Решение № 3462 от 16.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10544/2009 г.

Решение № 3462 от 16.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10544/2009 г., IV о., докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по две касационни жалби против решение № 526 от 15.05.2009 г. по адм. дело № 1807/2008 г. на Бургаския административен съд. С него са изменени заповеди № Z-1404 и № Z-1405 и двете от 27.10.2008 г. за оценка на новообразувани имоти № 90 и № 91 по плана на новообразуваните имоти в местността "Митков мост", землището на с. Черноморец, община Созопол, като оценката за всеки от тях с площ от 300 кв. м е намалена от 22499 лева на 187 лева. Първата жалба е подадена от Иван Димитров Райчев, Костадина Пенева Райчева, Кичка Николова Апостолова, Иванка Райчева Ангелова, Стана Петрова Маркова, Янаки Полименов Атанасов, Руска Полименова Гочева, Мария Михайлова Здравкова, Стефан Иванов Милев, Стойчо Иванов Милев, Кирил Йорданов Йончев чрез адвокат Веселина Балбазанова с възражения за процесуална недопустимост на съдебното производство - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 2 от АПК. Втората жалба е подадена от кмета на община Созопол. Релевира доводи за противоречие са решението с материалния закон и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна изразява писмено становище за неоснователност и на двете жалби. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост на съдебното решение, тъй като правото на лицата да искат оценка на имотите не се преклудира с изтичане на нормативно определения срок. По същество счита решението за неправилно, тъй като оценката следвало да се извърши по реда на § 4л ПЗР на ЗСПЗЗ и съответно по реда на отменения ППЗДС. Касационните жалби са подадени от надлежни страни в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и са процесуално допустими, а разгледани по същество са неоснователни. Производството пред административния съд е по реда на § 31, ал. 3 от ПМС 234/1999 г. Образувано е по жалба от Вичо Илиев Вичов против заповеди № Z-1404 и № Z-1405 и двете от 27.10.2008 г. за оценка на новообразувани имоти № 90 и № 91 по плана на новообразуваните имоти в местността "Митков мост", землището на с. Черноморец, община Созопол с площ от 300 кв. м за всеки един от тях от по 22499 лева за всеки един от тях. Възразил е, че размерът на оценката е изключително завишен и начинът на определянето й е в пълно противоречие с нормативните разпоредби. От приложената административна преписка е установено, че на жалбоподателя с решение № III-242 от 20.01.2006 г. по адм. дело № 454/2004 г. на Бургаския административен съд е признато право да придобие собствеността при условията на § 4а, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ върху 600 кв. м, ведно с построената сграда от имоти № 90 и 91 по кадастралния план на местността "Митков мост". Решението е оставено в сила с решение № 10957 от 7.11.2006 г. по адм. дело № 5251/2006 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение. За местността е налице влязъл в сила план на новообразуваните имоти. Въз основа на него и на подадена молба от ползвателя с признато право на трансформация е извършена оценка на 8.09.2008 г. върху частите от двата имота по реда на Наредбата за реда за определяне на цени на земеделски земи /НРОЦЗЗ/. След приложение на съответните коефициенти цената на имотите е определена на 22499 лева. Оценката е утвърдена с оценителни протоколи от нарочна комисия и въз основа на тях са издадени двете обжалвани заповеди. За изясняване на спора, съдът е допуснал и изслушал съдебно-техническа експертиза. При прилагане на правилата на същата наредба, вещото лице е определило оценката в размер на 187 лева. Експертизата не е оспорена от страните по делото и е напълно възприета от съда. При тези данни по делото, съдът е приел, че приложимият нормативен акт за определяне на цената е посочената наредба, която в релевантната към момента на оценката редакция не предвижда прилагане на коефициент за пазарен аналог. Именно на прилагането на такъв се дължи особено съществената разлика между двете оценки. Позовал се е на експертизата и е счел оспорените заповеди за незаконосъобразни. Изменил ги е, като е намалил оценките за двата имота от 22499 лева на 187 лева. Така постановеното решение е допустимо и правилно. Съдът намира за неоснователна жалбата, подадени от наследниците на един от бившите собственици за недопустимост на съдебното производство. В действителност видно от обстоятелствената част на същата, възраженията за недопустимост касаят административното производство във връзка с изготвянето и одобряването на оценката. Страните считат, че след като ползвателят е пропуснал да предяви искане за оценка в определения в § 31, ал. 2 тридесетдневен срок, е загубил това право и заповедта на кмета за определянето на такава е издадена в недопустимо административно производство. Възражението не намира опора в нормативната уредба и не може да бъде споделено. В този смисъл е и практиката на Върховния административен съд- например в решенията по адм. дело № 10092/2008 г. и адм. дело № 2655/2009 г. на четвърто отделение. В последното съдът е посочил, че основен принцип в правото е процесуалните права да обслужват съществуващо материално право, а не обратното. Придобивното право е възникнало с влизане в сила на ПНИ и не може да бъде засегнато от последващото оценително производство. Сроковете и по ал. 1, относими за страните, както и тези и по ал. 2 на § 31 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, относими за администрацията са инструктивни. В подкрепа на тези изводи е и нормата на § 31, ал. 