Решение № 8817 от 25.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14779/2013 г.

Решение № 8817 от 25.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14779/2013 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] - [населено място], чрез пълномощника си адв. Д., срещу решение № 460/24.09.2013г., постановено по адм. д. № 743 по описа за 2012 г. на Административен съд гр. В. Т.. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа доводите в жалбата и моли да бъде отменено решението и по същество отменен обжалвания РА, с присъждане на разноски за две инстанции. Ответникът по жалбата на Директора на Дирекция "ОДОП" – гр. В. Т., при ЦУ на НАП в отговор на касационната жалба излага доводи за правилност на обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за насотящата инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и отменителните основания, изложени в нея, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна. Предмет на обжалване пред АС е бил ревизионен акт /РА/ № 151103233/15.02.2012 г. на ТД на НАП - В. Т., е издаден от орган по приходите при ТД на НАП - В. Т., потвърден с Решение № 340/02.07.2012г. на директора на Дирекция "О." - гр. В. Т., при ЦУ на НАП. За да постанови обжалваното решение на първо място съдът е приел, че РА е издаден в хода на надлежно възложена данъчна ревизия, при извършването на която не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила визирани в ДОПК. По същество на спора за установено съдът е приел, че за данъчен период месец 07.2010г. законосъобразно е доначислен ДДС в размер на 2 500 лв., тъй като в хода на ревизията е установено, че на 28.07.2010г. дружеството е получило по банков път сума в размер на 40 000 лв. от [фирма], като основание за паричния превод е било посочено „от името на [фирма] - В. Т. съгласно споразумение". От жалбоподателя е издадена фактура № 1/28.076.2010r. с предмет „авансово плащане по договор от 28.07.2010г.", с данъчна основа в размер на 20 833,33 лв. и ДДС в размер на 4 166,67 лв. За разликата до пълния размер на получената сума съдът е приел, че правилно е доначислен процесния размер на ДДС, тъй като от събраните по делото доказателства няма основание да се приеме, че полученият превод за сумата от 15 000 лв., като част от сумата в размер на 40 000 лв., част от която / в размер на 25 000 лв./ е авансово плащане, е преведена погрешно. Този извод на съда е неправилен. Видно от приетите по делото доказателства, обсъдени в съвкупност със заключението на приетата по делото без оспорване ССЕ, се установява, че на 28.07.2010г. е сключено тристранно споразумение между [фирма], [фирма] и жалбоподателя от което се установява, че [фирма] ще преведе на жалбоподателя сума в размер на 40 000 лева, в резултат на което задължението на [фирма] към жалбоподателя в размер на 25 000 лева по договор за СМР от 28.07.2010г. се погасява. [фирма] и жалбоподателя се споразумяват да уредят взаимоотношенията си по т.2, като сумата от 15 000 лева бъде прихваната от задължението на [фирма] към [фирма] в размер на 24 250,20 лева по договор за СМР от 01.02.2008г. Представено и прието по делото е и тристранно споразумение сключено между [фирма], [фирма] и [фирма] и договор от 28.07.2010г. сключен между [фирма] като изпълнител и касатора като подизпълнител, досежно извършване на СМР, съгласно приложена количествено-стойностна сметка.видно от чл.3.3 от договора изпълнителят предоставя на подизпълнителя допълнително аванс за оборотни средства в размер на 25 000 лева с ДДС в срок 5 дни след подписване на този Договор. Видно от констатациите на ССЕ при доставчика [фирма] превода на сумата от 40 000 лева към касатора е осчетоводена на основание аванс по процесната фактура в размер на 25 000 лева и на основание тристранно споразумение със сумата в размер на 15 000 лева са закрити задължения на доставчика към [фирма] по 4 броя фактури във връзка със вземане на касатора от същото дружество [фирма] по договор за заем в размер на 15 000 лева. Сумата от 15 000 лева преведена на жалбоподателя представлява паричен поток, който е свързан с разчети с трето лице във връзка с отпуснат