Решение № 5989 от 18.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11811/2015 г.

Решение № 5989 от 18.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11811/2015 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на район "Източен", община Пловдив, чрез процесуалния му представител юрк. Милка Тодорова, срещу решение № 1661 от 28 август 2015 г., постановено по адм. д. № 2365/2014 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отменена заповед № ЗРИ-321/25 юли 2014 г. на кмета на район "Източен", община Пловдив. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. От ответника - В. М. Т., е постъпил писмен отговор, в който е изложеното становището му за неоснователност на подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Пловдив е образувано по жалба на В. М. Т. срещу заповед № ЗРИ-321/25 юли 2014 г. на кмета на район "Източен", община Пловдив, с която на основание чл. 225а, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е наредено премахването на незаконен строеж, представляващ "Двуетажна полумасивна постройка", находящ се в поземлен имот с идентификатор 56784.524.21 по кадастралната карта на гр. Пловдив, попадащ в УПИ V-928, кв. 28 по плана на кв. "Дружба" - гр. Пловдив. Съдът е приел, че подлежащия на премахване обект не е точно и ясно индивидуализиран с оспорената пред него заповед, поради което е отменил последната. Решението е правилно. Законосъобразен е изводът на административния съд, че е налице несъответствие между установените със съставения констативен акт от 02 април 2014 г. факти и тези, посочени в оспорената заповед. Това несъответствие касае местоположението на наредения за премахване незаконен строеж, доколкото са посочени различни урегулирани поземлени имоти, в който се намира строежа. Дори да се приеме, че посоченото в заповедта се дължи на фактическа грешка, то тази грешка не е отстранена по съответния ред и съдът не би могъл да се позове на нея. В тази връзка следва да се отбележи, че изложеното в касационната жалба относно местоположението на строежа и неговия вид не съответства на посоченото в оспорения пред административния съд административен акт. От това следва извод, че не само към момента на издаването на заповедта административният орган не е изяснил фактите по административната преписка, но те не са изяснени и към момента на подаване на касационната жалба. По делото не е било спорно, че незаконният строеж е разположен в посочения в заповедта поземлен имот с идентификатор 56784.524.21 по кадастралната карта на гр. Пловдив. Установено е също така, че в този поземлен имот има изградени няколко постройки, за които по делото има данни, че са незаконни. В оспорената заповед не е посочено конкретно коя именно постройка е наредена за премахване, което съдът правилно е приел за пречка за установяване на релевантните факти, а оттам - и за възможността за упражняване на контрол за законосъобразност върху административния акт. Позоваването в последния на окомерната скица, съставена от длъжностните лица, съставили констативен акт № 86/02 април 2014 г., не променя този извод. В тази връзка административният съд обосновано е приел, че при съпоставка на тази скица с кадастралната карта не може да се направи категоричен извод за това, кой е незаконния строеж, предмет на заповедта на кмета на район "Източен", община Пловдив. Този извод се подкрепя и от обстоятелството, че нито една от посочените в представената по делото извадка от кадастралната карта, касаеща поземлен имот с идентификатор 56784.524.21, сгради не съответства по квадратура на констатирания незаконен строеж. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба пороци на решението последното като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,