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, съгласно която, в случаите по чл. 28, ал. 5 (коректното препращане е не към ал. 5, а към ал. 7 на чл. 28), след изтичането на срока по ал. 1, бившият собственик може да поиска оценка на същата тази разлика над 600, съответно 1000 кв. м, която се придава към имота на ползвателя, като оценката се извърши по същия ред - ал. 2, т. 1 и ал. 3. Правоимащият се снабдява с изпълнителен лист срещу длъжника въз основа на влязлата в сила оценка. Следва изводът, че изтичането на срока по § 31, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ не погасява правото на собственост на ползвателя, а само поражда право бившия собственик да инициира оценително производство при бездействие на ползувателя. От значение за правилното решаване на спора и определянето на приложимия нормативен акт за оценката са две обстоятелства: дали предоставената за ползване земя е на бивши собственици или е общинска или държавна и на второ място дали е включена в селищни образувания или в строителните граници на населените места. Видно от данните по делото, на ползвателя Вичо Илиев Вичев е признато право да придобие собственост върху двата имота в хипотезата на § 4а, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ - т. е. върху земеделска земя, подлежаща на възстановяване. Наред с това в самите оценителни протоколи номера 0099 и 0100 от 9.10.2008 г. е изрично отразено, че новообразуваните имоти 90 и 91 попадат върху земи на бивши собственици съгласно приетата таблица за обезщетения, неразделна част от плана на новообразуваните имоти. Това са бивш имот 1289 на наследници на Никола Димитров Михалев и бивш имот 1290 на наследници на Иван Райчев Димов. Имот 90 попада със 170 кв. м върху имот 1289 и със 130 кв. м върху имот 1290. Съответно новообразуван имот 91 попада със 185 кв. м върху първия и 115 кв. м върху втория. Затова и в оценителните протоколи, като правоимащи лица за получаване на обезщетения са посочени наследниците на бившите собственици. Те са конституирани, като заинтересовани страни и част от тях са податели на първата касационна жалба. Пак от данните по административната преписка е видно, че имотите не се намира в селищно образувание или в строителните граници на населеното място. Този въпрос не е бил и спорен между страните по делото. Видно от характеристиката на имотите в двете оценки, те се намират във вилна зона, IV категория на земята при неполивни условия, отстояние от пазарен център до 30 км; отстояние от общински център до 5 км; отстояние от Черно море - 0 км; отстояние от населено място 1140 м; отстояние от път с трайна настилка - 70 м. Поради това са недоказани и необосновани възраженията на прокурора от Върховната административна прокуратура, че имотите се намират в селищно образувание и подлежат на оценка по реда на отменения ППЗДС. Определянето на оценката следва да се извърши при условията на § 31, ал. 2, т. 1, предложение второ от ПМС 234/1999 г., препращащи към цитираната вече наредба. Това означава точно и стриктно да се приложат разписаните в нея правила, посочващи началните цени и коефициентите за диференциране. При съпоставката между двете оценителни таблици - тази в административното производство, и тази към съдебно-счетоводната експертиза се установява, че разликата в двете оценки е в резултат на различен коефициент за отстояние от морския бряг и най-вече на приложен от оценителя коефициент за пазарен аналог на стойност 89.39. В тази връзка следва да се има предвид, че коефициентите за отстояние от морския бряг са фиксирани в т. 4 на чл. 2 от наредбата и максимално допустимият е 0.20. Поради това оценителят неправилно е посочил по този параметър коефициент 0.70. На следващо място не е съобразил, че с изменението на наредбата от 2002 г. коефициентът за пазарен аналог, уреден в чл. 5 от нея е отпаднал. Неоснователни са доводите в касационната жалба на общината, че следвало да се прилага такъв, като по този начин се отчитат особеностите на пазара. В тази връзка е неоснователно и позоваването на решение № 359 от 11.01.2007 г. по адм. дело № 6627/2006 г. на Върховния административен съд, петчленен състав. Мотивите към това решение са точно в обратна посока. Както е посочил петчленният състав началните цени и коефициентите са изрично посочени и са свързани само с качеството на земите, такива каквито са били към един минал момент - този на кооперирането им. Поради това и цените трябва да отразяват всички конкретни характеристики на имотите, но само относно вида им на земеделски земи. На последно място е неоснователно и възражението на общината за противоречие на съдебното решение с разпоредбата на чл. 22 от ЗОС. Разпоредбата се намира в глава трета от закона - "Принудително отчуждаване на имоти - частна собственост за общински нужди". Видно от систематичното й място, нейните правила не могат да намерят каквото и да било приложение при оценката на земеделските земи по реда на § 31, ал. 2, т. 1 от ПМС 234/1999 г., които касаят взаимоотношения във връзка с приключване на състава по придобиване право на собственост от бившите ползватели. По тези съображения двете касационни жалби са неоснователни. Обжалваното решение, като допустимо и правилно - постановено при спазване на материалния закон и съдопроизводствените правила и обосновано ще следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение