Решение № 373 от 12.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5597/2007 г.

Решение № 373 от 12.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5597/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Надя Зяпкова Производство по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК /обн., ДВ, бр. 59/20.07.2007 г., в сила от 1.03.2008 г./. С въззивно решение на Пловдивски апелативен съд, първи състав № 562/8.03.2007 г., постановено по гр. д. № 363/2006 г. е отменено решение на Пловдивски окръжен съд № 2013/2.12.2005 г. по гр. д. № 2541/2004 г. в частта, с която са отхвърлени като неоснователни предявените от М. Н. К. ЕГН ********** против П. на Р. Б. и О. с. с. /ОСС/, гр. П. искове за солидарното им осъждане да й заплатят обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв. от незаконно взета мярка за неотклонение "задържане под стража", наложена й по сл. д. № 590/1998 г. на ОСС, гр. П., вместо което е постановено друго решение, с което П. на Р. Б. и О. с. с., гр. П. са осъдени солидарно да заплатят на М. Н. К. обезщетение за неимуществени вреди от незаконно взета мярка за неотклонение "задържане под стража" по сл. д. № 590/1998 г. на ОСС, гр. П. в размер на 10 000 лв. със законна лихва от 5.11.1999 г. до окончателното изплащане на сумата и 250 лв. разноски по делото. Отменено е решението в частта, с която М. Н. К. е осъдена да заплати държавна такса в размер над 80.00 лв. до 480.00 лв. Оставено е в сила решението в останалата обжалвана част, с която е отхвърлен предявения иск за разликата до пълния предявен размер от 12 000 лв., както и по отношение на ответниците М на п. и РДВР-Пловдив, впоследствие О. д. "П" /ОДП/, гр. П.. О. е М. Н. К. да заплати държавна такса по сметка на Пловдивски апелативен съд /ПАС/ в размер на 40.00 лв. Ищцата М. Н. К. е обжалвала въззивното решение в оставената в сила отхвърлителна част на първоинстанционното решение. Неправилно ПАС е приел, че действията на служители на РДВР, Пловдив, впоследствие ОДП, Пловдив не са в пряка причинна връзка с наложената й мярка за неотклонение "задържане под стража", както и че искът по отношение на този ответник е погасен по давност. Не става ясно как е преценено, че искът срещу П. на РБ и ОСС, Пловдив е неоснователен за сумата 2000 лв. и че е основателен за сумата 10 000 лв. ПАС не е оценил правилно размера на претърпените вреди и неправилно е определил разноските по делото. Неправилно е оставено в сила отхвърлителното първоинстанционно решение по отношение на М. на п. и ОДП, Пловдив. Ответникът О. с. с. /ОСС/, Пловдив чрез пълномощник Н. А. в качеството на зам. директор на ОСС, Пловдив е обжалвал въззивното решение в уважената част на иска. Счита, че в тази част решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържа доводи, че мярката за неотклонение "задържане под стража"е законно взета при условията на чл. 152, ал. 4 НПК (отм.) в хипотезите на съществуваща опасност обвиняемият да се укрие и когато обвиняемият няма постоянно местоживеене. Алтернативно поддържа оплакване, че е присъдено завишено по размер обезщетение. Ответникът П. на Р. Б. е обжалвал въззивното решение в осъдителната част чрез прокурор при Апелативна прокуратура - Пловдив Ю. Л. с оплакване за неправилност, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Изводът на съда, че е незаконно взета мярката за неотклонение "задържане под стража" е постановен при игнориране на установени по делото факти, видно от които нито една от адресните регистрации на М. К. по нейни данни не сочи точен адрес. Мярката за неотклонение е взета законно на основание чл. 152, ал. 4, т. 2 НПК /отм., действащ към онзи момент/ -обвиняемата не е имала постоянно местоживеене. М. К. сама се е поставила в положение да не бъде открита и да й бъде наложена най-тежката мярка за неотклонение. Съгласно чл. 5, ал. 1 ЗОДОВ, когато увреждането е причинено по изключителна вина на пострадалия, обезщетение не се дължи. Наказателното дело спрямо нея е приключило с влязла в сила осъдителна присъда. За ответник по касация М. на п. е изразено становище от процесуален представител юрисконсулт С. К. Счита, че въззивното решение, с което е оставено в сила отхвърлителното първоинстанционно решение срещу М. на п. е правилно и следва да се остави в сила. За ответник по касация О. д. "П", Пловдив като правоприемник на РДВР, Пловдив не е изразено становище. Касационните жалби са подадени от заинтересовани страни срещу валидно и допустимо съдебно решение в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК и са процесуално допустими. За да се произнесе по основателността на жалбите, като взе предвид доводите на касаторите и данните по делото, Върховният касационен съд, III г. о. приема следното: От фактическа страна въззивният съд е приел за установено, че ищцата М. Н. К. е регистрирана като едноличен търговец с фирма ЕТ "И", Пловдив. В това нейно качество са й отпуснати кредити от Б. "З" АД, София и от Б. "Х" АД, Пловдив, клон гр. Р., които са обезпечени с ипотеки върху недвижими имоти. При погасяване на кредитите са възникнали гражданскоправни спорове между К банките относно изпълнението на задълженията по сключените договори. По преписка № 761/1998 г. прокурор при О. прокуратура, Пловдив на 29.05.1998 г. е издал постановление за образуване на предварително следствие срещу К. за извършено престъпление по чл. 227б, ал. 1 НК - дали като търговец, след като е изпаднала в неплатежоспособност през 1997 г. в 15-дневен срок от спиране на плащанията е заявила това пред Пловдивския окръжен съд. С постановление на следовател при ОСС, Пловдив от 18.03.1999 г. тя е била привлечена в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл. 227б, ал. 1 НК и по отношение на нея е взета мярка за неотклонение "задържане под стража"с мотив, че от м. юли 1998 г. до този момент лицето се е укривало от органите на предварителното производство и полицията. На същата дата й е назначен служебен защитник, на когото е връчен препис от постановлението за привличане. На 30.09.1999 г. К. е задържана в София и на 1.10.1999 г. е преведена в следствения арест на ОСС - Пловдив. По жалба на ищцата срещу мярката за неотклонение с протоколно определение от 1.11.1999 г. по ч.н.д. № 78/1999 г. Пловдивски окръжен съд, наказателно отделение е изменил мярката за неотклонение от "задържане под стража" в парична гаранция в размер на 800 лв. Сумата за гаранцията е внесена на 2.11.1999 г. и с постановление на следовател при ОСС, Пловдив на 4.11.1999 г. Каваржикова е освободена от ареста. Впоследствие по същото обвинение е внесен в съда обвинителен акт, образувано е н.о.х.д. № 172/1999 г. на Пловдивски окръжен съд, по което е постановена присъда № 50/5.05.2000 г., с която К. е призната за виновна за извършено престъпление по чл. 227б, ал. 1 НК и й е наложено наказание "глоба" в полза на държавата в размер на 50 лв. Присъдата е влязла в законна сила. По иска срещу О. д. "П" Пловдив, като правоприемник на РДВР, Пловдив с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ въззивният съд е потвърдил първоинстанционното отхвърлително решение. Приел е, че от страна на полицейските органи е проявена недостатъчна активност и е проведено незадълбочено издирване, но в резултат на извършените действия/бездействия ищцата не е увредена, а и тази дейност не е в пряка причинна връзка с наложената мярка за неотклонение. От друга страна съдът е приел за основателно възражението на ответника за изтекла погасителна давност. Действията на полицейските служители по издирването на ищцата са извършени преди нейното задържане на 30.09.1999 г. Искът е предявен на 28.10.2004 г., към която дата 5-годишната погасителна давност по § 1 ЗР на ЗОДОВ вр. чл. 110 ЗЗД, считано от 30.09.1999 г. е била изтекла. По иска срещу М. на п. с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ съдът е потвърдил първоинстанционното отхвърлително решение. Съдът е приел за недоказани твърденията на ищцата, че след задържането в ареста не й е била дадена възможност за свиждане с близките, в резултат на което не й е било осигурено бельо и лични принадлежности, че не й е била осигурена възможност да се срещне с разследващия орган, за лоши хигиенни условия в ареста и заразяване с паразити, за упражнено насилие и нанесен побой. Съдът е приел за установено от доказателствата по делото, че след задържането на ищцата веднага са били предприети следствени действия. Още в първия работен ден след задържането /4.10.99 г./ следовател Д. Н. е уведомила прокуратурата за възобновяване спряното наказателно производство със задочно взета мярка за неотклонение; на 5.10.99 г. ищцата лично е упълномощила адвокат, осигурен от нейния баща, а на 8.10.99 г. е упълномощила втори адвокат; на 8.10.99 г. в присъствие на двамата адвокати на ищцата й е било предявено следствието и тя е била разпитана в качеството на обвиняем; по време на задържането в ареста в продължение на 34 дни тя е извеждана 14 пъти за разпити и срещи с адвокати; по следственото дело липсват каквито и да било данни от страна на ищцата или на адвокатите й за упражнено спрямо нея насилие. Видно от показанията на началника на следствения арест свид. Бабаджанов още при приемането в ареста той лично е изяснил на ищцата защо е задържана, показал й е