Решение № 423 от 11.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8957/2018 г.

Решение № 423 от 11.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8957/2018 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главния секретар на Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) срещу решение № 3383/22.05.2018 г., постановено по адм. д. № 3752/2018 г. по описа на Административен съд-София-град (АССГ). Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Изрично навежда доводи за съответствие с материалното право на оспорената заповед и издаването й без да са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и целта на закона. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното решение и да бъде потвърдена оспорената заповед. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Ответникът Г. Стоев оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмено становище. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 3383/22.05.2018 г., постановено по адм. д. № 3752/2018 г. по описа на АССГ е отменена Заповед № РД 02-16-84/14.03.2018 г. на главния секретар на МРРБ, с която е прекратено служебното правоотношение на Г. Стоев на основание чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) поради получена най-ниска оценка на изпълнението на длъжността за 2017 г. Административният съд е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган и в предвидената писмена форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при оценяването на служителя. Първоинстанционният съд е установил и приел, че атестирането на Г. Стоев е извършено в нарушение на процедурата по атестирането, регламентирана в Наредба за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация (Наредбата), което от своя страна е довело до прекратяване на служебното правоотношение при липса на фактическо основание и в нарушение на материалния закон. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Фактическата обстановка е правилно установена от решаващият съд и последователно е описана в логически издържани мотиви, които изцяло се споделят от касационната инстанция и не е необходимо подробното им преповтаряне. Фактическите и правни изводи на решаващият съд са обосновани и са в съответствие със събраните по делото доказателства. Изрично следва да бъде посочено, че при съдът е компетентен да извърши проверка относно спазването на правилата за атестиране, които представляват гаранция за законосъобразност при определяне на годишната оценка. В този смисъл напълно обоснован е правния извод на административния съд, че при оценяването на Г. Стоев не е спазена предвидената в Наредбата процедура относно оценяването на служителя. Този извод не се променя от представеното в касационното производство писмено доказателство, което е прието и пред първата инстанция и съобразено при установяване на относимите към спора факти. От съществено значение за правилното решаване на спора по същество е констатираното от АССГ нарушение, изразяващо се в това, че оценката "Неприемливо изпълнение" е определена само въз основа на част от атестирания период доколкото при междинната среща на 11.07.2017 г. не са набелязани никакви конкретни мерки, които се налагат за подобряване изпълнението на задълженията на оценявания служител Г. Стоев. Обосновано АССГ е приел, че са допуснати нарушения при оценяването, които са съществени. При формиране на този извод решаващият съд се позовал на установените с писмени доказателства факти. Действително съдържанието на оценката и обективността й не са предмет на съдебен контрол, но в правомощията на съда е да осъществява такъв относно спазването на критериите при оценяването, регламентирани в Наредбата. В Наредбата са уредени задължителни правила за атестирането на държавните служители, чието стриктно съблюдаване е гаранция за обективността, безпристрастността и компетентността на извършваното оценяване. Неспазването на установените правила за оценяване на държавния служител в конкретния случай правилно е определено от АССГ като водещо до незаконосъобразност на оспорената заповед за прекратяване на служебното правоотношение на Г. Стоев поради това, че не е установено по категоричен начин наличието на посоченото в нея основание "получена най-ниска годишна оценка за изпълнение на длъжността". Предвид изложеното решението като правилно, обосновано и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред настоящата инстанция Г. Стоев е направил разноски в размер на 600 лв., които претендира, поради което с оглед изхода на спора и липсата на възражение за прекомерност, следва да бъдат присъдени в тежест на МРРБ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение