Решение № 5390 от 18.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12798/2010 г.

Решение № 5390 от 18.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12798/2010 г., IV о., докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Държавен фонд "Земеделие" гр. София, против Решение № 2441/16.07.2010 г. по адм. д. № 2038/2010 г. на Административен съд София-град с твърдения за недопустимост на обжалваното решение като постановено по недопустима жалба а по същество за неправилност на същото като постановено в противоречие с изискванията на материалноправните разпоредби на чл. 5, § 3 от Регламент (ЕО) 1975/2006 г. на Комисията за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 г. на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане и развитието на селските райони и чл. 9, ал. 1, т. 3 от Наредба № 9/3.04. 2008 г. на министъра на земеделието и продоволствието за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., за краткост Наредба № 9/2008 г. Искането с касационната жалба е за отмяна на обжалваното решение. Ответника по касационната жалба Милиян Минчев в писменият си отговор от 13.09.2010 г. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. По довода на касатора за недопустимост на обжалваното решение поради просрочие на жалбата излага съображения, че обжалвания от него административен акт първоначално е бил обжалван по административен ред пред министъра на земеделието и храните и след като е потвърдил отказа, срещу акта на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" е подадена жалба пред административния съд при условията на чл. 140, ал. 1 от АПК. По същество изразява становище за неоснователност на жалбата по изложените в нея доводи и съображения. Прокурорът при Върховната административна прокуратура дава заключения за неоснователност на касационната жалба. Според него, обосновани и в съответствие със закона са изводите на административния съд за липсата на нарушения по чл. 5, § 3 от Регламент (ЕО) 1975/2006 г. на Комисията и на чл. 9, ал. 1, т. 3 от Наредба № 9/2008 г. на министъра на земеделието и продоволствието. По изложените съображения счита, че решението като постановено при отсъствието на твърдяните с жалбата нарушения следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. По същество е ОСНОВАТЕЛНА. Производството по адм. д. № 12 798/2010 г. на Административен съд София-град е било образувано по жалба на Милиян Димитров Минчев, от гр. Видин, срещу Заповед № 01-РД/2052 от 3.12.2009 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" гр. София. С обжалваната заповед е отказано финансирането му по заявление за подпомагане с идентификационен № 05/112/04450 от 13.04.2009 г. по Марка 112 - "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за 2007 - 2013 г. Съображенията за отказа от финансиране на административния орган са били, че заявлението не съответства с критериите за допустимост. Първия конкретен довод за това е бил, че кандидатът не е отговарял на изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 3 от Наредба № 9/2008 г., тъй като към датата на подаване на заявлението за подпомагане от 13.04.2009 г. са изминали повече от 14 месеца от началото от регистрацията му като земеделски производител, извършена на 19.06.2008 г. Вторият довод за отказ за финансиране е бил разпоредбата на чл. 5, § 3 от Регламент (ЕО) № 1975/2006 г., т. е., че се касае до бенефициент, за който е установено, че изкуствено е създал условия, необходими за получаване на плащане с оглед получаване на предимство в противоречие с целите на схемата за подпомагане. С обжалваното решение административния съд, не е възприел довода на процесуалния представител на ответника за недопустимост на жалбата, поради просрочие на същата. Посочил е, че в обжалваната заповед е отразено единствено, че може да бъде обжалвана по административен ред пред министъра на земеделието и храните в 14-дневен срок от съобщаването й, без да е посочена възможността за оспорване на същата по съдебен ред, пред кой съд и в какъв срок, Поради това и в съответствие с чл. 140, ал. 1 от АПК е приел, че срокът за обжалването й не е 14-дневния по чл. 149, ал. 1 от АПК а двумесечен от датата на съобщаването й. При съобщаването на заповедта на 14.12.2009 г., дори и след обжалването й по административен ред пред министъра на земеделието и храните, с подаването на жалбата на 19.01.2010 г. чрез ДФ "Земеделие" до Административен съд Видин, установения с чл. 140, ал. 1 от АПК двумесечен срок е бил спазен. По съществото на спора