Решение № 8093 от 16.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1461/2010 г.

Решение № 8093 от 16.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1461/2010 г., I о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Демир Иванов Славов от гр. Варна, против Решение № 2070/03.12.2009 г., постановено по адм. дело № 678/2009 г. по описа на Административен съд - гр. Варна, с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт /РА/ № 0301524/10.09.2007 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствени правила, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата и представените писмени бележки от пълномощника адв. Ваня Колева се излагат съображения, че съдът неправилно е потвърдил РА, като не е зачел съставения нотариален акт № 72/2008 г. за поправка на нот. акт № 124/2007 г., в който е отразена действителната воля на страните по сделката за продажба на недвижимия имот. В акта за поправка са посочени действителните стойности на продадената хотелска сграда с прилежащия към нея терен - 325000 евро и на продадения отделно незастроен терен - 100000 евро. Целта на страните по сделката е да ползват допустимото по закон данъчно облекчение, като осъществената поправка на нотариалния акт води до постигане на уговорения преди това данъчен ефект. По съображения в посочения смисъл, касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалвания ревизионен акт. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. Варна при ЦУ на НАП, чрез пълномощника юрисконсулт Димова, оспорва жалбата. Поддържа, че съдът правилно е отхвърлил жалбата против РА, като е приел цената на имотите така, както е посочена в първоначалния нотариален акт и издадените данъчни фактури. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Излага съображения, че въпреки обвързващия характер на нотариалния акт за поправка на първоначалния нот. акт за продажба в гражданските отношения, за целите на данъчното облагане, този нот. акт е без правно значение, тъй като от счетоводна гледна точка същият не може да намери отражение както в счетоводството на продавача, така и в счетоводството на приобретателя на предприятието му на едноличен търговец. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата доводи и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на Административен съд - гр. Варна е отхвърлена жалбата на Демир Иванов Славов против РА № 0301524/10.09.2007 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Варна, в частта, потвърдена с Решение № 820/14.11.2007 г. на директора на дирекция "ОУИ", с която са установени задължения за ДДС за данъчен период м. 01/2007 г. в размер на 105940,79 лв. и е начислена лихва в размер на 8459,25 лв. С решението жалбоподателят е осъден да заплати на дирекцията юрисконсултско възнаграждение в размер на 2628 лв. За да постанови това решение съдът е приел, че с РА правилно е начислен ДДС в посочения размер на основание чл. 45, чл. 66, ал. 1 и чл. 81, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС за осъществена продажба на незастроен недвижим имот с площ от 3521 кв. м. по нот. акт № 124/30.01.2007 г. на нотариус с район на действие Балчишкия районен съд, за което е издадена данъчна фактура № 1/30.01.2007 г. на стойност 635644,75 лв. С този нот. акт, жалбоподателят в качеството си на ЕТ "Вадо - Демир Славов", е продал на "Фратели Серпенти" ООД недвижим имот с площ от 5121 кв. м., представляващ УПИ II в кв. 39 в с. Кранево, община Балчик, заедно с построените в него масивна триетажна сграда - хотел със застроена площ от 600 кв. м., помощна постройка със застроена площ от 42 кв. м., басейн с площ от 186 кв. м. за сумата 425000 евро, от които 100000 евро с включен ДДС са заплатени за сградите и басейна с прилежащ към тях терен с площ от 1600 кв. м. и 325000 евро - за останалата част от мястото с площ от 3521 кв. м. За продажбата са издадени данъчна фактура № 1575/01.12.2006 г. с данъчна основа 58000 и ДДС - 11600 лв. /неправилно съдът в мотивите е посочил сумата 116000 лв./, фактура № 1/30.01.2007 г. с данъчна основа 635644,75 лв. за продажба на дворното място с площ от 3521 кв. м. и фактура № 4/30.01.2007 г. с данъчна основа 149885,83 лв. /неправилно съдът