Решение № 6407 от 10.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13592/2010 г.

Решение № 6407 от 10.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13592/2010 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Румяна Илиева Кръстева от гр. Хасково срещу решение № 337 от 21.09.2010 г. по адм. д. № 395/2010 г. по описа на Административен съд - гр. Хасково. Релевирани са оплаквания са нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответникът Директор на РУ "Социално осигуряване" гр. Хасково не е взел отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 337 от 21.09.2010 г. по адм. д. № 395/2010 г., Административен съд - гр. Хасково е отхвърлил жалбата на Румяна Илиева Кръстева от гр. Хасково срещу Решение № Ж-68-1 от 9.06.2010 г. на Директора на РУ "Социално осигуряване" гр. Хасково и потвърденото с него Разпореждане № 133 от 28.04.2010 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при РУ "Социално осигуряване" гр. Хасково. Така постановеният съдебен акт не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът е разяснил делото, обсъдил е доказателствата в тяхната съвкупност, както и доводите на страните. На жалбоподателя не е било отказано допускане на доказателства, които са допустими и релевантни за спорните правоотношения. Неоснователни са възраженията на касатора, които са в смисъл, че по време на производството пред органите на РУ "Социално осигуряване" гр. Хасково са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В разпоредбите на чл. 114 КСО се съдържа специален ред за възстановяване на неоснователно получени суми. Според третата алинея на същия текст длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното поделение на Националния осигурителен институт, или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението, издава разпореждане. Съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "д" КСО това разпореждане подлежи на обжалване пред ръководителя на териториалното поделение на НОИ, който се произнася с мотивирано решение. - ал. 3. Това решение подлежи на обжалване пред административния съд. Тази процедура, предвидена в КСО, в случая е била спазена. Касае до недобросъвестно получени суми за осигурителни плащания. Това е така, тъй като настанявайки детето си в детско заведение и недекларирайки това ново обстоятелство пред органите на НОИ, за което е подписала декларация от 12.09.2008 г., която е в смисъл, че в срок от седем дни от промяната на декларираните обстоятелства се задължава да подаде декларация за промяната, Кръстева е действала недобросъвестно. При недобросъвестно получени суми не се прибягва до реда на чл. 110 от КСО. Това е така, защото при тази хипотеза законодателят е предвидил специален облекчен ред за събиране на вземанията, който ред не изисква съставянето на ревизионен акт за начет. Разпоредбите на АПК се прилагат субсидиарно за производствата по Кодекса за социално осигуряване, т. е. когато този кодекс не предвижда самостоятелна процедура, както е в конкретния случай. По първоначалното дело е безспорно установено, че на Румяна Илиева Кръстева от гр. Хасково е било разрешено ползването на отпуск за отглеждане на малко дете до 2-годишна възраст, на основание чл. 164, ал. 1 от Кодекса на труда. През периода 12.09.2009 г. до 10.12.2009 г. лицето е получавало обезщетение по чл. 53, ал. 1 КСО независимо, че детето е било настанено в ОДЗ № 16 "Славейче" гр. Хасково на 14.09.2009 г. Последното обстоятелство се установява от заявлението на Кръстева от 10.02.2009 г. до директора за цитираното ОДЗ, от книгата за новопостъпилите деца, от ведомостите за заплащане на таксите, а също така и от Констативен протокол вх. № 136 от 15.07.2010 г., подписан от Директора на ОДЗ № 16 гр. Хасково и от финансовия ревизор при РУ "Социално осигуряване" гр. Хасково. През процесния период е била в сила редакцията на чл. 53, ал. 4 КСО обн. ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г. Съгласно цитираната парично обезщетение по ал. 1, 2 и 3 от същия текст не се изплаща при настаняване на детето в детско заведение. Несъмнено ОДЗ № 16 в гр. Хасково е "детско заведение" по смисъла на чл. 53, ал. 4 КСО, както и посещавайки го детето се счита за настанено. В разпоредбата на чл. 53, ал. 4 КСО, ред. обн. ДВ, бр. 100 от 2010 г. законодателят е уточнил волята си като е посочил "...настаняване на детето в детски заведения, включително и детски ясли...". Нормата на чл. 53, ал. 4 КСО, която е била в сила през процесния период, правилно е била тълкувана във връзка с чл. 27, ал. 4 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета. Не е било необходимо за бъде допускан разпит на длъжностите лица от НОИ участвали в административното производство, както и назначаването на икономическа експертиза. Не е необходимо и допускането на народни представители, участвали в изготвянето на законопроекта на спорния законов текст. Това е така, защото въпроса по тълкуването и прилагането на закона е изцяло правен. Приемайки, че детето Димана Дамянова Дамянова е била настанена в ОДЗ № 16 "Славейче" гр. Хасково и че Кръстева не е имала през процесния период право на обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53, ал. 1 КСО, първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон. По изложените в настоящите мотиви съображения касационната жалба се възприема като неоснователна, а обжалваното решение се оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,