 2019 г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, в оспорените части. Оспореното уведомително писмо се явява второ по подаденото от ЕТ И. С.-2014 заявление за подпомагане за Кампания 2019 след като с решение 343 от 01.04.2022 г. постановено по адм. д. 813/2021 г. на АССО, потвърдено с решение на 939/27.01.2023 г. по адм. д. 4916/2022 на Върховния административен съд, Пето отделение, е отменено Уведомително писмо изх. 02-230-2600/9095 от 05.08.2021 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за Кампания 2019, в частта, с която е намалено финансовото подпомагане със сума в общ размер 10 264,40 лв. поради липса на мотиви относно материалноправните предпоставки за извършеното намаление и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, съобразно указанията. С процесното уведомително писмо частично е отказано финансиране по заявените от едноличния търговец схеми и мерки, както следва: Схема за единно плащане на площ (СЕПП) намаление в размер на 5 243,94 лв.; по Схема за преразпределително плащане (СПП) намаление в размер на 3 698,08 лв. и по Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда - зелени директни плащания (ЗДП) намаление в размер на 1 322,38 лв. Административния орган е обосновал извършените намаления на исканото финансово подпомагане по заявените схеми и мерки от едноличния търговец с установяванията за парцели 43236-420-14-23 и 43236-420-14-25, находящи се в землището на [населено място], вследствие на извършена проверка на място на 30.09.2019 г. От извършената проверка са установени опожарени площи, като за парцел 43236-420-14-23 с декларирана площ 1.64 ха увредената площ е 0.01 ха и е приета за наддекларирана, а за парцел 43236-420-14-25 с декларирана площ 17.94 ха увредената площ е 10.77 ха като същата е приета за наддекларирана. Административния орган е посочил като правни и фактически основания, че след извършване на проверка на място на 30.09.2019 г. е установена опожарена площ, която е временно неподходяща за подпомагане на основание чл. 43, ал. 3, т. 4, пред. второ от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) във вр. чл. 10, ал. 2, т. 3 от Наредба 2 от 26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ (Наредба 2 от 26.03.2018 г.). В съдебното производство е разпитан свидетеля Ю. М.. Според неговите показания Служба Противопожарна безопасност и защита на населението изпраща координати на локализирани пожари на съответните Областни дирекции Земеделие (ОДЗ). Впоследствие се съставя комисия, която измерва на място площта, съставя протокол и данните се изпращат към ДФЗ за възвеждане в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК), която автоматично сравнява въведените данни с вече наличните по заявени парцели за подпомагане през съответната кампания и извежда информация дали въведените данни са засегнали парцели на земеделските производители, които се идентифицират с УРН номер и съответната засегната площ. Свидетеля е посочил, че в конкретния случай системата е генерирала констативен протокол 6 от 30.09.2019 г. По делото е назначена и приета съдебно-техническа експертиза. В заключението си експертът посочва, че е парцелите 43236-420-14-23 и 43236-420-14-25 изцяло попадат в окончателния специализиран слой Площи, допустими за подпомагане за Кампания 19, със заявената в цялост площ от 1.64 ха за първия парцел, съответно 17.94 ха за втория. Вещото лице посочва, че 15.11.2019 г. във връзка с констативен протокол 6 от 30.09.2019 г. и съгласно Заповед 396764/14.11.2019 г. е извършена проверка на място за локализиране и измерване на опожарени земеделски парцели по сигнали в ОС Земеделие за област Плевен. При проверката е измерена обща опожарена площ в размер на 10.79 ха, попадащи върху парцел 43236-420-14-23 с 0.01 ха и парцел 43236-420-14-25 с 10.77 ха, описани като недопустима площ. След съпоставка на описаните имоти в констативния протокол 6_PL от 30.09.2019 г. и доклада за извършване проверка на място от 15.11.2019 г., вещото лице дава категоричен отговор за идентичност на имотите и че същите представляват опожарени площи, които се класифицират като временно неподходящи за подпомагане земеделски площи, съгласно заложеното в чл. 10, ал. 2, т. 3 от Наредба 2 от 26.03.2018 г. При тези фактически установявания административния съд е приел, че оспореното уведомително писмо е законосъобразен административен акт, поради което е отхвърлил жалбата на ЕТ И. С.-2014 като неоснователна и е присъдил разноски. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Атакуваното съдебно решение е постановено от законен състав след надлежно сезиране с процесуално допустима жалба против подлежащ на оспорване административен акт. Касационната жалба е подробна, но всички изложени в нея твърдения и съображения са обсъдени от решаващият съд в мотивите на обжалваното съдебно решение, което настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК изцяло споделя. Въз основа на приобщения доказателствен материал по делото първоинстанционният съд е достигнал до обосновани и законосъобразни изводи относно правилността на обжалваното пред него уведомително писмо, в отхвърлителната му част и липсата на основания за неговата отмяна. Съгласно чл. 11а, ал. 1, т. 1 от ЗПЗП Разплащателната агенция приема, проверява и взема решение по заявления за подпомагане, формуляри за кандидатстване, искания и заявки за плащане по схеми, мерки и интервенции за подпомагане на Общата селскостопанска политика и приема, проверява и взема решение по заявки за плащане по схеми, мерки и интервенции на Общата политика по рибарство. Вземането на решения по заявления за подпомагане се предхожда от етап по извършване на административни проверки чрез интегрираната информационна система, като се съпоставят данните от заявленията с данните в регистрите. Резултатите от извършените от ДФЗ административни проверки се отразяват в административния акт. Проверките, извършвани от административния орган, преди издаването на административния акт не са ограничени единствено до проверка дали заявените за подпомагане парцели за конкретната кампания са включени в окончателния слой Площи допустими за подпомагане , одобрен със заповед на министъра на земеделието, горите и храните. Разплащателната агенция извършва директни плащания по заявления за подпомагане след проверка на всички условия за допустимост на площите съгласно Наредба 2 от 26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ. В конкретния случай след извършване на административни проверки на заявлението за подпомагане на жалбоподателя преди издаването на оспореното уведомително писмо по отношение на част от площите на парцелите 43236-420-14-23 (0.01 ха от цялата заявена площ) и 43236-420-14-25 (10.77 ха от цялата заявена площ) за календарната 2019 г., се установява по категоричен начин, че представляват опожарени площи. Състоянието и размера на опожарени площи за посочените парцели са потвърдени от събраните доказателства в съдебното производство. Съгласно чл. 43, ал. 3, т. 4, пред. второ от ЗПЗП Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по схемите за директни плащания, когато кандидатът е заявил площи, които не отговарят на условията за допустимост за подпомагане, определени в Наредба 2 от 26.03.2018 г. Съгласно чл. 10, ал. 2, т. 3 от Наредба 2 от 26.03.2018 г. временно неподходящи за подпомагане са земеделските площи или части от тях, за които в календарната година се установи, че са опожарени. Следователно извършените намаления от страна ДФЗ по заявлението за подпомагане за Кампания 2019 са законосъобразно определени по основание и размер. Цитираната в касационната жалба съдебна практика е формирана по повод други съдебни спорове, респективно други факти, както и няма задължителен характер по смисъла на чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт. По изложените съображения и при условията на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение като действително, допустимо, правилно, обосновано и законосъобразно, постановен без допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, трябва да бъде оставено в сила. С оглед на изхода на спора искането за присъждане на разноски, направено от процесуалния представител на ответника, следва да бъде уважено, като ЕТ И. С.-2014 следва да заплати на Държавен фонд Земеделие разноски по делото в размер на 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ. По изложените съображения, Върховният административен съд, Пето отделение