заем. При анализа на тези доказателства се налага извода, че сумата от 15 000 лева, представлява паричен поток, който е свързан с разчети с трето лице във връзка с отпуснат заем и не подлежи на облагане. Този извод, освен от счетоводните записвания се налага и от чл.3.3 на договор от 28.07.2010г. сключен между [фирма] като изпълнител и касатора като подизпълнител, досежно извършване на СМР, посочен като основание в процесната фактура. Видно от уговореното между страните, изпълнителят предоставя на подизпълнителя допълнително аванс за оборотни средства в размер на 25 000 лева с ДДС в срок 5 дни след подписване на този Договор. Да се приеме, че сумата от 15 000 лева е авансово плащане по посочения договор означава, че същата е без основание и липсва предпоставка за начисляване на данък. С оглед на изложеното и като е достигнал до различни правни изводи АС е постановил неправилно решение в тази си част, което следва да бъде отменено и тъй като делото е изяснено от фактическа страна да бъде постановено ново, с което се отмени РА в тази му част. Относно данъчни периоди месеци 08.2011 г. и 09.2011 г., съдът е приел, че законосъобразно е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 9 546 лв. по 6 бр. фактури, издадени от [фирма] - [населено място], с предмет на доставките: стоки, частични и окончателни плащания по договори. Относно фактури с №№ 36/10.09.2011 г. и 38/13.09.2011 г. и №30/24.08.2011 г. и №32/31.01.2011 г., съдът е възприел извода на органа по приходите, че липсва индивидуализация на стоките, няма доказателства доставчикът да е придобил стоките и предал същите на жалбоподателя, поради което издадените фактури не документират доставки на стоки, като правото на приспадане на основание чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Относно фактури с № № 33/21.08.2011г. и 35/01.09.2011 г. с посочен предмет „плащане по договор" , съдът е възприел извода на органа по приходите, че същите не могат да се съотнесат към извършена покупка на МПС „Фолксваген Шаран" с ДК [рег.номер на МПС] и ремарке за лек автомобил „Хоби 430" с ДК [рег.номер на МПС] , тъй като е установено несъответствие между датите на представени договори за покупко-продажба на МПС, сключени между [фирма] като продавач и [фирма] като купувач. Съдът е приел, че представените от доставчика първични счетоводни документи и извлечения от счетоводни регистри установяват движението на стоките, предмет на стопанската операция, посочени във фактурите, по счетоводни данни, с оглед осчетоводяването на необходимите стопански операции, но не установяват факта на реално извършване на доставката. От заключението на приетата по делото СИЕ съдът е приел за установено, че по представени картони за Д. при доставчика [фирма] се водят като налични стоки перфоратор, къртач, бормашина, генератор, скеле, заваръчен апарат и преса, същите са заприходите като активи и впоследствие отписани от актива на баланса. Като доставчик е посочен по счетоводни данни [фирма], но съгласно заключението посочените Д. не са индивидуализирани по счетоводни данни при придобиване и изписване, както при жалбоподателя, така и при доставчика. Решението в тази си част е частично неправилно. Неправилни и несъответстващи на доказателствата по делото са изводите на съда досежно процесните фактури №№30/24.08.2011г. и №32/31.01.2011г. Видно от заключението на приетата по делото ССЕ след анализ на приетите по делото, представени от доставчика в хода на ревизионното производство Картон на Д. и оборотна ведомост за периода 01.01.2011г.-30.09.2011г. се установява, че към датата на издаване на процесните фактури доставчикът е отразил налични Д., които съвпадат със стоките, описани в процесните фактури. Процесните Д. са отразени, като придобити през м-07.2011г. въз основа на данъчни фактури издадени от предходен доставчик и въз основа на тези фактури са заприходени по с/ка 205 ”машини и съоръжения”. За отписване на продадените материални активи са извършени съответните счетоводни записвания, като данъка е начислен като задължение към бюджета. При така установеното не може да бъде възприет довода на съда, че съгласно заключението посочените Д. не са индивидуализирани по счетоводни данни при придобиване и изписване, както при жалбоподателя, така и при доставчика, тъй като такъв извод на вещото лице липсва в приложената по делото ССЕ. Напротив установено е наличие на стоките при доставчика, заприходяване по материалните счетоводните сметки, отписване от същите и начисляване на данъка. Относно фактура № 36/10.09.2011г. и ф-ра № 38/13.09.2011г. са представени договор за покупка на Д. от 01.09.2011г. с предмет компресор с цена без ДДС 12 730 лева, платима 10 000 лв. при подписване на договора и 2730 лв. при предаване на актива. Представен е приемо-предавателен протокол от 13.09.2011г. за предаване на каравана на основание договор от 01.09.2011г. и оборудване компресор. Процесните фактури са с основание частично плащане по договор и окончателно плащане. Данъка е начислен, плащането е извършено в брой с представени доказателства, като съгласно заключението на вещото лице счетоводните статии при доставчика са правилно взети. При тези доказателства неправилно съдът е приел, че не е установен факта на предаване на стоката. Същата е индивидуализирана както в договора между страните, така и в приетия без оспорване приемо-предавателен протокол, поради което неправилно съдът е приел, че не е установен факта на реално предаване на стоката. Решението в тази си част следва да бъде отменено и тъй като делото е изяснено от фактическа страна да бъде постановено ново, с което се отмени РА в тази му част. Относно ф-ри с №№№ 33/31.08.2011 г. 35/01.09.2011г., правилно съдът е приел, че са с предмет „плащане по договор", като същите не могат да се обвържат с извършена покупка на МПС „Фолксваген Шаран" с ДК [рег.номер на МПС] и ремарке за лек автомобил „Хоби 430" с ДК [рег.номер на МПС] . Този извод се налага въз основа на несъответствия между датите на представени договори за покупко-продажба на МПС, сключени между [фирма] като продавач и [фирма] като купувач, поради което правилно е прието, че фактурите не документират доставки и са отказали право на данъчен кредит на основание чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Представения договор е от дата 22.11.2011г., а фактурите са издадени преди тази дата, поради което правилно е прието, че не може да се установи предмета на доставката, поради липса на конкретизация в издадените фактури и допълнително възложена задача досежно процесните доставки на вещото лице по изслушаната по делото ССЕ. С оглед на изложеното решението в тази си част следва да бъде оставено в сила. За данъчен период месец 07.2010г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 4 112 лв. по фактура, издадена от [фирма]. Предмет на доставката са стоки. Съдът е възприел извода на органа по приходите, че въпреки представените в хода на ревизията от доставчика документи, свързани със счетоводното отразяване на стопанската операция по фактурата, тези документи не следва да бъдат ценени. Съдът е приел, че не е установено безспорно доставчикът да е притежавал посочените вещи, тъй като не е установено от кого ги е получил, поради което законосъобразно е отказали право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. От заключението на СИЕ за установено съдът е приел, че при [фирма] има налични Д. и съставени описи /картони/ за тях. От процесиите стоки: компресор, торкретна уредба, песъкоструй, агрегат, магнитна бормашина, заваръчен апарат не се установяват налични торкретна уредба и песъкостройка. Останалите вещи са записани по картони на Д. при доставчика и при [фирма], като има осчетоводено плащане в брой на сума в размер на 20 560 лв. и неразплатена сума в размер на 4 112 лв. Решението е неправилно в тази си част. От заключението на СИЕ безспорно се установява, че от приложен картон за Д. се установява, че доставчика разполага с част от процесните стоки: компресор, торкретна уредба, песъкоструй, агрегат, магнитна бормашина, заваръчен апарат, като не са установени данни за датата на придобиване на записаните в картона торкретна уредба и песъкостройка. Досежно останалите са посочени предходни доставчици. Извода на вещото лице е при доставчика са установени налични процесните Д., всички заведени през 2007г. Заключението не е оспорено и правилно е кредитирано от съда, но е интерпретирано погрешно. Така например неправилно е посочено в мотивите на съда, че не се установяват налични торкретна уредба и песъкостройка. Напротив вещото лице е посочило, че за посочените активи не са установени данни за датата на придобиване на записаните в картона. Както многократно е посочил в практиката си ВАС, така и съгласно решения на С. по дело С-18/13, С-324/11, С-285/11 и др. липсата на доказателства за предходна доставка, не може да се вменява във вина на получателя, освен при наличие на данни за данъчна измама, каквото твърдение в случая липсва. С оглед на изложеното и като е изопачил заключението на ССЕ съдът е постановил неправилно решение. Безспорно установено е ,че доставчика е разполагал с процесните стоки, към момента на издаване на фактурата, поради което следва да се приеме, че собствеността върху същите е реално прехвърлена, поради което е налице настъпване на данъчно събитие по смисъла на чл.25 от ЗДДС. Относно данъчен период по ЗДДС месец 11.2010 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 500 лв. по една фактура, издадени от [фирма], с предмет на доставката услуги - СМР по договор. В хода на ревизията от доставчика са представени копия от процесиите фактури, протоколи и извлечения от счетоводни регистри за отразяване на стопанската операция по фактурата. Съдът е възприел извода на органа по приходите, че представените документи не документират реално осъществени доставки на стоки, т.е. не документират реално осъществени доставки на стоки между това дружеството и жалбоподателя. От приета по делото съдебно-счетоводна експертиза, съдът е приел, че е установен факта на начисляване на данъка, както и че има отчетени приходи от издадената фактура при [фирма], но не могат да бъдат съотнесени точно определени разходи към нея, тъй като липсва при доставчика аналитична отчетност на разходите по договори и обекти. Приетият по делото протокол за установяване на извършването и заплащане на натурални видове CMP е оспорен от ответника по реда на чл. 193, ал. 3 от ГПК, вр. с § 2 от ДР на ДОПК, като съдът е приел, че автентичността му не е била доказана в процеса. Решението в тази си част е неправилно. Видно от представения договор сключен между касатора и доставчика за срок от 20 дни страните са договори изпълнение на конкретни дейности описани в количествено-стойностна сметка в Приложение 1-неразделна част от договора. Представена е и оферта подписана от доставчика въз основа на която е сключен договора. За извършените дейности съответстващи на количествено-стойностна сметка е подписан двустранен протокол в присъствие на конкретно посочени лица за двете страни, досежно приемане на извършените СМР. От заключението на ССЕ се установява, че доставчика в съответствие със СС-18 правилно е осчетоводена процесната услуга, като не са установени от вещото лице отделни партиди за обекти, по които да са разпределени осчетоводените разходи за процесния месец Установена е и декларирана основна дейност на доставчика- строителство на жилищни и нежилищни сгради. С оглед на изложеното и предвид обстоятелството, че оспорения от ответника в първоинстанционното производство протокол е представен от доставчика /л. 376 т. 3/, то следва да се приеме, че същият следва да бъде кредитиран, тъй като съответства на счетоводните записвания, подписан е от доставчика /като представен от него в хода на ревизията/ и съдържанието му съответства на останалите доказателства по делото. С оглед на изложеното решението в тази си част като неправилно следва да бъде отменено и тъй като делото е изяснено от фактическа страна да бъде постановено ново, с което се отмени РА обжалваната част. С оглед крайният съдебен акт и предвид изричната претенция на касатора, ответника следва да заплати сумата от 1530 лева, представляващи държавни такси, възнаграждение за вещо лице и уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение за две инстанции. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, О. отделение,