постановлението за повдигане на обвинение и за налагане на мярката за неотклонение, телеграмата за издирването й, разяснил й е правата на задържано лице, правото да уведоми близките си и да ангажира адвокат, имала е възможност да получава лични вещи-храни и тоалетни принадлежности и е получавала такива; не е съобщила нито пред него нито пред разследващия орган за упражнено спрямо нея физическо насилие; при проведения първоначален медицински преглед не е установено заболяване, нито оплаквания, които да налагат лечение; имала е възможност да се къпе по график. Съгласно показанията на свидетел И, която е била през целия престой на ищцата в следствения арест в една килия с нея тя е отправяла искания до персонала да се срещне със следователя, да бъде прегледана от лекар, получавала е багаж от баща си и всичко й е било носено, получавала е медицинска помощ, когато е искала такава. Според свидетелката на ищцата не е бил нанасян побой от служители на следствения арест и ищцата не се е оплаквала пред нея, че е била бита, самата свидетелка не е имала оплаквания от въшки. Съдът не е кредитирал показанията на бащата на ищцата свид. Каварджиков и на леля й свид. Велика К., че в ареста ищцата е била бита, че след излизането от ареста е имала следи от побои и е имала въшки, поради близката им родствена връзка, а и с оглед съдебномедицинското удостоверение, издадено на 5.11.99 г. от д-р И към Катедра "С" при ВМИ- Пловдив, видно от което при освидетелстването на ищцата на следващия ден след излизането й от ареста не са установени травматични увреждания. В удостоверението на д-р И е отразено, че по данни на самата ищца на 21.10.1999 г., т. е. преди задържането й е бил нанесен побой с ръце от познат мъж. Липсва обективно медицинско изследване, което да потвърди твърдението на ищцата и на близките й роднини, че в ареста е била заразена с въшки. Исковете срещу О. с. с.-Пловдив и срещу П. на РБ с правно основание чл. 2, т. 1 ЗОДОВ въззивният съд е приел за основателни. Съдът е счел, че мярката за неотклонение е наложена в нарушение на закона, при положение, че по следствието липсват редовно връчени призовки и съобщения и тя не е била уведомена за воденото срещу нея дело. Не са били налице изискванията на чл. 152, ал. 1 НПК /отм., ред., ДВ, бр. 64/1996 г./, тъй като към момента на постановяване на "задържането под стража" тази мярка за неотклонение е могла да бъде наложена за тежко умишлено престъпление-наказуемо с лишаване от свобода повече от 5 години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна /чл. 93, т. 7 НК/. Извършеното от ищцата престъпление по чл. 227б, ал. 1 НК е било наказуемо с лишаване от свобода до 1 г. или глоба до 100 000 неденом. лв. /ред. чл. 227б, ал. 1 НК-ДВ, бр. 107/96 г./и не е тежко умишлено престъпление. Не е било налице и изключението по чл. 152, ал. 4 НПК /отм., ред., ДВ, бр. 64/1997 г./-да е съществувала основателна опасност обвиняемата да се укрие, да осуети разкриването на обективната истина или да извърши друго престъпление; или да няма постоянно местоживеене, или да не може да се установи самоличността на обвиняемата. По делото пред първата инстанция има доказателства, че през периода, когато ищцата е била обявена за общонационално издирване, тя е подавала молби до МВР-София, Апелативна прокуратура - Пловдив, Софийска градска прокуратура и до П. на РБ във връзка с извършено противозаконно отнемане на лек автомобил, собственост на баща й, което според въззивния съд сочи, че не се е укривала от органите на следствието и прокуратурата. С определение на Пловдивски окръжен съд от 1.11.1999 г. по ч. н. д. № 78/1999 г. мярката за неотклонение "задържане под стража" е изменена в парична гаранция 800 лв. и мярката за неотклонение "задържане под стража" е отменена като незаконна. Решението в уважената част от исковете е неправилно. Постановено е в нарушение на материалния закон и е необосновано. Осъществени са отменителните основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в", предл. 