е посочил в мотивите сумата 1049885,83 лв./ и определен ДДС в размер на 20997,17 лв., с предмет сграда, басейн и помощна постройка, с приспадната авансова вноска 58000 лв. При ревизията е прието, че доставката на частта от УПИ по фактура № 1/30.01.2007 г., която не представлява прилежащ терен към старите сгради представлява облагаема доставка, съгласно чл. 45, ал. 5, т. 1 ЗДДС и в съответствие с чл. 67, ал. 2 ЗДДС е определен размер на дължимия данък от 105940,79 лв. Съдът е възприел изводите на органите по приходите, като в тази връзка е изложил, че продажбата на старите сгради и прилежащия терен на цена 100000 евро, за което е издадена фактура № 4/30.01.2007 г., представлява освободена доставка, като доставчикът може да приложи чл. 45, ал. 7 ЗДДС и да избере доставката да бъде облагаема, което в случая е сторено. Поради това доставката е облагаема по избор и е начислен ДДС от доставчика. Продажбата на дворното място, което не представлява прилежащ терен към стари сгради, за която е издадена фактура № 1/30.01.2007 г., е облагаема доставка по чл. 45, ал. 5, т. 1 ЗДДС и затова правилно с РА е начислен ДДС. Съдът е обсъдил представения по делото нот. акт № 72/2008 г. за поправка на нот. акт № 124/2007 г., според който сумата в размер на 325000 евро следва да се счита платена за цена на триетажната сграда - хотел, пристройка и басейн, а сумата 100000 евро да се счита платена за част от терена с площ 3521 кв. м., като е приел, че същият не може да обуслови извод за недължимост на определеното с РА данъчно задължение. В тази връзка е посочил, че съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза извършената поправка не може да намира отражение в счетоводството на жалбоподателя, тъй като предприятието на ЕТ е прехвърлено по реда на чл. 15 ТЗ и не е налице действащо предприятие съгласно ЗСч.; поради това че извършената поправка не променя цената на имота, формираният финансов и данъчен резултат, който по принцип следва да намери отражение в придобиващото предприятие "Дина Транс" ООД, също не се променя. Като краен извод съдът е приел, че действителната воля на страните е тази обективирана в нот. акт № 72/2007 г. и съответства на приложените по делото фактури като основание и размер. Обжалваното решение е правилно. Същото е постановено при повторно разглеждане на делото от първата инстанция, след като с решение № 3196/10.03.2009 г., постановено по адм. дело № 12550/2008 г. по описа на Върховния административен съд, първо - А отделение, е отменено Решение № 1045/16.07.2008 г. по адм. дело № 2775/2007 г. на Административен съд - гр. Варна и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. От фактическа страна по делото е безспорно, че жалбоподателят Демир Иванов Славов, действащ като ЕТ "Вадо - Демир Славов", е продал на "Фратели - Серпенти" ООД притежавания от него по нот. акт № 55/2005 г., недвижим имот, представляващ дворно място с площ от 5121 кв. м., съставляващ УПИ, находящ се в с. Кранево, община Балчик, ведно с построените в него масивна триетажна сграда - хотел със застроена площ от 600 кв. м., помощна постройка със застроена площ от 42 кв. м., басейн с площ от 186 кв. м., за сумата от 425000 евро. За продажбата е съставен нот. акт № 124, том I, рег. № 413, дело № 86/2007 г. на нотариус с район на действие районен съд гр. Балчик, и според съдържанието на този нотариален акт, от общата цена 425000 евро, 100000 евро с включен ДДС представляват цената на продадените сгради и басейна, с прилежащ към тях терен с площ от 1600 кв. м., 325000 евро - цената на останалата част от мястото с площ от 3521 кв. м. Не се спори също, че са издадени фактури, в които предмета и цената са отразени така, както са посочени в нотариалния акт - фактура № 1/30.01.2007 г. с данъчна основа 635644,75 лв. с предмет продажба на дворното място с площ от 3521 кв. м. и фактура № 4/30.01.2007 г. с данъчна основа 149885,83 лв. и ДДС в размер на 20997,17 лв., с предмет сграда, басейн и помощна постройка, като от последната е приспаданата авансовата вноска в размер на 58000 лв. и ДДС - 11600 лв., платени по фактура № 1575/01.12.2006 г. Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 5, т. 1 ЗДДС, не представлява освободена доставка прехвърлянето на право на собственост върху урегулиран поземлен имот по смисъла на ЗУТ, с изключение на прилежащия терен към сгради, които не са нови, освен ако доставчикът не избере доставката да бъде облагаема съгласно чл. 45, ал. 7 ЗДДС. В конкретния случай сградите, находящи се в процесния имот, не са нови по смисъла на § 1, т. 5 ДР ЗДДС, поради което продажбата на прилежащия към тях терен, би била освободена доставка, ако самият доставчик не беше начислил ДДС в издадената фактура, с което е направил избор доставката да бъде облагаема, в съответствие в предоставената му от закона възможност. На същото правно основание - чл. 45, ал. 5, т. 1 ЗДДС, частта от недвижимия имот, представляващ урегулиран поземлен имот, която не представлява прилежащ терен по смисъла на § 1, т. 6 ДР ЗДДС, е облагаема. Пред настоящата инстанция не съществува спор относно правната квалификация на сделките и приложимите правни норми. Спорът по делото е свързан с действителната цена на продадените имоти и произтичащите от това последици за облагането по ЗДДС, като жалбоподателят, касатор в настоящото производство, поддържа, че цената е такава, каквато е посочена в нот. акт № 72, том IV, рег. № 1819, д. № 348 от 01.04.2008 г. за поправка на нот. акт № 124/2007 г. Извършената с този акт поправка е в смисъл, че сумата в размер на 325000 евро следва да се счита платена за цена на триетажната сграда - хотел, пристройка и басейн, а сумата 100000 евро да се счита платена за част от терена с площ 3521 кв. м. Настоящият състав намира, че съставеният акт за поправка не води до извод за недължимост на установеното с РА данъчно задължение, както е приел и първоинстанционният съд. Съвкупната преценка на всички обстоятелства по делото налагат извода, че този нотариален акт за поправка е съставен единствено с цел избягване на данъчно облагане чрез заобикаляне на закона. Поправката на нотариалния акт може да касае поправката на фактически грешки, каквито в случая не се твърди, че са налице, или отстраняване несъответствие с действителната воля на страните по сделката. Не може да се приеме, че действителната воля на страните по сделката е била такава, каквато е отразена в акта за поправка, тъй като липсват каквито и да било документи или данни, че към момента на изповядване на сделката по нот. акт № 124/2007 г. волята на страните е била от общата цена по сделката - 425000 евро, цената на сградите и прилежащия терен да е 325000 евро, а цената на останалата част от мястото - 100000 евро. Документите, които са съставени при сключване на сделката - фактури № 1 и № 4 от 30.01.2007 г. сочат на обратното, а именно, че действителната воля на страните е била такава, каквато е отразена в съставения нот. акт - цената на сградите и прилежащия към тях терен е в размер на 100000 евро, а на останалата част от мястото - 325000 евро. Наред с това, осъществените счетоводни записвания във връзка със сделката по нот. акт № 124/2007 г. съответстват на съдържанието на издадените фактури, според заключението на вещото лице по задача 1 от счетоводната експертиза, изслушана при новото разглеждане на делото. Доводите на касатора, че целта на страните по сделката е била да се ползва допустимото по закон данъчно облекчение, не могат да бъдат възприети като обуславящи действителната цена на сделката. Несъмнено в търговските отношение цената по сделката може да бъде договаряна свободно между страните, стига това да не противоречи на императивно ограничение, но тази свобода на договарянето не може да бъде използвана като основание за заобикаляне на данъчното облагане, каквато в действителност е целта на извършената поправка на нотариалния акт. По изложените съображения, изводите на първоинстанционния съд са обосновани и съответстват на приложимите правни норми. Обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора не се възлагат разноски за производството пред касационната инстанция. С първоинстанционното решение вече е присъдено юрисконсултско възнаграждение на приходната администрация, а съгласно чл. 161, ал. 1 ДОПК същата няма право на второ възнаграждение за касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение