Решение № 778 от 19.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8532/2016 г.

Решение № 778 от 19.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8532/2016 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството е чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. И., като пълномощник на Б. Б. И. от гр. С., срещу решение № 3670/30.05.2016 г., постановено по адм. дело № 10202/2015 г. по описа на Административен съд С.-град. С доводи за неправилни, почиващи на формални констатации и незадълбочено изследване на фактическия материал изводи, се претендира отмяна на решението, с присъждане на разноски. В съдебното заседание касационният жалбоподател се явява лично и поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Представената от него, в срок писмена защита, не навежда нови доводи, различни от вече изложените в жалбата. Ответникът по касационната жалба - Началникът на ДНСК - С., чрез юрк. И., я оспорва и настоява съдебният акт, като правилен, да бъде оставен в сила. Сочи, че задължението за премахване на незаконен строеж, предмет на изпълнение, може да се оспори чрез иска по чл. 292 от АПК само въз основа на факти, които изключват, погасяват или отлагат задължението и са настъпили след издаването на изпълнителното основание. В случая такива не се сочат и доказват от касатора. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба - не са установени факти, настъпили след издаването на заповедта, които да имат за последица отмяна, погасяване, или изменение на установеното изпълнително основание. Обосновано е преценено от административния съд, че започналото изпълнение на заповедта преди влизане в сила на 8.10.2013 г. на решението от 13.08.2013 г. на СГС, пристройката е към собственото единствено жилище на Б. И., както и подаването на заявление за издаване на удостоверение за търпимост не са нови обстоятелства по чл. 292 АПК и са неотносими към незаконния строеж. Върховният административен съд, Второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, но по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлен искът на настоящия касатор с правно основание чл. 292 АПК, предявен срещу началника на ДНСК - С., за признаване за установено, че правото на принудително изпълнение на заповед № 357/16.06.1999 г., издадена от главния държавен инспектор на ДНСК, се е погасило поради новонастъпили след влизането й в сила факти. Произнасяйки се по същество, съдът е приел липсата на доказани факти и обстоятелства, които да покриват фактическия състав на нормата на чл. 292 АПК - такива, които да са настъпили след издаване на изпълнителното основание и които погасяват или изменят породеното с него административно задължение. Заповед № 357/16.06.1999 г. е влязла в сила и представлява изпълнително основание по смисъла на чл. 268, т. 1 АПК. Доводите за недължимо изпълнение, поради започналото изпълнение на заповедта преди влизане в сила на 08.10.2013 г. на решение от 13.08.2013 г. на СГС, пристройката е към собственото единствено жилище, както и подаването на заявление за издаване на удостоверение за търпимост, са преценени като неотносими, тъй като те не съставляват нови обстоятелства по смисъла на чл. 292 АПК. Така постановеното решението е правилно, изложените в него изводи се споделят изцяло от настоящата инстанция. Съгласно нормата на чл. 292 АПК, задължението, предмет на изпълнение, може да се оспори чрез иск само въз основа на факти, които са настъпили след издаване на изпълнителното основание и то такива, сочещи на неизискуемост на дължимото изпълнение /изключване или погасяване/, разпоредено с влезлия в сила административен акт, който съставлява изпълнителното основание. В случая ищецът не се е позовавал на факти от вида на визираните по-горе, (например на изтекла давност по чл. 285, ал. 1 АПК, издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация и пр.). Напротив, с касационната жалба отново се навеждат доводи, които вече са подробно обсъдени в производството пред първоинстанционния съд, като настоящият съдебен състав изцяло споделя изложените мотиви и същите не следва да бъдат преповтаряни. Предмет на спора представлява единствено обстоятелството погасено ли е правото на органа за принудително изпълнение на влезлия в сила индивидуален административен акт, а не законосъобразността на вече влязлата в сила заповед, поради което посочената практика е изцяло неотносима. Административният съд правилно е преценил, че не е изтекла погасителна давност от пет години от влизане в сила на заповедта - 5.04.2013 г., за да е отпаднало задължението за премахване на незаконния строеж, а това, че е обсъдил и давността като основание по чл. 292 АПК, не води до недопустимост на съдебния акт, както се сочи. Подаването на заявление за издаване на удостоверение за търпимост или издаването на такова не сочат неизискуемост на задължението за премахване. Удостоверението за търпимост е неотносимо към преценката за законност на строежа, дори и да е налице към момента на установяване на незаконния строеж и оспорване на заповедта за премахването му. Това е така, тъй като законът му е придал изрично само удостоверителна сила и то досежно прехвърлителни сделки - § 16, ал. 1, изр. последно и § 127, ал. 1, изр. последно от ПЗР на ЗУТ. С оглед на изложеното, не са налице касационните основания за отмяна на решението по чл. 209, т. 3 АПК, то като правилно следва да се остави в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,