1 и 3 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 2, т. 1 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата, съда и особените юрисдикции от незаконно задържане под стража, включително и като мярка за неотклонение, когато то е отменено поради липса на законно основание. В случая не са налице елементите от фактическия състав на отговорността по чл. 2, т. 1 ЗОДОВ. Преди всичко Пловдивският окръжен съд, произнесъл се на 1.11.1999 г. по жалбата на К. срещу взетата спрямо нея мярка за неотклонение "задържане под стража" не е отменил мярката като незаконна, а я е изменил в по-лека, като е определил мярка за неотклонение "парична гаранция" в размер на 800 лв. В тази връзка следва да се има предвид, че окръжният съд се е произнесъл при действието на разпоредбата на чл. 152, ал. 1 НПК /ред., ДВ, бр. 70/6.08.1999 г./ и е приложил изискванията на действащата към този момент разпоредба на закона, като е посочил, че К. е обвиняема за извършено престъпление по чл. 227б НК, което не е тежко престъпление по смисъла на чл. 93 НК, както и че при промяна на мярката за неотклонение в по-лека няма реална опасност обвиняемата да се укрие или да извърши друго престъпление. Що се отнася до първия елемент от фактическия състав на отговорността чл. 2, т. 1 ЗОДОВ, а именно: дали мярката за неотклонение "задържане под стража е незаконно наложена следва да се съобразят разпоредбите на чл. 152, ал. 4 НПК /обн., ДВ, бр. 89/15.11.1974, г. изм. и доп., ДВ, бр. 107/17.12.1996 г., които са действали към датата, на която на К. е взета мярка за неотклонение "задържане под стража"-18.03.1999 г./, съгласно които извън случаите по алинея първа мярка за неотклонение "задържане под стража" се взема и за други престъпление, за които се предвижда наказание лишаване от свобода, когато: 1. съществува основателна опасност обвиняемият да се укрие, да осуети разкриването на обективната истина или да извърши друго престъпление; 2. обвиняемият няма постоянно местоживеене или не може да се установи самоличността му. В конкретния случай по следственото дело са приложени множество доказателства, видно от които адресите, посочени от К. при адресното й регистриране в гр. П.. "Ж" № 7/ и в гр. С., ул. "Т" № 4/, отразени, както в личния й паспорт, така и в документите по фирмената регистрация на притежаваната от нея фирма са непълни, а от там и неточни. При наличие на две адресни регистрации без да е връчена на лицето редовно нито една призовка и съобщение въпреки многократното й призоваване на двата адреса от органите на предварителното производство и неуспешно проведеното от служители на II РПУ-Пловдив издирване на лицето на посочените от нея адреси, въпреки обявяването й за местно и общонационално издирване и постановяването на принудително довеждане се налага изводът, че К. действително се е укривала от органите на полицията и на следствието. Неустановеното й местонахождение от органите на полицията и на следствието е довело до спиране на образуваното срещу нея следствено дело на три пъти и до възобновяване на делото с постановление на прокурор при О. прокуратура - Пловдив на 5.10.99 г. едва след задържането на К. на 30.09.1999 г. в гр. С.. Индиция за укриването й от органите на предварителното производство са и данните по следственото дело, че срещу К. са били образувани още две дела /дознания/ за извършени престъпления по чл. 148 НК и по чл. 206 НК, по които въпреки многократните призовавания тя също не е била открита. Тези обстоятелства сочат по несъмнен начин на извода, че мярката за неотклонение "задържане под стража" е законно взета, тъй като към момента на постановяването й са били налице изискванията на чл. 152, ал. 4, т. 1 и т. 2, предл. 1 НПК /ред., ДВ, бр. 107/17.12.1996 г./ и не е налице основание за отговорност по чл. 2, т. 1 ЗОДОВ по отношение на ответниците О. с. с., Пловдив и П. на РБ. Доводът на въззивния съд, че по същото време, когато е била издирвана К. е подавала молби до различни институции по повод отнемане от баща й МПС не е убедителен, тъй като молбите тя е подавала от адреса в гр. П., на който въпреки многократно проведените издирвателни мероприятия тя не е била открита. С оглед на изложеното неправилното въззивно решение в посочената част следва да се отмени и постанови друго решение, с което исковете по отношение на П. на Р. Б. и О. с. с., Пловдив следва да се отхвърлят, като неоснователни. Решението следва да се отмени и в частта за дължимата от ищцата държавна такса и присъдените й разноски по делото. Съгласно чл. 10, ал. 2, изр. 2 ЗОДОВ и с оглед изхода на делото в настоящата инстанция ищцата дължи такса на държавата в размер на 480 лв., която сума тя следва да изплати по сметка на Върховен касационен съд на РБ. Жалбата на М. Н. К. в частта на въззивното решение, с която е потвърдено първоинстанционното отхвърлително решение по отношение ответниците О д. "П", Пловдив, като правоприемник на РДВР, Пловдив и срещу М. на п. е неоснователна. В тази част доводите на въззивната инстанция, изложени по тези искове се възприемат изцяло от настоящия състав и решението следва да се остави в сила. Предвид изложеното и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК Върховният касационен съд, състав на III гражданско отделение