Решение № 1940 от 15.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8524/2016 г.

ВАСII отделение15.02.2017 г.докладчик Емилия Кабурова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1077/03.06.2016 г. постановено по адм. дело № 724/2016 г. на Административен съд - Б., трети състав. ОСЪЖДА Митнически пункт "П. Б. център" да заплати на "Л. Н. Б." АД юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, в размер на 200 (двеста) лева. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 1940 от 15.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8524/2016 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на митнически пункт (МП) "П. Б. център", чрез юрк. Керенска-Гелова, като процесуален представител, срещу решение № 1077/03.06.2016 г. по адм. дело № 724/2016 г. на Административен съд - Б. И. се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Прави се искане за неговата отмяна и за постановяване на друго, с което да се потвърди оспорения административен акт. Касационният жалбоподател претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Л. Н. Б." АД, гр. Б., редовно призовано, не се представлява. От пълномощника му - юрисконсулт Иванова, е постъпил писмен отговор, с който оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение е отменено като незаконосъобразно решение № 5770/24.09.2012 г. на началника на МП "П. Б. център", към М.-Б. О. в първоинстанционното производство административен акт е издаден във връзка с ЕАД МРН12BG001007Н0000792/20120111 след извършването на повторна проверка на "Л. Н. Б." АД и с него административният орган е разпоредил промяна в тарифното класиране в кл. 33, първо и второ подразделение за стоката, допусната за свободно обращение и крайно потребление след осъществен лабораторен анализ - код ТАРИК 2707 99 99; определил е размера на възникналото митническо задължение и дължимите държавни вземания; както и дължимите суми за доплащане: мито в размер на 98 410,11 лева и допълнителен ДДС в размер на 19 698,03 лева. За да извърши претарифиране на стоката, органът се е позовал на заключението на митническа лабораторна експертиза (МЛЕ), с което при анализа на взети проби от продукта е установено, че същият е със смесен въглеводороден състав с преобладаващо тегловно съотношение на ароматните съставки спрямо неароматните. Направен е извод, че внесената стока не се класира в декларирания от дружеството код 2710 19 71, тъй като съгласно забележка 2 към Г. 27 от КН и Обяснителните бележки към Хармонизираната система (ОБХС) за позиция 2710 в обхвата й се включват продукти, в които неароматните съставки преобладават тегловно спрямо ароматните, каквато характеристика стоката, предмет на лабораторния анализ, не притежава. Затова за продукта със смесен въглеводороден състав, за който е установено обратното, а именно - ароматните съставки преобладават тегловно спрямо неароматните, органът е приел, че на основание Правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на КН и предвид ОБХС за позиция 2707, класирането му следва да се извърши в код 2707 99 99 по КН, а не по декларирания такъв. За да отмени оспореното решение, при повторно разглеждане на делото и в изпълнение указанията на касационната инстанция, съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената писмена форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в нарушение материалния закон. Обосновал е извод, че определеният от митническите органи нов код за тарифно класиране не отговаря на химико физическия състав на продукта. Достигнал е до заключение за неправилно претарифиране на стоката, представляваща тежко масло с нефтен произход с код 2707 99 99, тъй като не е установено по категоричен начин преобладаването тегловно на ароматните съставки спрямо неароматните. Обжалваното решение е правилно. Съдът е обсъдил приетите по делото писмени доказателства, основно и допълнително заключения на съдебно - химическите експертизи и решението, постановено от СЕС по дело С-330/2013 г. относно тълкуването на позиции 2707 и 2710 от КН във връзка с тарифното класиране на продукт, описан в ЕАД като "тежки масла, смазочни масла, други масла, предназначени да претърпят специфична преработка". Изложил е съображения за кредитирането на заключенията на вещото лице относно информацията и изводите, за които са необходими специални знания и невъзприемането му в частта, съдържаща правни съждения. Направените фактически констатации съответстват на събраните доказателства. По делото е установено, че според физико - химичните показатели внесеният от ответното дружество продукт има нефтен произход с въглеводороден състав. Съгласно заключенията на приетите по делото съдебно-химически експертизи използваният метод за анализа, извършен от МЛЕ - С., не е точен, тъй като приложимата по него формула изчислява само процентното съдържание на ароматните въглеводороди, а не всички ароматни съставки на нефтения продукт, като се отделят и процентно се изчисляват неароматните въглеводороди, а разликата до 100 % се счита за тегловно съдържание на ароматни въглеводороди. По използвания от МЛЕ метод не се отделят предварително нефтените и асфалтените въглеводороди и не се определят тегловно другите неароматни съставки на продукта. Според вещото лице този метод не отчита разликата между ароматните съставки и ароматните въглеводороди, които понятия не са еквивалентни. МЛЕ сочи като показател за изпитване съдържание на ароматни съставки, а в колона резултат е отразено съдържанието само на ароматните въглеводороди. Това заключение е в резултат на изследване на ограничени параметри на продукта, като се изхожда от наличието на идентичност на понятията "ароматни съставки" и "ароматни въглеводороди". В случая правилно съдът е съобразил тълкуването, дадено от СЕС в решение от 12.06.2014 г. по дело С-330/13 относно разграничителния критерий, по който даден продукт следва да се класира в позиция 2707 или в позиция 2710 от КН - приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета, изменен с Регламент (ЕО) № 1006/2011 на Комисията от 27.09.2011 г., подробно развит в т. 38 от мотивите и в т. 1 от диспозитива му. С решението на СЕС е прието, че в позиция 2707 се класират продуктите, в които ароматните съставки преобладават тегловно спрямо неароматните, а в позиция 2710 - определящият критерий е неароматните съставки да преобладават тегловно спрямо ароматните. В разясненията, дадени в т. 40 - 48 от мотивите и в т. 2 от диспозитива на решението, СЕС разграничава понятията "ароматни съставки" и "ароматни въглеводороди", използвани в Г. 27 от КН и в съответните ОБ към КН и към ХС, като приема, че първото понятие е по-широко от второто. За да се класира продуктът в позиция 2707, следва да бъде доказано по несъмнен начин, че ароматните съставки на същия преобладават в тегловно отношение над неароматните съставки. Това обстоятелство не се установява безспорно от събраните по делото доказателства. Изпитването само на съставката "ароматни въглеводороди" при изготвянето на митническата експертиза не е спорно по делото. Изводът по отношение на неотчетената разлика между "ароматни съставки" и "ароматни въглеводороди" съобразно тълкуването по смисъла на т. 2 от решението на СЕС по дело С-330/2013 г., е законосъобразен и обоснован. При тези данни правилно съдът е отменил оспореното решение на началника на МП "П. Б. център" за промяна на декларирания код по КН, като издадено в противоречие с материалния закон. Предвид изложеното и при извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК проверка касационният състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото и при своевременно направеното искане за присъждане на разноски в писмения отговор на ответника, касаторът дължи юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция в размер на 200 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, второ отделение,

Цитирани разпоредби

1