административния съд е приел, че жалбата жалбоподателя е земеделски стопанин по смисъла на § 1, т. 23 от Допълнителните разпоредби на Закона за подпомагане на земеделските производители, т. е., че се касае до физическо лице, което извършва земеделска дейност и чието земеделско стопанство е разположено на територията на страната. Приел е за безспорен факта, че първоначалната регистрацията на жалбоподателя като земеделски производител, не е в рамките на 14-месечния срок по чл. 9, ал. 1, т. 3 от Наредба № 9/2008 г. Въпреки това обстоятелство, съдът е извел извод, че жалбоподателя като земеделски производител е отговарял на всички изисквания на чл. 9 до чл. 11 от Наредба № 9/2008 г. на министъра на земеделието и продоволствието, в това число и на изискването по т. 3 от чл. 9, ал. 1 на цитираната наредба - не по-рано от 14 месеца преди датата на подаване на заявлението за подпомагане да е започнал да стопанисва земя с цел производство на земеделска продукция. В това отношение съдът е съобразил, не само с факта на регистрацията на жалбоподателя като земеделски производител в регистъра за земеделските производители по чл. 5 от ЗПЗП от 19.06.2008 г., но и с останалите събрани по делото доказателства - разпитаните по делото свидетели, от показанията на които е стигнал до извода, че е било възможно жалбоподателя още преди регистрацията си като земеделски производител на 19.06.2008 г. да е отпочнал стопанисването на земеделска земя с цел производство на земеделска продукция. Въз основа на така изложеното е възприел и за неоснователни аргументите на административния орган в обжалваната заповед за наличие на предпоставките по чл. 5, § 3 от Регламент (ЕО) 1975/2006 г. на Комисията за отказ от финансиране. В съответствие с изложените от него правни изводи, с решението предмет на касационната жалба е приел, че Заповед № 01-РД/2052/3.12.2009 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" гр. София е незаконосъобразна, като постановена в нарушение на материалноправните разпоредби на чл. 9, ал. 1, т. 3 от Наредба № 9/2008 г. на министъра на земеделието и продоволствието и разпоредбата на чл. 5, § 3 от Регламент (ЕО) 1975/2006 г., отменил я като такава и върнал делото като преписката на административния орган за ново произнасяне по заявлението за подпомагане. Върховния административен съд намира за неоснователен довода на касационния жалбоподател за недопустимост на обжалваното решение, като постановено поради просрочие на подадената жалба. В тази насока изцяло споделя изводите на административния съд за подаване на жалбата в срок при съобразяване на сроковете установени в разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от АПК, при което срокът за обжалване на идминистративия акт е двумесечен от датата на съобщаването му, а не 14-дневен. В случая обжалваната заповед е връчена на жалбоподателя с обратна разписка на 14.12.2009 г. На същата дата в съответствие с чл. 81, ал. 1 от АПК той е оспорил заповедта по административен ред пред министъра на земеделието и храните. В срока по чл. 97, ал. 1 от АПК - две седмици от получаване на преписката, министърът на земеделието и храните, не се е произнесъл по нея. При непроизнасяне по жалбата в установения по-горе срок, в съответствие с чл. 149, ал. 1 и ал. 3, във връзка с чл. 140, ал. 1 от АПК жалбоподателят има право да оспори административния акт по съдебен ред в двумесечен срок от крайната дата, на която административния орган е следвало да се произнесе, който в случая започва да тече от 29.12.2009 г. и при съобразяване с разпоредбата на чл. 60, ал. 3, предложение последно от ГПК изтича на 28.02.2010 г. Жалбата до Видинския административен съд чрез ДФ "Земеделие" е подадена на 19.01. 2010 г., т. е. в установения срок, което от своя страна прави постановеното по нея решение на Административен съд София-град за допустимо. По същество обжалваното решение е неправилно. Същото е постановено в нарушение на разпоредбите на чл. 9, ал. 1, т. 3 от Наредба № 9/2008 г. на министъра на земеделието и продоволствието, във връзка с чл. 6, ал. 1 и чл. 5, ал. 1 от Наредба № 3/29.01.1999 г. на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа за създаване и поддържане на регистър на земеделските производители (Наредба № 3/1999 г.). Неправилни и в противоречие с горните разпоредби са изводите на Административен съд София-град, че жалбоподателят е отговарял на изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 3 от Наредба № 9/2008 г. на министъра на земеделието и продоволстнвието.